Невижданият досега талант
Горан Драгич търсеше нещо в телефона си, усмихвайки се широко.
“Нека ти покажа една снимка. Това е просто лудост”, каза Драгич.
На снимката бяха той, като 21-годишен талантлив плеймейкър и деветима от съотборниците му в Унион Олимпия, позирайки с титлата на словенското първенство през 2008 година. В средата на снимката бе Саша Дончич, 34-годишно опитно крило чийто син държи купата за едната дръжка, докато съиграчите на баща му празнуваха, а във въздуха летяха конфети.
На преден план стоеше 9-годишното момче на Саша, със зелен потник на Олимпия, златен медал на врата и преливащ от радост. Заобиколен от героите си в Любляна, столицата на Словения, малка нация с едва 2 милиона жители, малкият бе уловен в блажен момент. Името му? Лука Дончич.
През следващите 4 години Дончич ще стигне до Реал (Мадрид), подписвайки договор за 5 сезона. Под наставленията на големи испански имена като Серхио Йул, Серхио Родригес и треньора Пабло Ласо, вече 17-годишен, Дончич ще спечели наградите за “Изгряваща звезда” както в Евролигата, така и в Испания, заемайки важна роля в може би най-добрия клубен отбор извън НБА.
Девет години след този щастлив момент от 2008, Дончич вече е висок 203 сантиметра и тежи 103 килограма. Само преди ден е спечелил златен медал от ЕвроБаскет 2017 и вероятно е най-завършеният 18-годишен европейски талант за всички времена.
Освен това е съвсем легитимен кандидат за №1 в Драфта на НБА през 2018 година. Нещо, което нито един периферен играч от Европа не е правил досега.
Дончич израства на паркета, като при почти всеки мач на татко си е едно от момчетата, които чистят терена и стрелят възможно най-много на почивката. Кръстник му е дългогодишният НБА играч Рашо Нестерович, а Лука получава първата си баскетболна топка едва на 7 месеца. Баща му е талантлив, креативен и уважаван играч в Словения, а той е наследил харизмата и разнообразния му стил на игра. Още преди да влезе в пубертета вече бе ясно, че Дончич е различен. Начинът, по който контролира топката, прецизните подавания и меката въртелива стрелба привлича погледите на треньори, съотборници и съперници.
“Още на крехка възраст можеше да се види, че има усещане за топката, точно като баща си”, казва Драгич, който изиграва 109 мача със Саша в продължение на три сезона.
“Винаги стоеше под коша. Всеки път когато излизахме от съблекалнята на почивката, той стреляше. Винаги ще имам този спомен в съзнанието си”
Първият му досег с организирания баскетбол е в училищния му отбор в Любляна, когато е на 7. Когато баща му напуска Домжале, за да отиде в словенския гранд Унион Олимпия през 2007, Лука също се мести с него. Един от треньорите в академията на Олимпия, Грега Брежовец е дългогодишен приятел на семейството и кани Дончич-младши да тренира с връстниците си, родени през 1999 година.
Слабичкият и безкрайно щастлив осемгодишен Дончич до такава степен доминира на първата си тренировка, че треньорския щаб го мести при три години по-големите - родени през 1996 само 16 минути след началото на заниманието. След пълна тренировка с по-големите, Дончич редовно започва да се състезава с момчета, които са с три и четири години по-големи от него.
Заради правилата на местния баскетбол 8-годишният Лука не може да играе при 14-годишните, макар да прави каквото си иска в своята възраст и помага на 12-годишните. Толкова много иска да играе, че моли родителите си да го водят да тренира с по-големите дори в почивните дни.
“Често казвах на Лука, че утре е свободен, да си стои вкъщи, да си играе с играчките си или нещо такова, че трябва да почива. На следващия ден в 12 на обяд родителите му звъняха по телефона и молеха да дойде на тренировка, защото не издържа вкъщи. Желанието и отдадеността му бяха невероятни”, казва Йерней Смолникар, който работи с Дончич от 2007 до 2011 година.
До навършването на 12 години Дончич вече е със статута на чудо, доминирайки турнира за 12 и 13-годишни в Словения, а и в Европа. Тогава е висок 188 сантиметра, играе като комбо гард и прави абсолютно всичко, благодарение на забележителния поглед и уникалното чувство, с които разполага. Дончич е ходещ “трипъл-дабъл”, който обича да организира и освен това е способен да избухне със серия от точки по всяко време.
Дончич е много по-напред физически и технически от който и да е от връстниците си, че дори и от по-големите от него, но впечатлява най-много с мисленето си, състезателния си дух и баскетболните си инстинкти. Дали това e вродено или пък е в следствие на всички часове по залите? Бързи дълги пасове, такива без никакво напрежение зад гърба, и то на бърза атака, прехвърлящи подавания - Лука разполага с пълния арсенал и схватливостта на ветеран.
