Интервюто с Гуардиола: Валверде ще е добре, докато Меси е в Барса

Джосеп Гуардиола кара последните дни от ваканцията си, преди да се завърне за началото на подготовката на Манчестър Сити. Докато е в родната си Каталуня, треньорът дава пространно интервю, в което обсъжда живота в новия си клуб, отбора на своето сърце и куп други теми.

-         Големи спомени имате от Монтаня…

-         Големи, да. Още от времето, когато идвах да виждам Йохан (Крайф). Тук започнах и да тренирам. Най-вече обаче си спомням времената, когато идвахме тук с дриймтима да се готвим за мачовете за КЕШ.

-         Вечно Йохан…

-         Помня го с огромна благодарност. Нищо от това, което ми се случи, нямаше да е възможно без него. В професионален план дължа всичко нему. Бе много важен и за мен, и за клуб като Барселона. Липсва ми, както ми липсват всички тръгнали си предивременно от този свят, например Тито (Виланова). Не му беше още времето – човек в такова здраве, спортист, щедър, с жажда да предаде познанията си.

-         Приносът на Йохан към футбола е безграничен…

-         Той е най-влиятелната личност в световния футбол за всички времена. Промени клуб като Аякс като играч и като треньор, но това не го задоволи и отиде и промени и още един като играч и като треньор. Не мога да визуализирам онова, което е Барса без Йохан. За да си треньор на Барса, се изискват, отвъд познанията, неща като характер, харизма, смелост и готовност за битка срещу всички, … Той имаше всичко това. И вгради една идея. Стореното от него може да бъде сторено само от неповторими фигури. Не казвам, че никой друг няма неговите познания, но за да вградиш някаква идея, трябва да си специален. А Йохан беше такъв. После идват начинът на игра, начинът на трениране, каквито не бяхме виждали никога преди. Когато губиш на почивката на мач, всички треньори на света ти казват, че трябва да бягаш повече. Но не и той – напротив, той ти казваше, че губиш, защото си бягал прекалено. Също така му харесваше определен тип играч. Взе Куман, най-скъпата си покупка, за да играе отзад, защото първият пас трябваше да е добър. Съмняваше се в голям вратар като Суби (Субисарета), защото искаше подаването от него към Куман да е добро… Неговият желан процес на игра бе да се правят подавания, докато топката стигне до Лаудруп и оттам да се търси разбалансирането на съперника. Сега това се прави с вратари като Клаудио Браво, Виктор Валдес, Марк-Андре тер Стеген, докато топката стигне до Лионел Меси. Преди Йохан всичко това го нямаше. Всичко допринесено от него има толкова здрава основа, че се задържа, не се разби. Той беше гений. Промени всичко. Накара много хора тук да си мислят и да си задават въпроса защо се случват определени неща в играта. Това е злато.

-         Цялото това познание сега Вие опитвате да приложите в Премиър Лийг. Какво чакате от втория си сезон в Сити?

-         Да го прекарам толкова добре, колкото и първия. Защото му се насладих. Има хора, които казват, че не ми се е стекъл добре, но всъщност изключението са седемте предходни сезона. Седем години като професионален треньор с шест спечелени шампионски титли, а и за седмата, изгубената, може много да се дебатира. Винаги на полуфинали в Шампионската лига. Този сезон не бяхме там, но и Барса не всяка година е на полуфиналите. Сити е голям отбор, пет поредни години е в ШЛ – единственият постигнал това английски тим, но да се достигне нивото на Барса, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен), Ювентус… е много трудно. Трябва ти време, десетилетие.

-         Но това е целта пред Сити…

-         Да, искат да я постигнат и имат нужното време. Да имам Чики (Бегиристайн) до себе си ми дава много топлина, същото важи и за Феран Сориано, който е един от най-възхитителните хора в моя живот. Винаги ни е подкрепял, когато нещата не са вървели добре. С Чики се разбираме много добре – само с един поглед вече знаем къде е грешката. Играли сме заедно, после ми даде работата във филиала и в първия тим на Барса. Работим в екип.

