"Снукър пантеон": Фред Дейвис - Усмихнатия убиец (част 2)
Рубриката на Sportal.bg "Снукър пантеон" е посветена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се превърнали в легенди.
Подобна ретроспективна рубрика нямаше как да не започне с кратка биография на човека, който извоюва мястото на снукъра на световната спортна карта - Джо Дейвис.
Във втората част обърнахме внимание на по-малкия му брат Фред, който е бил жива легенда в златните години на снукъра по време на изгряване на звездите на други знаменитости като Рей Реърдън, Алекс Хигинс, Джон Спенсър, Стив Дейвис, Стивън Хендри и дори Рони О'Съливан. ПРИПОМНЕТЕ СИ ПЪРВА ЧАСТ НА ПОСВЕТЕНИЯ НА ФРЕД ДЕЙВИС "СНУКЪР ПАНТЕОН" Кариерата на Фред Дейвис е изумителна най-вече заради своята продължителност, а и поради факта, че той се състезава професионално до 79-годишна възраст - последният му мач е през 1992 година, когато губи с 1:5 от Нийл Томкинс в European Open. Дейвис винаги е казвал, че с удоволствие би играл в турнири и след това, но тежкият артрит на лявото му коляно го възпрепятства дори да ходи, камо ли да се прицелва около масата. В златните си години Дейвис пък е принуден да спре да играе снукър , сащото се записва в Британската армия и се сражава във Втората световна война. Малко преди това през 1940 година той губи с 36:37 във вълнуващ маратонски финал на Световното първенство от брат си Джо. Джо напълно осъзнава заплахата от 12 години по-малкия си брат и отчита това в речта си по време на награждаването: "Докато трае войната, ще съм в безопасност. Фред се записва в армията и това ще го държи зает известно време."