“Просто притежава това по рождение. Не може да се научиш на това. Няма начин как който и да е може да придобие тези умения и усещане. Невъзможно е”, каза Лойже Сиско, директорът на подрастващите в Унион Олимпия и треньор на Дончич в последния му сезон преди да отиде в Испания.
“Най-невероятно за мен бе смяната на поведението. На терена бе уверен, винаги искаше да побеждава, изключително концентриран, но когато мачът свършваше, той бе едно страхотно малко момче. Винаги усмихнат, винаги готов да се пошегува. Характерът му бе магнетичен още от малък”
Дончич получава покана от един от завеждащите юношеската система на Реал (Мадрид) - Алберто Ангуло, а предложението е да играе за славния отбор на турнира Миникопа, детската версия на Купата на Краля. Макар че играе с изцяло непознати момчета, Дончич блести за Реал и вкарва 20 точки във финала срещу големия съперник Барселона.
След силното му представяне, логично интересът на Реал се повишава, а той се завръща у дома в Любляна. През април 2012 година, 13-годишният тогава Лука вкарва 54 точки (39 през първото полувреме), 11 борби и 10 асистенции във финала на международния турнир “Лидо ди Рома”, където печели наградата за “Най-полезен играч”.
“Тогава казах на някого, че ми напомня на младия Дражен Петрович”, казва един от дългогодишните шефове в Олимпия Сречко Бестер, който добавя, че всичко е било прекалено лесно, а Лука е “убиец с бебешко лице”.
Това представяне му гарантира договор с Реал, където по това време няма много чужденци на сходна до неговата възраст, освен роденият през 1998 година бразилски център Фелипе Дос Анхос. Интерес към Дончич не липсва от цяла Европа, но Реал е с най-добро комплексно предложение, образователни възможности и богата баскетболна история.
“Беше трудно, доста трудно, особнео през първите два-три месеца. Бях сам, родителите ми бяха в Словения. Но вече имах връзка с останалите играчи. Бях на 13 и имах нужда от това, за да се подготвя за бъдещето. Искам да благодаря на Господ, че съм в тази ситуация сега”, разказва самият Дончич.
Младокът започва да учи испански, да се адаптира към кулутра в Мадрид и в същото време да прогресира с високи темпове като играч. Невероятните съоръжения на Реал са може би най-желаното място, на което може да се озове един млад футболист или баскетболист от Европа. Дончич се възползва с пълен замах от дадения му шанс, печели наградата за MVP на Миникопа 2013 и започва да реализира потенциала си, играейки на ниво срещу по-големи от него, точно както и в Любляна.
Започва да тренира и с първия отбор на Реал, попивайки като гъба всичко, което може от испански легенди като Йул и Родригес. И тогава идва големият пробив - през сезон 2015/2016.
Лидерът на ЦСКА (Москва) и бивш “Защитник на годината” в Евролигата Кайл Хайнс си спомня кога е видял за първи път 16-годишното словенче по време на скаутинг преди мач с Реал (Мадрид) през януари миналата година.
“Гледах и не вярвах на очите си, мислех си, това хлапе наистина ли е на 16?”, казва Хайнс.
Звездата на Реал Серхио Йул е аут поради контузия и минутите на Дончич трябва да са повече. Треньорския щаб на ЦСКА решава да се опита да затрудни словенския тийнейджър, пазейки го ала “Рики Рубио” - или иначе казано защитниците винаги минават под заслона и го карат да остава повече по периметъра.
Дончич вкарва три тройки за две минути през вотрата част и приключва с 12 точки и 5 борби за общо 13 минути игра, доказвайки на Хайнс и ЦСКА жаждата си за напрежение, било то и на ниво Евролига. Пренася самочувствието си от юношеския баскетбол на второто най-високо клубно ниво в целия свят. Средната му статистика за 40 минути би била 13.7 точки, 8.0 борби, 5.8 асистенции и 61.8% за 2 точки и 37.3% за 3 точки в общо 51 мача в Евролигата и Испания във въпросния сезон.
През лятото на 2016 година Дончич прекарва известно време в реномирания институт P3 в Санта Барбара, Калифорния. Специалистите там работят с най-големите имена в НБА, а в резултат на престоя си в Щатите, Лука се завръща в Мадрид с още по-развита физика. 17-годишният гард показва отрано, че заслужава по-сериозна роля в препълнения със звезди и доказани фигури състав на Реал.
