Павел Митев: Само с четене не можеш да станеш добър треньор, трябва да ти идва отвътре
Павел Митев е дългогодишен треньор по волейбол, включително и национален селекционер при подрастващите. В момента се преподавател в училище СУ „Петко Р. Славейков” в Кърджали и също се занимава с детско-юношеската школа на ВК Арда. Под негово ръководство младите волейболисти на клуба печелят множество медали и успехи, а школата на Арда е основен фактор в юношеското направление у нас. Изградил е множество добри волейболисти, които освен в Арда се подвизават в другите клубове и чужбина. Бил е първият треньор на диагонала на мъжкия ни национален отбор Цветан Соколов, а с него са работили в юношеска възраст и много други национални състезатели.
През 2019 година спортната общественост ще отбележи 100 години от началото на организираното физкултурно и спортно движение в Кърджали, а Павел Митев е основен мотор за изграждането на млади и перспективни състезатели във волейбола. Ето какво разказва той в интервю за Нов живот за своята състезателна кариера, треньорска работа и изграждането на волейболисти в България.
Как стана така, че се захванахте с треньорска дейност?
Това се случи през 1983 година. Бях завършил ВИФ (сега НСА), играх в Турция две години и при завръщането ми в България ми предложиха да поема отбора на Арда в Кърджали. В продължение на 5 години бях играещ треньор на мъжкия отбор. Така започна моята треньорска кариера.
И как се разви тя нататък?
След Арда заминах за Турция отново като треньор. Преди това бях играл три години в истанбулския Екзашибаши, с който и трите пъти станах шампион на страната. Познаваха ме като състезател и ме поканиха. След това ми предложиха да стана треньор в Бурса на мъжкия отбор. Работих с този отбор две години – през първата станахме трети в първенството на Турция, а втората година – взехме купата. Бях треньор в Славия на юноши старша възраст, станахме шампиони на България. След това работих в Дупница, Пловдив, още три години в Турция в Галатасарай.
Искам да добавя, че съм първият треньор на Цветан Соколов. Имах честта да започна с него през 2003 година, когато работих в Дупница. Бях треньор на националния отбор кадети на две поколени 1987-1988 и 1989-1990 година. За пръв път с гарнитурата кадети, в която участваха братя Братоеви, Цветан Соколов, Иван Колев, се класирахме за световно първенство, взимайки виза като един от шестте най-силни отбора на Европа. Заминах за САЩ за една година и когато се върнах, поех отбора на Казанлък. Преди 10 години се прибрах в Кърджали.
И от десет години се занимавате с ученически волейбол в Кърджали…
Да, през 2009 година станах учител по физкултура в СУ „Петко Р. Славейков”, където моята задача беше да подготвям ученически волейболни отбори, които да представят училището на различни спортни игри. Две години след като започнах, успехите станаха видими. Оттогава до сега вече имаме девет републикански титли и две втори места. Тъй като нашите деца се представяха добре, започнахме да защитаваме честта на волейболен клуб Арда. Там също имаме успехи – пет републикански титли, три сребърни медала и два бронзови. Общо 21 медала сме спечелили при деца до 15-годишна възраст.
В ученическия волейбол възрастовите групи са три: V-VІІ, VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас. „Славейков” постигна няколко, бих казал, своеобразни рекорда. Четири последователни години и трите възрасти се класираха на финали на републиканското първенство. Миналата 2017 година постигнахме най-големия си успех – и трите формации станаха шампиони на България! Тази година щяхме да повторим този резултат, но най-силният ни отбор VІІІ-Х клас участва на 8 октомври на Световно първенство, което съвпадна по време с финалите на републиканското в тази възраст. Така че през 2018 година останахме с две титли – при V-VІІ и ХІ-ХІІ клас.
Нашите успехи не биха били възможни, ако нашият директор Милко Багдасаров, който в същото време е и президент на волейболен клуб Арда, не обичаше толкова спорта волейбол и не правеше толкова много, за да ни осигури добри условия. Участвали сме на 21 финала на републикански шампионати. Той присъства на всичките, макар че се провеждаха в Разград, Търговище, Суворово, Варненско. Кой друг директор би го направил?!
Отборът на ЦСКА, шампиони на страната: Прави: Димитър Киров, Димитър Златанов, Иван Иванов, Стойчо Крайчев, Васил Айшинов, Александър Тренев; клекнали: Здравко Симеонов, Павел Митев, Георги Трендафилов, Владимир Младенов
Де факто, няма други в отбора на Арда, освен възпитаници на СУ „Славейков”…
Действително е така. Допреди няколко години имаше представители в Арда от различни кърджалийски училища, но сега от най-малките, 13-годишните до старша възраст, всички деца са от нашето училище. Със съжаление го казвам, защото не е възможно едно училище, колкото и голямо да е, да се бори с такива клубове в България, каквито са ЦСКА, Левски, Виктория и т.н. Тези клубове имат възможността да селектират сред много деца, да подбират най-високите, най-добрите.
