Новите скандали около Донарума вредят на всички замесени

Милан се нуждаеше от това, колкото фабрика за кондоми се нуждае от таралеж.

Отборът в момента е 7-ми в Серия А, на 11 точки (14 при победа на Рома в отложения мач) от зона ШЛ на таблицата. УЕФА още не е обявила дали ще даде на клуба право да участва в евротурнирите догодина и ако не го стори (шансовете за това са големи), ще наложи споразумение, което би ограничило харчовете за нови играчи и може би би донесло също глоба и други рестрикции.

После иде ред на ситуацията около собствеността. Клубът активно търси и нови инвеститори, и нова банка, която да рефинансира чудовищния заем, чийто падеж е през октомври догодина. И ако това не е достатъчно, пак се стигна до скандал около най-ценния актив от състава – 18-годишния вратар Джанлуиджи Донарума.

Адвокатите на свръхталантливия вратар писмено се обърнаха към клуба с твърдението, че удължението на договора му, подписано това лято, е станало под натиск и влиянието на стрес. Ако отнесат случая до арбитраж (и спечелят), контрактът ще престане да е в сила и Джиджо ще бъде свободен агент през юни. Нещо повече: оказа се, че неустойката по клаузата за разтрогване в новия договор – 70 млн. евро при класиране на Милан за ШЛ и 40 млн. при некласиране – всъщност така и не е била регистрирана в италианската Професионална футболна лига.

С други думи, ситуацията може да бъде описана като „гигантски хаос”, за да не използваме една по-непристойна дума. Тъй че как стигнахме дотук?

Приказката започва преди малко повече от една година. Направилият своя дебют на 16 години за Милан и няколко месеца по-късно за мъжкия национален отбор на Италия Донарума тогава още играеше с първоначалния си юношески контракт с годишна заплата от около 50 000 евро. „И росонери”, естествено, натискаха да му дадат нов договор, защото този изтичаше през юни 2018 година. Заради несигурността около клуба обаче (Ли Йонхон накрая все пак осъществи покупката на Милан за 740 млн. евро, но след платения депозит дваж изтърва крайния срок за превеждането на цялата сума) агентът на играча – Мино Райола, отложи преговорите с ясното съзнание, че колкото повече клиентът му се доближава до статута си на „Босман”, толкова по-силна става позицията му.

Нещата толкова загрубяха, че през юни (въпреки че междувременно Ли взе контрола над клуба благодарение на мегазаем от Елиът Мениджмънт) Райола стигна дотам да отсече, че Донарума няма да преподпише. Това накара някои от тифозите да нарекат бившия си любимец „Доларума”, а шведските привърженици на тима го засипаха с фалшиви доларови банкноти по време на европейското първенство за младежи до-21.

Месец по-късно, през юли, до сделка все пак се стигна, след като Милан стори всичко възможно да убеди таланта и неговото семейство. Джиджо преподписа за още четири години до 2021-ва, като получи огромно увеличение на заплатата до около 12 млн. евро бруто, а по-големият му брат Антонио (също вратар) също преподписа като свободен агент срещу около 2 млн. евро годишно. Добави се и гореспоменатата клауза за разтрогване. И тук нещата избуяха в две различни посоки.

Първата засяга самата клауза. Поради причини, за които можем само да спекулираме, тя така и не бе регистрирана и няма законово действие в рамките на Италия, макар че важи в държавите под юрисдикцията на ФИФА, стига да са съгласни и двете страни. Това значи, поне на теория, че клаузата може да бъде задействана от чуждестранен клуб.

Според един добре запознат с тази материя спортен адвокат, подобна сделка би била много сложна и изпълнена с въпросителни, особено след като няма стандартна норма за подобни клаузи в италианската спортна юриспруденция, за разлика например от Испания, където сделката за Неймар се случи много бързо.

Според правилата в Италия подобни клаузи трябва да се регистрират от клуба в определен срок. Ако това не се случи, играчът или неговите представители могат да го сторят. В случая с Донарума никоя от двете страни не направи регистрацията на клаузата, вероятно защото всяка от тях е сметнала това за свое предимство.

Второ важно нещо е, че представителите на вратаря се свързаха с Милан доста пъти в края на септември т.г., за да се жалват от оказания от клуба натиск към играча да преподпише. Милан отговори с официално изявление, в което се казва, че Донарума е важен спортен и икономически актив с контракта си до 2021 г. и диалогът с него винаги е „позитивен” и „отворен”.

Райола може да обжалва в арбитражен трибунал в опит да отмени договора и младежът да стане свободен агент през юни догодина. Според професора по право и съдия в Спортния арбитражен съд Фабио Юдика задачата е трудна, тъй като играчът е този, който ще трябва да доказва, че е бил притиснат. Тази възможност обаче все пак не предвещава нищо добро за Милан.

Това един от най-важните ти играчи (и най-ценният ти актив) да заплашва да те съди и да те обвинява в упражняване на натиск за преподписване не помага за чистотата на имиджа ти. Особено в момент когато търсиш трескаво инвеститори и се опитваш да убедиш органа по Финансов клубен контрол на УЕФА, че имаш стабилен план за бъдещето.

Затова и не е изненадващо, че Донарума вече е свързван с клубове от ранга на Реал Мадрид и Пари Сен Жермен, на които би им дошло дюшеш вземането на такъв надарен млад вратар. Най-поразителното обаче е това, че той би бил съгласен да попадне в месомелачката на медиите и феновете за втори път толкова скоро след юнските събития.

Не познавам Донарума лично. Може пък той да е с ледена кръв и невъзмутим, но предвид реакциите му през юни и тази седмица, когато трябваше да бъде утешаван от Леонардо Бонучи, е трудно човек да си представи, че е искал да преживее отново това мъчение и понасянето на етикета „алчен злодей”. Феновете обичайно накрая прощават… макар че невинаги забравят. Следващите месеци обаче обещават да са бурни за младока, а това не е добро за Милан на игрището.

После е ред и на финансовия аспект. Ако е отглеждан правилно, Джиджо става актив за може би около 100 млн. евро. За целта обаче трябва да бъде държан щастлив и спокоен, което може да се случи само със стабилен Милан, движещ се достатъчно бързо в правилната посока. Точно сега положението не е такова.

Що се отнася до Райола, той си действа в обичайния стил – суперагент, който е готов да води война за своите клиенти: от Златан Ибрахимович до Ромелу Лукаку, от Пол Погба до Марко Верати. Няма смисъл човек да вини него или методите му, още повече че клубовете на драго сърце го търсят за съюзник, когато им е нужен да им докара играч или огромна трансферна сума.

Милан си плаща цената за протаканата смяна на собствеността и за неуспеха си в преподписването на договора далеч по-рано. Тъй че на какво може да се надява? Освен ако не се получи внезапна промяна на желанието на момчето (немного вероятно, но не и невъзможно предвид това какви странни птици са футболистите), най-добрият изход изглежда получаване на тлъста сума. Защо ли? Защото не е в най-добрия интерес на Райола да не унижава повече Милан. Все пак по някое време може да поиска отново да върти бизнес с клуба.

Клаузата с неустойка от 40 млн. евро при некласиране на „и росонери” за Шампионската лига служи само за отправна точка на този етап. Даден заинтересован купувач, който е наясно с желанието на Донарума да отиде в неговите редици, може да предложи малко отгоре, например 50-60 млн. евро, и да избегне гледането под лупа на сделката от ФИФА и съдебните разправии. На това разчита Райола и може би е и най-добрият сценарий за Милан.

При всяко положение това е последното нещо, от което клубът се нуждаеше точно сега.

Габриеле Маркоти, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички