Портрет на една икона

Благодарим, Арсен, и лека нощ!

Странен начин да се съди за престоя на някого на пейката на футболен отбор е да се игнорират внесените от него трофеи в клубния кабинет. Завещанието на успешното първо десетилетие на Арсен Венгер в Арсенал, поне в очите на някои фенове, бе заличено от упадъка в последно време и проблемите на трансферния пазар. За всеки аргумент има контрааргумент, за всеки негов защитник има яростен критик, за всеки венгерист има застъпник на #WengerOut.

Крайният отговор на тази дилема може да дойде в бъдещето или въобще да не дойде, в зависимост от това какво ще постигне французинът преди слизането си от поста. Тънката линия между постоянството и безвремието често зависи от резултата, който завършва траекторията на изследвания обект. Епитафията на Венгер все още не е написана, тъй че нека боравим само с ясни и конкретни истини.

След като остава безкрайно впечатлен от обноските и познанията на французина по време на семейна вечеря още през 1989 година, тогавашният вицепрезидент на лондонския клуб Дейвид Дийн се решава един ден да го направи мениджър на „артилеристите”. Първо го предлага през 1995 г., ала чуждоземната и рискова за тесногръдите британски шефове номинация е отхвърлена за сметка на Брус Риок. След уволнението на последния след едва 14 месеца работа предложението на Дийн най-сетне получава зелена светлина. То ще промени не само Арсенал, но и английския футбол. Завинаги.

Капитанът Тони Адамс в началото не е убеден в точността на назначението. Убеден е, че новият му наставник няма да е добър колкото Джордж Греъм. Медиите са още по-невъзприемчиви. „Арсен Кой?” е небезизвестното заглавие на вестник „Ивнинг Стандард” по адрес на пристигането на специалист с титла от френското първенство и награда за Треньор на годината в Япония. „Сънди Мирър” пък прави алюзии с популярния сериал „Ало, ало”.

Днес в английския първи ешалон виждаме треньори от цялата планета: Франция, Италия, Германия, Нидерландия, Португалия, Испания, Аржентина и САЩ. Би било доста спекулативно да се твърди, че тази мениджърска глобализация нямаше да е факт без Венгер, но също толкова глупаво би било и да отхвърлим влиянието на неговия безспорен успех като пионер. Чуждестранните треньори след него не са вече непознати митични зверове, от които трябва да се пазиш, а биват приети с отворени обятия специалисти. Битката срещу провинциализма продължава да се води в някои краища на страната и до днес, ала Венгер поне даде шанс на външните лица.

Въпреки недоверието от малка Англия, Венгер не бе някакъв дошъл от неизвестното шарлатанин. Както Дийн вече бе разбрал, французинът е вманиачен в изучаването на играта. По време на скромната си кариера на футболист той работи за изкарването на треньорските си звания и пътува от Страсбург до Мьонхенгладбах с цел проучването на тренировъчни режими и влиянието на диетата върху физическата форма. Това е треньор, комуто тогавашният Играч на годината Джордж Уеа по собствени признания дължи успеха си, а Глен Ходъл си спомня за качеството на тренировките му още през 1987 година. Времето е дошло и за Англия да погледне към светлината.

Изборът на точния момент бе безупречен от страна на Венгер. Въпреки опитите за осмиването му, английският футбол вече не е в позиция да отклонява водещи го към напредък предложения. След славните походи от 1970-те и 1980-те, приключили с наказанието след трагедията на „Хейзел”, английските клубове така и не успяват да блеснат на континента и в четирите години преди идването на Венгер шампионът на страната не минава и 2-рия кръг на КЕШ/ШЛ, а за Купата на УЕФА само един отбор от 11 в периода (Нотингам Форест през 1995/96) минава 3-тия кръг.

Премиър Лийг, изкарала бебешкия си етап и навлязла в детския, още се крепи на гърба на културата на старата Първа дивизия с някои малки изключения под формата на Ерик Кантона. Повишението на приходите от телевизионни права и вход за мачовете принудително води до повишение и на професионализма и от това се възползва първи Венгер – пионер на новата ера.

Ефектът е моментален. Заминава си пияческата култура, завземала съблекалните из цялата страна. Заминава си пренебрегването на значението на хранителния режим, след като преди пържените яйца и пържените картофи минават за балансирано ядене, стига да сложиш малко кетчуп отстрани. Заминават си изцеждащите маратони по време на предсезонните подготовки и тричасовите тренировки без топка. Всеки играч получава индивидуален тренировъчен режим според физиката си, за да акцентира върху силните си страни; получава хранителни добавки и витамини; прави разпускаща тренировка след мач и има специално изработено меню за преди и след двубоя.

