Интервюто със Суарес: Не Валверде ми казва да играя отляво

Нещо става. Нещо странно. Голът бяга от Луис Суарес този сезон и целият свят се чуди и мае. Не обаче и самият той – вярва, че скоро ще обърне страницата и ще се върне към обичайния си хищнически живот в противниковите наказателни полета. Споделя го в пространни интервюта за каталанските вестници „Спорт” и „Мундо Депортиво”, където говори по куп теми, в това число за Неймар, Коутиньо, Кристиано, Валверде и референдума за независимост.

-         Чувствате ли още болежки от травмата си в коляното?

-         Не, никакви. Просто действам внимателно. След тази пауза за международния календар и с плана за лечение вече съвсем ще съм готов с такава почивка и възстановителен период от две седмици. Отидох за решаващите мачове на Уругуай от световните квалификации предния път, без да съм играл за Барса след контузията, и бях подложен на огромен физически стрес. Иначе правилно избрах да избегна операцията, защото възстановяването тогава е по-дълго.

-         След като преодолявате контузията, следващата тревога е свързана с головата Ви суша – 451 минути без точно попадение, при положение че имате 124 гола като „асулграна”, само на 6 зад Ето’о и Ривалдо. Как се чувствате душевно?

-         Аз съм най-големият си критик. В някои мачове усетих, че съм помогнал на отбора, и това ме ощастливи и без гол. В други обаче ми беше зле, защото направих всичко възможно да вкарам, а не успях. Това не е въпрос на серии – просто опитваш всичко, а не влиза. Друг път я ритваш по най-лошия възможен начин и влиза – като последния ми гол за Уругуай. Това са моменти, с които нападателят свиква и се налага да живее. Зная, че заради поста си съм длъжен да бележа голове, но зная и че в момента отборът върви и те не му трябват – поне засега. Всички ме подкрепят – и в съблекалнята, и на трибуните. Но ще излъжа, ако кажа, че съм доволен от себе си. Зная, че мога повече.

-         Мислил ли сте да направите някой ритуал да промените късмета си?

-         Вече пробвах всичко (б.и. – смее се.) Но нищо не ми помогна.

-         Стигнахте ли дотам да попаднете в плен на безпокойството?

-         Не мисля, че това е безпокойство. Безпокойство ще е, ако стигна дотам да получа топката и да опитам да измешам петима съперници. Помня как срещу Малага Сержи Роберто ми подаде и, още преди да шутирам, вече бях приел, че ще сбъркам заради моментното си състояние. Човек се тревожи наистина, но аз зная, че щом веднъж влезе, ще влязат още много.

-         Може ли тази суша да има общо с промяната на тактическата система от страна на треньора Ернесто Валверде?

-         Това е най-малко от значение. Естествено, когато има играч от класата на Неймар, е различно, но не треньорът ми заповядва да играя отляво – аз съм този, който тръгва натам, и това е по инерция, защото виждам в тази зона няма никой. Не е въпрос на система. Треньорът знае къде мога да допринеса, кой е моят пост, къде се чувствам най-уютно.

-         Също така е логично отборът да играе за Лионел Меси, след като има на разположение най-добрия на света…

-         Много пъти правя бягове в опит да облагодетелствам някого от съотборниците си. Онзи ден например при втория гол срещу Севиля на Пако Алкасер трябваше, понеже и двамата сме централни нападатели, да направим диагонални бягове в опит да матираме защитниците. Просто се случи шутът да падне на Пако. Винаги се опитваме да облагодетелстваме съотборника. Лео (Меси) умее сам да си създава положение, но понякога се ядосвам на себе си, защото имам по-прост и верен пас към другиго, а по инерция подавам на Лео. Понякога се получава, друг път не. Трябва да взимам по-добри решения на терена, но това е плод и на загубата на увереност.

-         Смятате ли, че позицията на нападателя е тази, която е подложена на най-голям стрес?

-         Не, защото ако вратарят например сбърка върнат към него пас и влезе гол, вината е изцяло негова, докато нападателят има право на повече грешки. От нас конкретно се изисква повече, защото сме в най-добрия отбор на света, но аз отлично го разбирам и го приемам. Бих се разтревожил само ако дойде момент, в който сваля гарда, но при мен това няма как да стане.

-         Какво се промени във всекидневната работа с идването на Валверде на пейката?

-         Тренировките са различни, защото всеки треньор си има свой начин на работа. Аз винаги се приспособявам, защото се търси изваждане на най-доброто от даден играч. Вижда се, че той и Рос (б.и. – кондиционният треньор Хосе Антонио Посанко) са играли преди и че познават дълбоко играчите и клуба. Валверде ме изненада положително с връзката си със състава, с това как говори и как живее. Иначе Луис Енрике залагаше на подобен стил на игра. Двамата с Валверде имат различни характери, но всеки от тях ми е помогнал. Валверде ти говори по-спокойно, но това е заради по-големия му опит – знае как да се отнася с играчите. На терена се радваме на здравина в защитата и средната линия, каквито не сме имали от години. Съперниците може и понякога да стигнат до вратата ни, ала ние се чувстваме сигурни – от вратаря до централния нападател – и така нещата ни се получават добре. Преди с едно идване до вратата ни вкарваха гол, а сега Марк-Андре тер Стеген е на топ ниво и в защитата Валверде се чуди кого да пусне, защото всички се представят отлично. В средата на терена имаме повече хора отпреди, като мнозина от тях едновременно вкарват голове, тичат и помагат, а така затрудняват избора на треньора, докато отборът се облагодетелства от тази конкуренция.