-         И сега реконструирате състава…

-         Опитваме се с Чики да направим нужните промени, за да подсилим отбора, който беше най-ветеранският в цялата лига. Отбор, постигнал много успехи, ала вече минал зенита си. Подмладихме го с Габриел Жезус, Илкай Гюндоган, Льорой Сане и трябва да продължим по този път. Залагах на осем-девет футболисти от шампионския отбор на Мануел Пелегрини. Трябва ни свежест, ала си мисля, че ако имахме през целия сезон Венсан Компани, Жезус, Гюндоган, щяхме да сме ако не шампиони, поне в битката за титлата. Габи дойде през януари и вдигна нивото ни, но го изгубихме за три месеца. Компани го имахме само за седем мача и ги спечелихме всичките. Той е много важен защитник за нас за играта с глава, защото тук съдиите почти не свирят нарушения във въздуха.

-         Трудно ли Ви е да наложите своя модел в Англия?

-         Всички ми казват, че трябва да се променя, а аз казвам: „Вие трябва да се промените.” Аз няма да се променям, защото не зная друг начин, по който да правя нещата. Нито пък чувствам нужда. Играта и там е като навсякъде 11 срещу 11 в определено пространство, разликата е в това, че съдиите позволяват повече свобода в сблъсъците и това изравнява повече играта. Положения, които са фаулове навсякъде другаде, в Англия не се свирят. А това отваря път за контраатаки. Вярно е, че има шест отбора с огромна финансова мощ и всеки от тях може да спечели всеки мач, затова и по-малките изравняват нещата на терена с по-директна игра, с единоборства на ръба от нарушението. И все пак си мисля, че ако играеш добре, ще спечелиш накрая. Имам опита от годината във филиала на Барса. Отивахме на стадиони като „Касса”, „Побла де Мафумет” и в крайна сметка пак играехме добре с изнасяне на топката от най-задните линии. Щом сме успявали да го сторим там, защо да не можем и на безупречни терени като английските?!

-         Какво казват хората там?

-         Много са верни на своя отбор, няма го този така критичен дух като тук. Там са наясно: ти си треньорът на Сити, ти си играч на Сити, ти си един от моите; никакво освиркване, аз ще ти помогна. В културен план това е същинско бижу.

-         Пък и се радвате на пълното доверие на Чики…

-         И двамата сме големи хора. Ако нещата не вървят, ще ме изхвърлят. Тук сме да постигаме резултати, ала във всекидневната работа е много лесно да делим мегдан с него, както беше и със Суби в Барса. Защото се разбираме.

-         Сега сте в Премиър Лийг, а преди това бяхте в Бундеслигата…

-         Помня онези години с носталгия – заради града, заради изградените приятелства, заради работещите в клуба хора, заради някои играчи. Все още си пазя апартамента в Мюнхен, защото градът е блестящ, а клубът е върховен, с различен начин на ръководене с хора като Хьонес и Румениге. Бях щастливец да бъда повикан и да приема да тренирам Байерн (Мюнхен). А Бундеслигата е голямо първенство: подредено, само с 18 отбора, с по един мач за купата и със зимна пауза, което ти позволява да стигнеш свеж края на сезона, със събрани заедно фенове на двата отбора, с винаги пълни стадиони, разпродадени още преди началото на сезона. Научих много от тях, от манталитета им. Германският футболист е гаранция за успех – научен, трениращ на пълни обороти, състезател по дух, безстрашен. Вече го показах в Англия с Гюндоган и Сане.

-         Как виждате настоящата Барса?

-         Вероятно много по-добра, отколкото я виждат в Барселона. На мой гръб изпитах два пъти силата ѝ. Работата на Луис Енрике бе отлична и когато бяха в добра форма при него, бяха почти непобедими, играейки същевременно красив футбол. Докато Лео (Меси) е там, това ще си остане все така, включително и сега при Валверде. И не мисля, че взетите от Барса играчи са лоши. Работата е там, че хората си мислят, че отборът е длъжен всяка година да печели ШЛ, а това няма как да стане. Става все по-трудно да вземеш трофея. Като тукашен човек, който при това дължи всичко на Барса, бих се радвал да се направи призив към търпение, към спокойствие. Трудно е да побеждаваш на „Анфийлд”, на „Стамфорд Бридж”, в Германия, в Торино, на „Сантиаго Бернабеу”, в Париж. Трябва да осъзнаем, че днес не всичко се свежда до Барса и Мадрид. Да, те доминират в последните години, но има и други много силни отбори.

