Приемете го: времето на Венгер в Арсенал изтече

Ако не знаете какъв е проблемът с Арсен Венгер, значи не сте следили внимателно нещата: той бе велик футболен треньор и мениджър, но вече не е.

Французинът беше новатор, визионер с идеи и методология, които осигуриха на „артилеристите” предимство пред конкурентите им. Въоръжен с по-добри познания за физическата подготовка на футболистите и с по-добра скаутска система от своите съперници в Англия, Венгер спечели титлата в Премиър Лийг в първия си пълен сезон на „Хайбъри” (дори направи дубъл). След това добави още две в следващите шест сезона, като кулминацията бе през 2003/04 с Непобедимите.

От този върхов момент насетне обаче той премина от това да е на гребена на вълната на новаторството към упоритото противостоене срещу нея. Алекс Фъргюсън внимателно изучи предимствата на диетологията и кондиционната подготовка и прагматично ги внедри в своя управленски режим в Манчестър Юнайтед, за да си осигури дълголетие на върха. Жозе Моуриньо пък пристигна от Португалия като шампион на Европа и докара със себе си революционна тренировъчна методология и изпипване и на най-дребния тактически детайл преди и по време на мачовете, с което на мига превърна Челси в доминиращия отбор в Англия.

За разлика от Фъргюсън, който бързо разпозна конкурентното предимство на новия си противник и го последва (в случая – с наемането на Карлуш Кейруж), Венгер отказа да се поучи или да се приспособи. Вече от над десетилетие насам той подготвя своите играчи по на практика един и същи начин и ги хвърля в битките на терена само с мантрата да имат вяра в своето умение да играят по-висша форма на футбол, с която неминуемо ще пречупят всички съперници. По-съществена помощ във вида на тактическо познание и съвети обаче не предлага.

„Представянето ни в този ден ще е решаващото нещо – заяви мениджърът на Арсенал преди четвъртфинал в Шампионската лига през 2008 година. – Важното е да играем със сърцата си, с нашата вяра. А ние знаем, че можем да играем.”

Той казваше горе-долу същите неща и в десетилетието преди това, и в десетилетието впоследствие – всичко това в съчетание с постоянен упадък в представянето на терена. Казват, че определението за лудост е да правиш отново и отново едно и също нещо, а да очакваш всеки път различен резултат.

Всичко това оставя Арсенал в много трудна и сложна позиция. Капитулацията във финала за Купата на лигата в неделя срещу един отбор на Манчестър Сити, който сам се представи далеч под пика на своите възможности, означава, че единственият оставащ шанс на Венгер за трофей е Лига Европа. При изоставането с 10 точки от 4-тия в първенството Тотнъм (и с 8 от 5-ия Челси) това изглежда и единственият реалистичен път към Шампионската лига.

Венгер обаче никога не е печелил европейски трофей. Неговото конкурентно предимство в началния му етап в английския футбол не важеше срещу доста от противниците му на континента. След като загуби у дома си от скромния Йостерсунд, сега му предстои далеч по-сложен сблъсък с Милан – друг голям клуб, чийто единствен път към Обетованата земя на Шампионската лига минава през спечелване на втория по значение турнир в Европа.

Вече от доста години Венгер съсредоточаваше ресурсите си върху осигуряването на мястото на Арсенал в ШЛ. Пропускането на две поредни издания би било поредният знак за дългото и болезнено западане на клуба под негово ръководство. Евентуалната реакция на неговите работодатели би била показателна.

Като компания Арсенал е в добро финансово състояние. Миналата финансова година оборотът за първи път надхвърли 400 млн. паунда, като тази цифра е надхвърлена само от Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид, Барселона, Байерн (Мюнхен) и Манчестър Сити. Клубът е печеливш, а неговият стадион се превърна в кокошка, която снася златни яйца.

Договорът на Венгер като мениджър е за още един сезон и приключва малко преди 70-ия му рожден ден. Докато мажоритарният акционер Стан Крьонке не е показвал желание да се посочва изхода на французина, изпълнителният директор Иван Газидис вече е съставил списък с евентуални наследници на поста, с което евентуална смяна на режима да бъде по-лесна за преглъщане.

В рамките на последните 12 месеца Арсенал назначи Дарън Бърджес за директор по кондиционната подготовка, Свен Мислинтат за директор на рекрутиращия отдел и Раул Санлеи за директор по футболните връзки. И тримата са смятани за водещи фигури в света днес в двете области, в които навремето Венгер бе безспорният лидер в английския футбол – физическата подготовка и довеждането на най-добрите за отбора играчи. Никой от тях обаче няма да може в пълна степен да приложи своята експертиза, докато „старото куче” е на пост, тъй че нещо ще трябва да се жертва.

Би било логично да се заключи, че човек с такава упорита вяра в своите способности би желал да напусне с някакво относително постижение клуба, на когото посвети толкова голяма част от живота си. А ако славният френски учител не успее да изкачи върха в Лион през май, ще има ли Арсенал смелостта да го убеди да се премести на почетна роля в ръководството?

АРСЕНАЛ ПРИ ВЕНГЕР – БАВЕН УПАДЪК

Трофеи в първото десетилетие: 11

Трофеи във второто десетилетие: 5

Титли в ПЛ в първото десетилетие: 3

Титли в ПЛ във второто десетилетие: 0

Средно класиране в ПЛ в първото десетилетие: 2.1

Средно класиране в ПЛ във второто десетилетие: 3.5

Дънкан Касълс, „Араб Нюз”