Усещането „Атлетико” стои над всякакви Теовци

Президентът на Атлетико Мадрид Енрике Сересо обича да казва, че „играчите играят там където желаят”. Понякога ние, журналистите, вземаме полу на шега тези негови думи, макар понякога той да има право.

Тео Ернандес не желае да играе за клуба, който го изгради. Диего Симеоне би бил повече от щастлив да го има на свое разположение, ала левият бек не иска да се облече в червено-бяло. Тео в момента получава по милион евро годишно и Атлети му предложи да умножи по четири тази сума – без резултат. За разлика от брат му Люка Ернандес, който мечтае да печели купи с „дюшекчиите” и твърдо отказва да изслушва такива хубави предложения като тези към настоящия бранител на Алавес.

Онзи съседен клуб, който толкова високогласно тръби купищата си ценности, отново излиза на хоризонта, както излизаше преди със Серхио Агуеро, Давид де Хеа, Тибо Куртоа… Атлетико ще навърши 114 години този месец ще го има и занапред с Тео и без него. А ако момчето не иска да играе там… толкова по-зле за него и Реал Мадрид е в правото си стори каквото намери за добре.

Мисля си, че все има поне толкова добри леви бекове в света, колкото Тео, но ако самопровъзгласилият се за най-добър клуб в света се интересува най-много именно от този футболист, добре струва, като се бори за него, ако ще и да е продукт на градския му съперник. А ръководителите на Атлетико ще сторят от своя страна най-доброто за защитаването на интересите на всички „рохибланкос”.

Многото мои приятели мадридисти винаги ме питат за онова усещане на неприязън на привържениците на Атлети към Мадрид. Не всички от тях разбират този маниер да се влиза като слон в стъкларски магазин и да се иска на висок глас онова, което нямаш (в този случай, нужно е да се припомни, това е израсъл в школата на градския съперник играч).

Симеоне успя да направи така, че да чувстваме днешния Атлети като гранд и уникат, който стои над всякакви Теовци. Това е най-същественото.

Феликс Хосе Диас, „АС”