"Грешникът" Спас Байрев: Горд съм с всичко, което се случи с мен
Завръщането в игра на Спас Байрев предизвика истинска суматоха в родния волейбол. 24-годишният диагонал отново е на линия за Арда след изтърпени 12 месеца наказание заради употреба на марихуана. Волейболистът даде интервю за “Тема спорт”, в което говори за изминалата година и своето бъдеще.
– Спас, година по-късно отново голяма суматоха покрай теб, този път при картотекирането ти в Арда…
- Явно това ми е карма. Така го определям. Постоянно съм в някакъв екшън, дори и без да участвам. Но всичко е напълно по правилата.
– Как се чувстваш пак на полето? Как изкара тази една година?
– Изключително щастлив. Доста дълга година беше. Хубавото е, че ми стигна времето да преосмисля доста неща. И да мога да ги наредя по правилния начин занапред.
– Какво разбра от тази една година, видя ли кои са ти приятелите?
– Най-важното е, че който каквото и да ти направи, върнеш ли му с добро, се чувстваш спокоен и щастлив. Без задни мисли и лоши чувства, това е най-важното за мен. От всички глупости успях да отвърна на хората с добро. Не съм мислил или желал на никого лошото.
– Имаше ли хора, които те подкрепяха и търсеха?
– Разбира се, много беше готино. Бяха една идея повече, отколкото мислех, че ще са. Свързани и с волейбола, и извън него. Предпочитам хората, които са ми направили добро, да не ги споменавам. Понеже има една стара приказка -“Щастието обича тишината”, и я следвам от известно време.
– Колко ти липсваше волейболът?
– Като пуснеш второкласник да си играе пред блока с момчетата… И изведнъж го накажеш за един месец да не играе повече, защото е счупил прозорец, дали му липсва тази игра? Чувството е същото. Вземат ти най-скъпото.@@@
– Как се почувства, като изигра първия мач срещу ЦСКА?
– На мястото си.
– Имаше ли напрежение?
– Абсолютно не, изключително спокоен бях. Опитах се да се радвам на момента. Както ще се старая и занапред да изживявам пълноценно всеки един миг.
– Ако използваме клише -презареждане, прераждане, какво преживя?
– Презареждане по-скоро. Получи се една почивка, от която имах изключително много нужда.
– Как ще гледаш на волейбола тепърва?
– Както и преди. За мен това е нещо, което правя с изключителна любов, към самия спорт. Понеже е доста интелигентна игра, мисля, че няма праг на възможностите накъде да се развиваш. Същевременно носи много удоволствие на публиката, така че ще гледам да се раздавам колкото ми позволява тялото. Че понякога и над това.
– Готов ли беше физически и игрово срещу ЦСКА?
– Аз лично не знам дали съм бил готов, но след година почивка в първия мач направих 30 точки, после във втория -37. Мисля, че само говори за себе си.
Преди година и половина беше проектонационал, наричаха те новия Владо Николов. Къде се виждаш след една година, защото за това лято няма как да говорим за националния отбор?
- Бях и все още съм изключително благодарен на Владо Николов за това, което направи. Това е голям жест към млад човек – за бенефиса, имам предвид. В онзи момент се почувствах много задължен към него. Предпочитам обаче да остане в миналото този прякор, никога не съм искал да бъда някой друг. Винаги съм се стремял това, което правя, и това, към което се опитвам да отида, да бъде Спас Байрев. Не новия Владо Николов, не новия Жиба, не новия Юсейн Болт или Майкъл Фелпс…
– А какви са амбициите ти за след година? Гледаш ли толкова далеч?
– Винаги съм гледал напред, не се обръщам назад. Радвам се, че цялата ситуация вече я представям пред хората като иронична забава. Аз съм ОК с нея, понеже като мъж излязох и си признах всичко, колкото и да е тъпо или тежко, или както го определят хората. Не съм обвинил абсолютно никой през тази година, не мисля и да го правя, защото няма за какво да обвинявам когото и да е освен самия себе си. Горд съм с всичко, което се случи с мен – не ми беше никак лесно, но бе изключително полезно.
– Дали сега няма да е по-лесно за теб, защото няма да го има напрежението от сравненията с Владо Николов, с националния отбор?
– Не, това не беше напрежение, а удоволствие да се доказвам. Никога не е било напрежение да ме сравняват с някого. Грешката бе на хората, че го правят. Защото аз се опитвам да изградя мое собствено име, а не име покрай някой друг. Затова винаги ми е било голяма пречка, защото съм малко по-странен характер. Когато има някакви нередности, без значение от какво ниво, смятам за необходимо да ги споделя. Това много пъти ми е изигравало шега. Но няма новия Владо Николов, няма стария Барак Обама – има си единствено Спас Байрев и винаги ще е той.
– Ще има ли нов Спас Байрев в такъв случай?
– Че на стария какво му е? Старият си е супер – хвърля по 37 точки, подиграва се на някои треньори в игрището, които го обявяват за свършен. Аз се гордея с това, което съм в момента. И че всички грешки, които съм направил, поне започнаха да ме водят към щастливи и положителни моменти. Благодарение на тези грешки животът ми се стече така, че срещнах жената, която е до мен, моята любов. Получиха се много добри неща покрай мен в спорта, успях да участвам в благотворителни каузи, да помогна на доста хора. Това е за мен – просто искам да карам хората да са щастливи, абсолютно нищо друго. Нито играя волейбол за пари, нито нищо. Искам хората, които ме гледат, да се забавляват и да усещат удоволствие от това. Също както аз.
– Спомена, че си благодарен на Владо Николов за онова, което направи за теб преди 2 години. Как се почувства преди година, когато беше освободен, имаше ли болка в теб тогава? И има ли шанс отново да си част от Левски?
– Абсолютно не мисля, че има вероятност да се случи. Както казах, съм му благодарен за всичко, което направи, защото дотогава не ми се бяха случвали подобни неща – повечето отбори, срещу които бях играл, са били на доста по-ниско ниво, нямал съм удоволствието да видя отблизо такива състезатели, камо ли на игрището. Но мисля, че имаше още хиляди варианти, в които можеше да постъпи по различен начин от това, което направи.@@@
– Тоест разграничаваш едната постъпка от другата? И не изграждаш образ само от това, че те повика в онзи състав, а трупаш и допълнителни емоции.
– Никога не съм си позволявал да правя преценка за човек от едно-единствено нещо. Абсолютно от цялото ни познанство съм си изградил мнение за него, което е положително, разбира се. Мисля, че след крайното му решение имаше хиляди други варианти, в които да се почувствам в пъти по-зле и да осъзная постъпката си. Същевременно мотивирайки ме за по-напред. Но в крайна сметка аз бях просто един състезател, нито съм бил ръководител, нито скоро ще бъда такъв, за да кажа аз какво бих направил. Всичко са мои предположения.
– От Арда казаха, че имаш договор за 3 години. Имаш ли опасения, че може да играеш с тях във Висшата лига вместо в Суперлигата?
– Арда е клуб, който независимо от класирането или статуса на отбора, ми даде изключителен шанс две години поред, от които успях да се възползвам максимално. Дошъл е моментът, в който е редно аз да им помогна, понеже мога да го направя. А и всичко е много относително. Например Дунав Русе и Хебър бяха в долната лига, но имаха добра селекция, държаха прилично ниво на тренировки, играчите поддържаха също добро ниво на волейбол. И нямам никакви притеснения, защото този клуб е направил много за мен и е редно да направя същото за тях.
Хари Латифян, "Тема Спорт"