Как Бешикташ се превръща в Новия Челси

Преди пет години изглеждаше, че Голямата тройка на Истанбул – Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ – е на път да се превърне в Голямата двойка. Бешикташ бе натоварен с 250 млн. паунда дългове, 142 съдебни дела и отстраняване от евротурнирите.

„Никой друг не искаше да управлява този клуб. Бяхме на ръба от пълен разрив”, каза след избора си за президент на „черните орли” Фикрет Орман през 2012 година. И вероятно беше прав.

Пет години по-късно обаче историята е съвсем различна. Бешикташ не само остана част от Голямата тройка, а и изпревари останалите два конкурента, печелейки титлата в последните два сезона в Сюпер лиг. Беше изграден и нов стадион, който да замести стария „Иньоню”, приютявал клуба от раждането му през 1903 година: „Водафоун Арена” с капацитет от 41 903 седящи места е разположен отсреща на двореца Долмабахче в идилична локация на бреговете на Босфора. Освен това се правят и разумни трансфери, като един от привлечените нови играчи това лято бе Пепе от европейския шампион Реал Мадрид като свободен агент.

Днес обаче Орман е насочил погледа си към по-голяма награда – създаването на глобален бранд с над 100 млн. души фенбаза. Бешикташ едва-що сътвори история, ставайки първият турски футболен отбор, изиграл мач в Китай. Стори го в сряда, когато се срещна с Шалке 04 в Джухай, и е много вероятно да се завърне в този регион.

Еврогиганти като Манчестър Юнайтед, Челси, Барселона и Байерн (Мюнхен) редовно играят предсезонни мачове в Източна Азия и изцеждащата жега е малка цена за плащане в похода към превръщането на „черните орли” в световно футболно име.

Футболът в Турция, както и доста други области, има много за наваксване от водещите страни. „Районът на Челси е подобен на този на Ортакьой в Бешикташ, само дето те имат 300 милиона фенове по цялата планета. Щом Челси може да има подобен глобален размах, защо да не можем и ние?!”, каза амбициозно през април Орман, докато обясняваше плановете си за превръщане на клуба във водещ футболен бранд на планетата.

Истина е, че Челси и Бешикташ си остават разположени на едно и също място от създаването си преди стотина години до днес. И двата клуба са квартални, част от два от най-големите градове в зоната на обхват на УЕФА и имат добри успехи на вътрешната сцена.

Но докато Бешикташ твърди, че има 30 милиона привърженици, Челси се хвали с 10 пъти повече. „Крайната ни цел е да направим Бешикташ световна марка и да увеличим 30-те си милиона фенове до 100 милиона по цялата планета – споделя Орман пред „Гардиън”. – Турнето в Китай е първата значителна стъпка към изпълнението ѝ, а в предстоящите няколко сезона ще увеличим усилията си в този план. Официални лица от Китай ни посетиха и в течение на турнето ще водим допълнителни разговори за обсъждане на дългосрочни планове. Ще продължим да натискаме по всички фронтове за изпълнението на проекта ни за глобализиране, като следват проекти в други страни като Малайзия и Индонезия, както и в Европа и САЩ.”

Фактът, че телевизионната мегакорпорация „beIN” купи телевизионните права за Сюпер лиг от „Дигитюрк” (всъщност направо купи цялата компания), може да предизвика тази жадувана голяма промяна. Турската лига е 6-ата най-голяма в Европа – след Премиър Лийг, Ла Лига, Бундеслигата, Лиг Ън и Серие А, ала преди имаше едно очевидно препятствие по пътя към растежа.

Големият проблем за турските клубове бе липсата на излъчване на мачовете им от първенството в чужбина. Премиър Лийг се гледа в 212 държави, докато единственият начин да гледаш турски футбол извън граница бе цяла мъка: трябваше да си купуваш пакет от „Дигитюрк”, при това без да ти се предоставя коментар на различни езици от турския.

Този сезон Сюпер лиг ще се излъчва извън страната за първи път – във Франция. Първенството най-сетне започва да поглежда отвъд границите на Турция към по-широка аудитория и при още идващи сделки за продажба на телевизионните права в други страни предстои безпрецедентен растеж и досег до нови публики.

Междувременно за Бешикташ финансовото бедствие, което доведе клуба почти до края на съществуването му, се оказа в крайна сметка скрита благословия. Късогледството в турския футбол и Сюпер Лиг е общовалидно от години. Структурата на управление с клубни членове, гласуващи на всеки две-три години за президент, се превърна от похвално упражняване на демокрация във вредящо средство за правене на единствено краткосрочна политика.

Изграждането на успешен глобален бранд изисква време и до този момент клубните президенти биваха избирани на базата на нереалистични обещания. Електоратите често биват спечелени от делюзии за величие, които рядко се осъществяват… или рядко им се дава време да се осъществят. Постоянната управленска въртележка е и една от причините турските клубове да не се церемонят да плащат щедро за преминали зенита си футболисти. Всичко е насочено единствено и само към успеха тук и сега. Дългосрочното стратегическо планиране е рядко срещано и отчетността често е далечна като идея.

Орман обаче се наслади на рядко давания лукс – време за изграждане от нулата. Отдавна належащи промени бяха направени. Клубът се принуди да приеме грешките си, да ги осмисли и да въведе ясни дългосрочни планове за развитието на своята инфраструктура и скаутска система на детско-юношеско ниво. Клубът все още не е напълно здрав финансово, ала харчовете бяха поставени под контрол.

Галатасарай и Фенербахче остават в по-силна финансова позиция от „орлите”. Вечните съперници на Бешикташ са единствените турски представители в престижната класация за Топ 50 на футболните брандове като стойност, правена от консултантската компания „Бранд Файненс”. Орман съзнава напълно, че пътят на Бешикташ към конкуриране и последващо изместване на истанбулските му противници отчасти се дължи на извеждането на клуба на глобалната сцена.

„Качеството на лигата бързо расте – коментира президентът. – Тя привлича големи имена и талантливи играчи. Време е да изведем Бешикташ извън Турция. Ние правим първите стъпки към превръщането си в глобален бранд. Имаме познати по целия свят играчи като например Пепе, Рикардо Куарешма и Талиска, но не се маркетираме извън Турция – това е неизследвана територия. Превръщането в глобален клуб няма да се случи от днес за утре, ала всичко има своето начало. Печели само смелият. Имаме дългосрочно виждане и предприеманите днес стъпки градят основата за нашето бъдеще.”

Турските фенове не се нуждаят от представяне. Грандовете в Сюпер лиг рядко стигат далеч в Шампионската лига, ала при все това съумяват да се съревновават с повечето големи европейски клубове по отношение на следване в социалните мрежи. Сега е време за нарастване на фенбазата и извън страната.

Емре Саръгюл, „Гардиън”