Сампаоли е най-добрият трансфер на Ла Лига

Севиля – Реал Мадрид е мач, който днес може да се изучава детайлно в училищата. Той е от онзи тип двубои, които харесват и на онези, които не харесват футбола. Двата отбора си отдадоха чест един на друг, а същевременно отдадоха чест и на Ла Лига. Победи Севиля, защото вярваше повече, защото се движеше като сектантско братство от просветени, защото бе недостъпен за отчаянието. Севиля днес е на експедиция, чиято цел е Еверест и която изглежда готова да жертва живота на някой от своите членове по пътя само и само да бъде забито знамето на върха.

Виновникът за това е Хорхе Сампаоли, разбира се. Един тип, на когото гледаха подозрително част от привържениците и журналистите заради несекващото и войнственото му защитаване на един вид футбол, който е бракосъчетан с реториката му. Ако отгоре на това добавите към него и един тип като екстремиста в нападателната игра на пас Хуанма Лийо, подозренията се удвояват. Това са треньори, твърдят техните противници, отдадени на шарлатанството и неефикасността.

Но към ден днешен Сампаоли е най-добрият трансфер на Ла Лига. Човекът, призван да допълни Диего Симеоне в оживлението, което може да донесе съпротива от Севиля и Атлетико Мадрид на Барселона и Реал Мадрид. Двата колоса се нуждаят от бунтовници насреща си, а такива са, всеки по свой начин, Ел Чоло и Сампаоли.

На Симеоне се гледаше от самото начало на престоя му на Мансанарес с уважение и дори обожествяване, като че е продавач на продукт срещу оплешивяване. Сампаоли обаче, освен че продава същия продукт срещу оплешивяване (който е възможността за спечелване на шампионската титла), продава и един стил на игра, който се доказа особено полезен срещу такава скала, каквато е Мадрид. Проби корпуса в реванша за Купата на краля и потопи кораба снощи. И не само на основата на вярата: физическо себеотдаване до предела, състезателен дух, игра през центъра и по фланговете, вертикални бягове към наказателното поле… Не, не може да е само продукт срещу оплешивяване!

ВЕЛИКАНСКИ МАЧ

Севиля и Мадрид представиха супермач. Може би не беше идеален в академичния смисъл, ала не помним отдавна два отбора с такова желание да се борят за онова, което смятат неотклонно за чисто свое: Мадрид – да запази историческата си поредица без загуба и водачеството в таблицата, Севиля – да се докаже като истинска алтернатива в битката за титлата, но без да жертва своите принципи.

Сблъсъкът предостави наелектризиращи 90+ минути, в които освен че създаваха положения, отборите в същото време успяха да анулират качествата на съперника. Подобен двубой можеше да се реши единствено от дребните детайли. Детайли като дузпата, при която Серхио Рико може и да излезе благородно от положението, можеше да загуби всичко за тима си. Детайли като автогола на Серхио Рамос, наказан от един чудовищен обрат в сценария, какъвто може да се срещне само във футбола. И детайли като гола на Стеван Йоветич – поредния продукт на фабриката „Мончи”, който живописно описва как научава испански език от теленовелите. Неговото попадение може да предизвика трус в Ла Лига. Огромен трус.

Роберто Паломар, „Марка”