Венгер обаче разбира и зачита онова, което е сработвало преди него в клуба. Доста други мениджъри преди и след него са били виновни в това, че рушат до основи наследеното, за да градят от нулата, най-вече Браян Клъф и най-вече в Лийдс Юнайтед. Всички от фамозната защита от Адамс, Боулд, Диксън и Уинтърбърн съзнават важността на това да удължат кариерата си във все по-забогатяващата лига, а мениджърът от своя страна съзнава важността на това те да успеят в тази си цел. Съучастник на французина е Денис Бергкамп, спечелил още в първия си сезон сърцата на феновете и уважението на съотборниците си. Той още от дните си в Интер и Аякс е наясно със значението на диетата и е ключова фигура в предаването на идеите на новия мениджър към играчите.

Венгер не превръща водата във вино. Позволено му е да харчи пари за нови попълнения, защото бордът вярва на широките му познания за играта. Вместо утвърдени звезди той предпочита таланти в нужда от напътствие. Не всички негови покупки сполучват, но никога никой не е имал пълен успех в трансферите. За хора като Франсис Джефърс и Игор Степановс в Арсенал има равносилни примери като Уилям Прюние и Масимо Таиби в Манчестър Юнайтед и други във всеки клуб.

След силния си период с титлите от 1989 и 1991 г. „артилеристите” отново са на гребена на вълната – клубът олицетворение на архаичната пролетарска пияческа култура сега е първият събудил се да приветства новата зора. Първом бутащ насила напред своите играчи, Венгер вече е следван сляпо от тях с пълен консенсус. За целия английски футбол това е просветление.

Французинът привнася не само научен подход, а и стил. След времената на скандирането „1:0 за Арсенал” се ражда секси футболът с Виейра, Пти, Анелка, Овермарс, Пирес, Юнбери и Анри. От вкарал 40, 53 и 52 гола в сезон с 42 мача в лигата преди идването на новия наставник, в следващите три години тимът стига до 85, 82 и 79. Тимът се превръща в „главната атракция”, а стилът и размахът му могат да съперничат във върховото си изражение на всеки водещ отбор в Европа. За разлика от при други, получили подобен етикет, при „артилеристите” естетиката и успехите не са взаимно изключващи се.

Всъщност само с това съчетание Венгер можеше да осъществи тази културна трансформация, макар че малцина предвиждаха постигнатите висоти в десетилетието му на доминация. В първите си десет сезона той печели толкова титли, колкото в предишните 43 години, а купата на Англия – колкото в предишните 60. Предстои класиране на финал в Шампионската лига, злощастно загубен, през 2006 г., ала знаменателният момент е сезон 2003/04.

Да, Непобедимите може и да не бяха най-великият отбор на Венгер (за такъв е смятан шампионът от 2001/02), но представляваха върховото му достижение: 38 мача, 26 победи, 12 равенства, 0 загуби. „Това бе една от мечтите ми – казва Венгер. – Научих този сезон, че можеш постигна неща, които си мислел за непостижими.”

В големите европейски първенства само Порто (2010/11 и 2012/13) и Ювентус (2011/12) постигнаха това в последните двайсетина години. Барселона (макар че този сезон е на път да успее), Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) и Пари Сен Жермен все още не са постигали подобен велик успех въпреки надмощието си в своите страни.

Няма съмнение, че (буквално) ремонтните години на Арсенал промениха Венгер. Строежът на новия стадион пренасочи приоритетите в друга посока и доведе до нов стил на мениджмънт. В последните години французинът изглеждаше изтощен, при все че винаги оспорва това твърдение. Може също да се спори, че трябваше да е по-безпощаден в първите си години и да спечели повече трофеи като бройка във второто си десетилетие, ала въпреки това все по-необичайната му във все по-забързания футбол дълготрайност на пейката е несъмнено постижение.

Дори и да сте от защитниците на тезата, че Арсен Венгер не е успял да изпълни очакванията в последната декада, приемете, че именно неговото величие издигна тези очаквания до небесата. Дори и да сте от защитниците на тезата, че не е успял да се промени заедно с промяната на английския футбол, признайте, че той води същата надпревара и в цяло друго десетилетие на огромни промени и комерсиализация. В продължение на десет години всички останали в английския футбол изучаваха в захлас лекциите на Льо Професьор.

Даниел Стори, Football 365

Следвай ни: