Казусът „Тео” слага край на един безсмислен пакт в Мадрид

От десет години повтарям непрекъснато, че неписаният пакт за не-агресия между Реал Мадрид и Атлетико Мадрид, наричан от някои „джентълменски пакт”, няма никакъв смисъл… за Реал Мадрид.

Разбирам теорията: тъй като двата клуба са от един град и съответно са съседи, искат да се разбират добре. Тази теория е нещо чудесно, ала на практика Реал Мадрид и Атлетико са спортни съперници на най-високо ниво и, ако това не е достатъчно само по себе си, треньорът на „дюшекчиите” не губи и секунда време да отправи стрелите си към „лос меренгес” и при най-малко сгодния случай.

Пактът е една измама във вреда само на Реал Мадрид, който през годините на действието му пропусна възможността да привлече феноменални играчи на „Сантиаго Бернабеу”. И без значение дали става въпрос за Атлети, или за който и да било друг клуб, задължението на ръководителите на „белите” е да сторят всичко възможно да вземат онези футболисти, които смятат за интересни. Всичко възможно! Това е то конкуренцията. Това е то животът. Разбира се, че това може да работи и в обратната посока: Атлети може да поиска някой играч на съседите и също да скочи с всички сили за него. Нищо страшно в това, смело напред!

Много се радвам, че казусът около Тео Ернандес разби на хиляди парченца този безумен (за интересите на мадридистите) пакт. Момчето, можем да потвърдим това от видяното в неделя на „Бернабеу”, е изключителен футболист, кинжал, куршум. Ако Зинедин Зидан е благословил преследването му, Мадрид е задължен да се втурне с всичките си сили към осъществяването на трансфера му на Чамартин. Както трябваше да се втурне и за Серхио Агуеро, за Диего Форлан или за Хосе Хименес, което обаче вече е минало. И както трябва да се втурне за Антоан Гризман, в случай че нападателят пожелае да направи крачката.

Пакт ли? Какъв пакт?! Като джентълмени ли говорим, или като каквито в действителност сме?...

Хуанма Родригес, „Марка”

Следвай ни: