Тер Стеген вече е идеалният вратар

В живота пътищата често се пресрещат без особена яснота как точно се случва това. Вратата на Барселона например се свърза с тази на Борусия (Мьонхенгладбах) в два ключови момента.

Роберт Енке игра три години в германския клуб, преди да подпише с каталанския. Именно в съблекалнята на „лос асулграна” след едно отпадане от скромния Новелда за Купата на краля и последвало брутално хокане от Франк де Бур, Луис ван Хаал и, разбира се, местната преса германецът откри първото зрънце на депресията у себе си. Същата тази болест, която впоследствие щеше да се впива постепенно у него, докато накрая не го срина пред влак около Нойщат. Само на 32 години…

Марк-Андре тер Стеген – голямата фигура на вратата на Барселона, също започна мечтите си в Борусия (Мьонхенгладбах), където отиде още едва 4-годишен. Във вестфалските долини той бе открит от друг свързан с този тежък занаят спортист, който накрая бе напъден от клуба насред автобуса от Йохан Крайф – Андони Субисарета. Тер Стеген остава най-доброто завещание на Суби от периода му като технически секретар на Барса, приключил с натирване от президента Бартомеу. Защото 25-годишният страж, обвързан с договор до 30 юни 2022 г., върви с пълна сила към самия връх.

Върви, и то не само в своя клубен отбор, където е несменяем титуляр след тежката битка с Клаудио Браво, а и в националния на Германия, където до последно ще се бори за място в стартовата единайсеторка на Мондиал 2018 в Русия с легендарния Мануел Нойер (очаква се той да се завърне в игра през януари след операция на левия крак през септември). Така би се поставил на нивото на идола си Оливер Каан, който стигна финала на Мондиал 2002.

Малко преди Виктор Валдес – вероятно най-добрия вратар в историята на Барса – да напусне клуба, един журналист го попита за важността на играта с крака. Почти винаги отричаният, но винаги откровен Валдес отговори очевидното: „Най-важното е вратарят да спасява.” Добре го съзнаваше. Спасяванията му под парижкия дъжд във финала на ШЛ през 2006 г. ще се помнят вечно.

Когато Тер Стеген дойде, изглеждаше, че няма по-добро качество от паса и че се крепи на навиците си на полеви играч – до 12-годишен не бил пожелал да отиде вратар. Тази му слава започна да му играе лоша шега, ала онези събрани от Субисарета доклади преди трансфера от май 2014 г. съдържаха информация не само за подавания, а и за два базисни аспекта за издържането на изпита за тази роля: непоколебимост пред трудностите и светкавични рефлекси в рамката. С две думи: момчето спасяваше. И то много.

Списъкът с носени плюсове от него този сезон за Барса не дава мегдан за спорове относно прякото му влияние върху успешния старт на отбора. Последната лекция на Тер Стеген на „Бутарке” срещу Леганес, където спаси цели три гола, само потвърди суперформата му. Ето и статистиките. Той е спасил 19 от последните 20 удара във вратата му в последните четири мача и общо 34 от 39, сиреч 89,5%  – най-добрия регистър в Ла Лига, като изключим вратарите с по-малко от три изиграни мача. За сравнение преди два сезона завърши с 66,7% спасявания, а миналия – със 78,57%.

Но не е само това. Барселона записва най-добрите си показатели в историята за първите 12 кръга, след като Тер Стеген пусна едва четири попадения (№1 е за сезона и въобще във всички водещи европейски лиги заедно с Порто), средно по 0,33 на мач – по-добре от рекордните носители на приза „Самора” Пако Лианьо и Ян Облак (по 0,47). В цели осем случая той запази мрежата си „чиста” и пред него по пуснати голове на този етап от първенството е само Хосе Молина, пробит само три пъти в историческия за Атлетико Мадрид сезон 1995/96 с легендалния дубъл.

В Шампионската лига пък, където бе преодолян само от гърка Димитриос Николау, не позволи гол в три от четирите срещи. Всъщност статистиката говори за 10 спасявания от 11 удара във вратата, сиреч успеваемост от 90,9%. Само непробитият до момента страж на ПСЖ Ареола го води по отношение на най-малко допуснати попадения в турнира този сезон.

Тер Стеген, чиято неустойка за разтрогване на договора е в размер на 180 млн. евро, обаче не смята да се задоволява с постигнатото дотук. Когато германският вестник „Вестдойче Алгемайне Цайтунг” го запита за забвението, на което беше осъден близкият му приятел Марио Гьотце (автор на донеслия световната титла на Германия гол преди три години), вратарят бе ясен: „Футболистите, за нещастие, винаги накрая свършват забутани някъде на заден план.”

Може би и заради това Тер Стеген е толкова стриктен в хранителния си режим и в почивките си, затова и толкова ревниво пази публичния си образ (сам си пише посланията в социалните мрежи). Може би това е и причината да е толкова суеверен: ако някой друг, освен него, си сложи ръкавиците му, вече не ги използва. Просто работи за това късметът да не му обърне гръб.

Франсиско Кабесас, „Ел Мундо”

Следвай ни: