Салах и благословията да изпуснеш трансферната си топмишена
Не, не съм си мислел, че той ще бъде чак толкова добър. И зная, че не съм единственият в това положение.
Когато Ливърпул привлече Мохамед Салах, сметнах, че ще е добър трансфер заради умението му да създава хаос при контраатаки и да разширява линиите на съперниковия отбор. Знаех също, че ще се отчете с немалко голове, ала определено не съм си мислел, че ще вкара повече от Лионел Меси (както е в момента). Не бях и сигурен как точно ще се впише в пресинг системата на Юрген Клоп. Щеше ли да има достатъчно пространство зад противниковите защити, което да използва? Не му липсваше трудоспособност и определено не се спира в тичането по цялата дължина на игрището, ала щеше ли да може да се движи по ширината на атаката като примерно Роберто Фирмино, за да сработи пресата на Клоп?
Логиката подсказваше, че египтянинът щеше да е важна част от ротацията в предни позиции със същия този Фирмино, Филипе Коутиньо, Садио Мане и Даниел Стъридж, двама от които щяха да остават резерви. Когато Салах пристигна на „Анфийлд”, Адам Лалана беше контузен, Дани Ингс точно правеше първи стъпки в завръщането си след дълго отсъствие поради кошмарни две поредни коленни травми, Доминик Соланке още не бе изиграл и една минута в Премиър Лийг в кариерата си, а Алекс Окслейд-Чембърлейн все още беше в Арсенал.
Човек може да предположи, че Клоп е виждал нещата по същия начин. Както писа тези дни моят колега Пол Джойс, първият избор на германския мениджър на „червените” беше крилото на Байер (Леверкузен) Юлиан Брант. Когато този трансфер не се осъществи, мърсисайдският клуб се насочи към Салах, подканян живо от спортния директор Майкъл Едуардс и скаутското звено в лицето на Дейв Фалоус и Бари Хънтър.
Ако бъдат запитани днес, феновете на Ливърпул ще са повече от щастливи, че Брант им отказа. Той е голям талант и е четири години по-млад от Салах, ала показателите на двамата просто не могат да се сравняват. Този сезон германецът започна само 22 мача за Леверкузен и има 9 гола и 6 асистенции. Нещо повече, той изигра пълните 90 минути само в три двубоя от ноември насам. Трудно е да се повярва, че би имал много по-голямо влияние на „Анфийлд” в сравнение с настоящото в отбора му.
Моментът Брант-Салах а ла „Плъзгащи се врати” (б.р. – филм, в който един миг с две различни развръзки води до два алтернативни живота на главната героиня) не важи само за Ливърпул. Това е едно от множеството събития извън контрола на всеки клуб, които оказват огромно влияние върху градежа на отбори. На „Анфийлд” имаше още едно такова този сезон: ако катарците от Пари Сен Жермен не бяха решили да изсипят един самосвал пари за Неймар, Барселона нямаше да тръгне да преследва Коутиньо и той и днес щеше да е при „червените”. И, като следствие от това, вероятно един (или и двамата) от Вирджил ван Дайк и Алекс Окслейд-Чембърлейн щеше сега да играе другаде вместо на Мърсисайд.
Така че не само трябва да умееш да се нагаждаш в движение по време на полета към неочакваното, а и да си отворен за нови открития по пътя си.
„Мохамед играеше повече на крилото в Рома до много доминиращ централен нападател в лицето на Един Джеко – коментира Клоп. – Никой не можеше да знае, че той умее да играе нападател. Ние научихме това стъпка по стъпка. Не знаехме, че може да играе в центъра на атаката.”
Тук важен е моментът с Джеко. Не е като в Рома да не разбират от футбол до степен, в която да не забележат, че Салах може да играе в центъра на атаката. Просто там не са търсели такова развитие, защото имаха стрелец като бошнака, който вкара 39 гола във всички състезания миналия сезон и чиято физика го прави използваем единствено като таран. Ливърпул от друга страна имат Фирмино – превърнат в централен нападател от офанзивен халф, който е свръхподвижен и може да играе на всички позиции напред.
Щяха ли нещата да се случат както сега, ако централен нападател на „червените” бе например Ромелу Лукаку? Вероятно не.
Що се отнася до въпроса дали този сезон е единично явление, или Салах вече се е изкачил на самия върхов ешалон на нападателите в света, човек може да подходи от различни гледни точки. Това, че играе в различна роля, без да е запушван от Джеко в центъра, очевидно му помогна. Той шутира грубо по един път и половина повече в сравнение с времето в Рома, а качеството на ударите му е горе-долу еднакво (0.18 xG на удар миналия сезон срещу 0.17 xG на удар през този). Това подсказва, че египтянинът просто излиза на по-добри позиции за стрелба по-често. Ливърпул е на път да вкара точно толкова голова в първенството си, колкото и Рома миналата година (90), така че отпада тезата на някои, че играе в по-офанзивен отбор. По-скоро играе в отбор, атакуващ по по-различен начин, който повече приляга на голаджийските му умения.
Онези, които се кълнат в набиращата все по-голяма популярност статистика Очаквани голове, ще ви кажат, че Салах надхвърля предвидимите си показатели. Неговият общ xG за сезона е 19.37, а при все това има 27 вкарани гола от игра, така че може да се очаква спад до определено ниво (макар че дори 20 шампионатни гола за 3/4 от сезон във водеща лига си остава феноменално постижение).
Най-важният урок тук обаче е този, че понякога изпускането на трансферната ти топмишена може да се окаже благословия и голяма възможност. Твърде често поставяме рамки на дадени футболисти въз основа на стореното от тях и това как са били използвани, вместо на това какво могат да сторят и как биха могли да бъдат използвани. Дали е преходът на Андреа Пирло от „десетка” до плеймейкър от дълбочина, дали е местенето на Филип Лаам от атакуващ халф до бек и после в центъра на полузащитата, футболната история е препълнена с примери за играчи, които успешно са се премоделирали в различна от предполагаемо силната си роля.
Всичко, което е нужно за разцъфването, е само някой с мъничко въображение и шанс (или понякога нужда) за експеримент. А да – и талант. Доста талант.
Габриеле Маркоти, „Таймс”