-         Познавате добре Ернесто Валверде…

-         Всички могат да дишат много спокойно. Според мен Барса се нуждае от треньор като Ернесто. Отбор като този, който е печелил толкова много, има нужда от човек, който да се отнася с обич към играчите, от свой човек, а в този план Ернесто е сред първите кандидати. Освен това е треньор с големи познания. Ще се получат нещата, както знаех и че ще се получат с Луис Енрике.

-         Феновете твърде взискателни ли са станали?

-         Случващото се в Барселона не се случва на никое друго място. Тук три четвърти от журналистите са против теб.

-         Щеше ли Барса да спечели повече трофеи без това продължаващо толкова години разделение?

-         Това е много добър въпрос. Със сигурност щеше да помогне. Тук на мушка са всички – президентът, спортният директор, треньорът и играчите. Другаде на прицел е само треньорът. Вярно е обаче и че за да печелиш, трябва да си вършиш добре работата, а критиката често помага. Това е вашата работа. Истината е, че не можеш триумфира в Барса, ако не умееш да живееш в тази обстановка.

-         Вие, който сте от Барса, играл сте за клуба и сте един от най-успешните му треньори, знаете ли ключа към поддържането на успешната линия?

-         Да се поддържа методологията – това е ключът. И казвах същото, когато бях тук и печелехме. Ще дойде ден, когато със загубите ще се постави под въпрос методологията и тогава управниците ще трябва да решават какъв треньор да вземат. Естествено, когато Меси си тръгне, дано да е след десет години, ще трябва да се прояви търпение, но винаги съм мислил, че Барса има голяма сила и винаги ще намери начина да се пресътвори и да продължи да е на върха. Друго нещо, което ни даде Йохан, е да знаем на кое да се опрем, когато нещата вървят зле. Когато имаш метода, винаги ще имаш на какво да се опреш. Винаги ще можеш да се върнеш назад, към А-то и Б-то. Това трябваше да правя и аз този сезон в Сити.

-         Там сигурно искат отборът да играе като Барса…

-         Искат го от мен, да. Но да успеем за шест месеца е невъзможно. Тук всичко беше по-лесно, защото играехме с осем-девет собствени кадри от академията: Чави, Меси, Андрес Иниеста… футболисти, които от 11-12-годишни са тренирали всеки ден по един и същи начин. Много пъти дори не се налагаше да ги тренирам, защото знаят всичко от дните си в школата.

-         Споменахте за мига на предстоящата раздяла с Меси. Вие сте я преживявал вече, когато напуснахте Барса. Какъв е Лео?

-         Предпочитам да го тренирам. Той е най-добрият футболист, когото съм виждал. Най-доброто при него не е това какво прави на терена, а това как го прави, как всичко изглежда толкова просто отстрани. Най-големият не е онзи, който дриблира през трима или четирима съперници, въпреки че той прави това по-добре от всеки друг играч на света. Той прави всичко добре – просто, но добре. Никога не бърка.

-         Да оставим футбола настрана. Как виждате референдума (б.р. – за независимостта на Каталуня) на 1 октомври?

-         Надявам се да може да се гласува. Всичко случило се в последните години доведе до това да можем да се възползваме от правото си на самоопределение. Никой не знае дали хората ни искат да сме независима държава, или не. Просто искаме да можем да упражним правото си на глас. Това е. Четенето на манифеста ми донесе проблеми и съжалявам заради понесеното от родителите ми, братята ми и семейството ми, но нямаше как да откажа.

-         Там хората си говорят на улицата, повече в Европа отколкото в САЩ. Говореше се при първата мобилизация, но с времето нещата утихнаха. Мислят по този въпрос. Ще видим на 1 октомври.

Феран Кореас/Пеп Риера, „Л’Еспортиу”