Какво правят двама от Уганда и един от Руанда в Марек Юнион Ивкони?

И през този сезон в българския волейбол Марек допринася за колорита на Суперлигата с три чуждестранни попълнения с мечта за кариера извън пределите на Африка. Катбарт Малинга и Иван Боб Огном от Уганда и руандиецът Ив Мутабази са част от селекцията на Виктор Карагьозов. Най-лесна изглежда задачата за Малинга, който игра за Марек и през миналия сезон, а през лятото дори беше пред трансфер в Нефтохимик. Наред със задълженията си на терена, той се стреми да опознае повече от страната, която му предлага професионално развитие.

„Изборът да съм тук не е мой. Щастлив съм, че Марек прояви интерес и ми предложи да дойда в клуба. Тук съм, за да играя, това е”, споделя Малинга. „Предишната година беше по-трудна, защото бях далеч от моето семейство, но сега вече свикнах. Познавам лигата, хората, имам повече приятели и това прави всичко много по-лесно.”

„Чувствам се все едно съм вкъщи. Особено сега, след като вече съм за втора година тук. Всичко е наред, нищо не ми липсва. Опитвам се дори да уча езика. Всичко ми харесва – езикът, храната, времето – всичко. Може би най-много ми харесва морето. Били сме няколко пъти там. Варна е много хубаво място, Бургас също. Харесва ми и София. Но и тук в Дупница е хубаво и аз се чувствам добре.

„Животът тук е хубав. Времето е различно, много по-студено е. В Уганда времето винаги е едно и също, само понякога вали дъжд. Но иначе тук е хубаво, защото от клуба са осигурили всичко необходимо”, споделя пък Иван Боб Огном пред „Златният гейм” по Диема спорт 2.

Ив Мутабази бързо направи сериозно впечатление, а през уикенда беше в основата на успеха над непобедения досега тим на Добруджа. Започнал да тренира футбол като дете, той бързо намира своето призвание.

„Когато бях малък, съм играл футбол. Харесваше ми да бъде нападател. След това един треньор ми предложи да опитам с волейбола. Играх волейбол в гимназията и реших, че този спорт може да стане част от живота ми.”

„В Руанда съм опитвал да играя и като посрещач и като диагонал. Защото когато съперникът знае какво да очаква от теб, става по-трудно. Опитвам да се справям еднакво добре и на двете позиции.”

По подобен начин се развиват нещата и при Иван Боб Огном, който все още чака официалния си дебют за Марек.

„Играл съм и баскетбол, но той не беше толкова интересен за мен. Нямаше страст, а когато правиш нещо без страст няма как да преследваш високи цели. Волейболът ми стана по-интересен, защото постоянно си въвлечен в играта, има екшън. Влагам любов и страст, когато играя волейбол.”

„Играл съм волейбол в първенството на Уганда. Преди това бях в университетски отбор и всъщност там започнах да се занимавам с волейбол. След като започнах в Уганда, преминах в първенството на Руанда.”

„Тук се изисква повече техника, повече различни качества и постоянно трябва да си в добра физическа форма, за да се представяш добре. В Уганда силата е всичко. Колкото си по-силен, толкова повече точки правиш и това е най-важното.”

Клубът вижда в чуждестранните попълнения възможност да се противопостави на отборите с по-голям бюджет в първенството и разбира се, да развие качествата на тези играчи, за да станат те интересни за европейския пазар. Мутабази и Боб Огном също изглеждат устремени към същото, а стимул за развитие им дават някои от най-добрите български волейболисти.

„Искам да достигна високото ниво във волейбола, да се докосна до играчи като Нгапет и Иван Зайцев. В живота се надявам да съм добър баща, да имам голямо семейство и да възпитам добри деца”, казва Мутабази. „Соколов, Казийски, това са играчи, които всички познават. Когато ги гледам, искам да достигна това ниво.”

А какво желае Огном? „Искам просто да бъда щастлив. Когато нещата се развива правилно и всичко е наред, аз съм щастлив. За това играя волейбол, когато съм на терена, се чувствам щастлив.”

Ами Малинга? „Като играч искам да играя на възможно най-високо ниво, да постигна най-доброто, на което съм способен. Ще съм разочарован, ако това не се случи. А в живота искам просто да съм един щастлив човек.”

Съвсем нормално, една от големите трудности в адаптацията към живота в България, е свързан с храната. Но Малинга вече свиква: „Обичам мусака, много е вкусна. Повечето неща от вашата кухня ми харесват.”

За Мутабази пък порциите са проблем. „Повечето хора в Африка обичат да ядат много. А когато дойдеш тук и видиш малките порции, които ти сервират си казваш: Окей, ще опитам. Това е малко по-различно. Но и тук храната е хубава, както в Руанда. Опитвал съм доста от вашите традиционни ястия, но ми е трудно да запомням имената.”

Имайки примера на Укело Дауди, който игра за Марек преди два сезона и си спечели трансфер в Галатасарай, африканските попълнения за дупничани смятат, че успехите предстоят.

„Играл съм заедно с Укело Дауди. Малинга също е от Уганда и аз разговарях с тях, за да науча повече за Марек. Казаха ми, че са на хубаво място и реших, че тук ще се чувствам като у дома си.”

„Мисля, че през този сезон Марек може да спечели трофей. От впечатленията, които натрупах, отборите са равностойни и всеки може да победи всеки. Важното е да бъдем добре подготвени.”

„Тук има събрана много история. Надявам се през този сезон да напишем още една страница от историята на клуба. Знам, че отборът е станал шампион в четири поредни години и доста трофеи.”