“Още на първата тренировка той просто проби и заби зверски, от нищото. Казах си, това е невероятно, той е само на 17”, спомня си Антъни Рандълф, който тогава е подписал с Реал, а в последствие ще играе с Лука и в националния отбор на Словения като натурализиран играч и ще помогне за европейската титла.
Рандолф е играл с едни от най-добрите баскетболисти извън Щатите в последното десетилетие. Рики Рубио, Евн Фурние и Данило Галинари. Запознат е с нивото им и знае колко добри са европейците, но нито един от тях не е постигнал това, което Лука има за своите години. Рубио бе сензация при подрастващите в турнирите на ФИБА, но не оставя отпечатък в Евролигата или АСВ както прави Дончич. На 19 Галинари има по 14.9 точки в Евролигата, а на 18 Фурние играе едва по 14 минути във френската Про А.
“Не желая да го величая излишно, но той е един от най-талантливите играчи, които съм виждал някога. Особено на тази възраст. Просто е трудно да го повярваш. Разполага с такъв ръст, а в същото време контролира топката и играта, знае как да се държи на терена и извън него. Всестранно развит е. Имам предвид, че може да прави по “трипъл-дабъл” средно на мач, ако продължава така”, казва още Рандолф.
Играта му на такава възраст е без прецедент. През половината сезон бе едва 17-годишен и бе единственият играч в Евролигата, чиято средна статистика за 40 минути би била 15 точки, 8 борби и 8 асистенции. Макар да изпитваше проблеми във Файнъл 4 на турнира, Дончич пренесе силната си игра от клубния сезон на ЕвроБасект 2017, където пак впечатли със самочувствието на ветеран с 10-годишен стаж, а Словения шокира Сърбия и цяла Европа със златния си медал.
Залата в Истанбул бе пълна с хора от НБА, било то скаути или шефове, а Дончич вкара 27 точки с 14 изстрела срещу Кристапс Порзингис и Латвия в четвъртфиналите. Два дни по-късно 18-годишният играч се развихри с 11 точки, 12 борби и 8 асистенции срещу Испания, в чийто състав личаха играчи като Рубио, Марк и Пау Гасол и още много, много талантливи баскетболисти. В третата част на финалния сблъсък със Сърбия изкълчи глезен, но цялостното му представяне на турнира ще остане в историята като едно от най-впечатляващите. Играейки рамо до рамо с един от идолите си в лицето на Горан Драгич, Дончич редовно попадаше в центъра на вниманието, издържаше на напрежението в решителните моменти и не показваше особено притеснение.
“За него това е нещо нормално. Идва му отвътре. Той е безстрашен. Обича да се състезава. Обича големите мачове”, казва словенският селекционер Игор Кокошков, който от години е помощник в най-различни отбори от НБА.
“Обичам да бъда героят на мача. Всеки път искам топката, още от самото начало. Да, изпуснал съм някои важни стрелби, но трябва да се уча от това. Да продължавам напред. Без значение дали съм играл добре или зле, ще има още хиляди мачове”, казва самият Дончич.
Той се справя с напрежението по прекрасен начин, при това срещу играчи от НБА ниво. Много малко баскетболисти от категорията “дете-чудо” издържат на това всички погледи и очаквания да са вперени в тях. Някои се развиват прекалено рано или просто се провалят заради постоянното внимание. Но още от ранните си дни в Олимпия, Дончич изглежда е изключение.
“Виждал съм много играчи, които просто губят контрол в един момент. Не им понася и след няколко години просто никой не чува нищо за тях. Но не мисля, че това ще стане с Лука”, казва Горан Драгич, който влиза в ролята на ментор за Дончич по същия начин, по който Стив Неш работи с него във Финикс преди години.
9-годишното момче от снимката на Драгич еволюира до най-големия диамант в короната на Реал (Мадрид), гордостта на Словения и един от топталантите за идния Драфт на НБА. Девет години след като бе рамо до рамо с идолите си в Любляна и гледаше как татко му вдига шампионската титла на Словения, Дончич куцука на един крак, подкрепян от съотборниците си в Истанбул. Драгич го казва на гърба си и триумфално влизат заедно в залата, като така своеобразно предава щафетата на следващата звезда на Словения.
От днес до юни, Дончич ще бъде сравняван с покойния Дражен Петрович и спряган като може би най-добрият чуждестранен баскетболен талант, играл някога. Скаутите ще прииждат в Мадрид, ще изтощават всичките си контакти в Испания и Словения, ще изучават видео с играта му. Истинската Дончич-мания тепърва започва, но пътешествието му от Любляна до Мадрид го е подготвило за всичко, което предстои.
Майк Шмиц, ESPN