-         Има обаче доста дебати относно играта на отбора и това, че се печели, но без блясък…

-         Когато побеждаваш, се оплакват от едно, а когато загубиш – от друго. Длъжни сме да живеем непрестанно с това. Ние сме първите, които искат да играят по-добре и да радват хората. В съблекалнята си говорим и съзнаваме кога играем зле. Трябва на този етап обаче първо да продължим линията на победите, за да натрупаме самочувствие и да получим страхопочитанието от съперниците, а след това ще дойде и останалото. Винаги има какво да подобряваш в играта си.

-         Наскоро ви посети Неймар. Как го усетихте?

-         Ней липсва на терена, но още повече извън него, защото е специален. Разказа ни много неща, смяхме се много, излъчваше щастие и радост през цялото време. Ней беше важен за нас. Днес е в друг отбор, но не ме е яд на него, напротив. Постоянно опитвах да го накарам да остане тук, защото щеше да му е най-добре, но приемам, че решението е негово. Написаха, че изпитвал съжаление, че си е тръгнал – нищо такова! Ней е достатъчно зрял да знае, че ако изпитва съжаление за постъпката си, трябва да излезе сам да го каже, а не да ползва други хора.

-         Поиска ли съвет от вас с Лео, преди да приеме офертата на Пари Сен Жермен?

-         Повече от съвет дори. Тогава бе разкъсван от съмнения, а ние опитахме да сторим онова, което да е за добро за нас като отбор и като колеги в атака. Опитахме да го убедим да остане, ала в никой момент не му казахме: „Ней, не си тръгвай, защото няма да си щастлив!”. Казахме му, че не искаме да си тръгва заради нас, но и че е свободен да вземе каквото решение сметне за правилно. Заради приятелството ни беше болезнена раздялата с него.

-         Заместникът му Усман Дембеле почти не е играл…

-         Мисля, че Усман дойде в Барса на същата възраст като Неймар, ако не и по-млад от него. Те са играчи, които с узряването си стават по-добри. Усман имаше лошия късмет рано да получи тежка контузия.

-         Как Ви се стори в събота централният защитник на Севиля Клеман Лангле? Говори се, че е в полезрението на Барса…

-         Не го познавах много предварително, защото е нов в Севиля. Силен е. Първата година в Ла Лига винаги е трудна, но нему не бе никак трудно да се приспособи. Иначе всяка седмица пресата показва нов играч в полезрението на Барса, но докато няма нищо официално, предпочитаме да не коментираме нищо.

-         Няма как да се скрие обаче интересът към Филипе Коутиньо. С него сте приятели. Говорили ли сте дали иска да дойде в Барса?

-         Да, говорили сме. Естествено, че иска да дойде, защото е футболист с големи амбиции, а те най-лесно се осъществяват в Барселона. Прекара много труден момент, но тъй като е професионалист, продължи да показва на терена колко добър играч и човек е. Въпреки че опита да предизвика напускане на Ливърпул, продължи да се труди здраво и да помага на отбора. Показва, че е професионалист, готов да се качи стъпало нагоре.

-         Какъв принос може да има за Барса Коутиньо?

-         Голям! Аз го познавам като човек и като играч, защото съм играл с него, но всеки знае с какво може да допринесе. Той е футболист, който към ден днешен е на най-високото ниво.

-         В съблекалнята коментира ли се трансферният пазар?

-         Не и сега. През лятото се обсъжда малко повече заради възможните попълнения. Не сме откъснати от света и от информациите на пресата – кой може да дойде, кой може да си тръгне. В този момент на сезона обаче не обръщаме внимание на слуховете, защото постоянно имаме мачове и нямаме време да мислим за друго.

-         Вие сте нападател. Как Ви звучи това, че Кристиано Роналдо има само един гол в Ла Лига?

-         Странно, защото всички прекарваме подобен момент. Антоан Гризман например също, а и Карим Бензема. Поне не съм само аз в кюпа (б.и. – разсмива се).

-         Да поговорим за политика. В съблекалнята имате човек като Жерард Пике, който винаги говори ясно и на висок глас по болните теми…

-         Жерард?! Нееее, никога! (Б.и. – смее се.) Естествено, ние не сме откъснати от реалността и от случващото се в Каталуня. Всеки човек има правото да изразява чувствата, мислите и желанията си. Аз чувам какво се говори в обществото и му обръщам внимание. Сложна тема, ала трябва всеки да има свободата да говори и да чувства. В съблекалнята не сме чужди на случващото се.

-         Във Вашия случай дори имате каталанска жилка в семейството…

-         Да, щерка ми Делфина се роди през 2010 г. тук. Говори на каталан и се чувства каталанка. Аз разбирам езика без проблеми, но не го говоря.

-         През декември м.г. подновихте договора си до 2021-ва, когато ще сте на 34 години. Как виждате бъдещето?

-         Човек иска винаги да е на върховото ниво във футбола, а за мен това е Барса. Трудно е да се оттеглиш в този клуб, но нищо не се знае. Желанието и мечтата ми е да продължа да игра на върховото ниво възможно най-дълго, без да си поставям срокове.

-         Виждате ли се в тандем с приятеля Ви Меси още три-четири години на „Камп Ноу”?

-         Надявам се на това. Надеждата ми е да изпълня договора си докрай и бих бил щастлив това време да е споделено с Лео и той да се оттегли в Барса заради неговата същност, заради значението му за клуба и заради възхитата ми към него. Надявам се съвсем скоро да има добри новини в този план.

-         Меси има 523 гола в 600 мача за Барса. Как се обяснява това?

-         Цифрите, спомените… Всичко говори само по себе си за това какъв е Лео и какво означава. Той е най-добрият футболист в историята не само на клуба, а и въобще на играта. Мач след мач все прави по нещо ново и различно. За мен е привилегия да го имам за съотборник.