Колко е важна приемствеността, подготовката на малките, на младежите, за да се стигне до изграждане на един силен мъжки отбор? Нашият отбор на Арда затова ли закъса и изпадна от Суперлигата?
Нямам възможност да работя с всички възрасти, с всички отбори. Работя с деца до 13 и до 15 години. Това са два отбора. Отделно от това, когато наближат ученически състезания, се занимавам и с ученическите отбори при по-големите – VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас. Без да се хваля, работим доста упорито и много. В седмицата горе-долу на всеки отбор се падат по 11-12 часа седмично тренировки. Когато обаче тези играчи преминат тази възраст и отидат да тренират в клуба, там обемът на тренировките рязко спада. В събота и неделя там не се тренира, тренира се пет дни по час и половина. Това е безкрайно малко. Опитах се още в началото, преди 8-9 години, да втълпя на колегите, че трябва да се работи и в събота и неделя, когато децата са свободни, но не намерих подкрепа.
Прави: Пенчо Колев, Иван Аршинков, Иван Бекриев, Павел Митев, Георги Замов, Владимир Младенов; клекнали: Мариян Китанчев, Георги Трендафилов, Иван Петков, Ердинч Исмаил
От тези успешни отбори сигурно са излезли и успешни състезатели, които са продължили кариерата си извън Кърджали…
Имаме добри волейболисти, излезли от нашето училище. Имаме трима национални състезатели, като двама от тях са титуляри, едни от най-добрите. Мога да спомена Симеон Топузлиев, който замина за Германия, Петър Петров, и в момента постоянен титуляр в националния отбор, сега играч на Пирин (Разлог). Третият, може би най-големият талант, с който съм работил в „Славейков”, Георги Татаров, той премина в ЦСКА.
Вие, като дългогодишен треньор, къде виждате проблема за последния провал на мъжкия национален отбор на Световното първенство, след който селекционерът Пламен Константинов бе освободен?
Не обичам да коментирам работата на колегите. Мисля, че Пламен си вършеше добре работата, но ние сме твърде малка страна, разполагаме с ограничен брой изявени състезатели и когато от този къс списък се контузят няколко известни играчи, както в случая с Цветан Соколов. После се контузи и Братоев. Някои като Матей Казийски пък отказаха да играят за националния отбор. Така че с тези състезатели смятам, че представянето на националите не може да се счита за провал. Повече от това от този състав не можеше да се очаква.
Какви качества трябва да притежава човек, за да стане добър треньор? Трябва ли задължително да е минал през състезателна дейност?
Хубаво е да е практикувал този спорт, хубаво е да е завършил необходимото образование, за да работи като треньор, но най-важното, според мен, е да обича децата, да обича самия спорт и да бъде всеотдаен. Дори смятам, че треньорската професия е даденост. Трудно някой може само с четене и различни упражнения да стане добър треньор, ако не му идва отвътре.
Арда през 1968 година. Прави: Замфир Бончев, Тодор Тодев, Теньо Велков, Павел Митев, Петър Буров, Георги Трендафилов; клекнали: Мариян Китанчев, Ахмед Шерифов, Димитър Чакъров, Енчо Александров, Владимир Младенов
Как изглеждаше Арда тогава?
Ние дойдохме едновременно в Арда от ЦСКА четирима играчи: Аврам Топузов, Владимир Младенов, Георги Трендафилов-Цецо и аз. Арда беше стабилен отбор, преди да дойдем ние, беше в „А” група, имаше добри играчи. Динко Атанасов току-що беше прекратил своята активна състезателна кариера, Теньо Велев играеше, Димитър Чакъров, Петър Буров, Иван, когото наричахме Вола, забравил съм му фамилията, Мариян Китанчев. Ние, четиримата, се включихме и Арда дълги години беше най-добрият провинциален отбор, заедно с Миньор (Перник).
Много години бяхме на косъм от третото място в републиканския шампионат на България, но за съжаление, не успяхме да стигнем до медал. Най-силните отбори бяха подкрепяни от мощни организации: ЦСКА – от армията, Левски – от МВР, Славия – от „Трудови войски”. В правилника на спорта тогава състезателите нямаха право да излизат да играят в чужбина до 30-годишна възраст. Всички национални състезатели на България играеха в България, затова първенството на страната беше много оспорвано и на много високо ниво.
Навремето добрите клубове са били поддържани от силни организации, сега пък са необходими богати спонсори… Вероятно Арда е била в елита, защото също е имала подкрепата на Оловно-цинковия завод, а в днешно време не може да намери силен спонсор…
Разбира се. Навремето едно от нещата, които ме накараха да дойда в Кърджали, беше, че ще ме водят на работа в Оловно-цинковия комплекс, първа категория. Отборът беше силен, докато спонсор беше ОЦК. След това заплатите намаляха, състезателите се разбягаха.
И сега ли това е проблемът?
Аз съм малко встрани от мъжкия отбор. Доколкото знам, единственият спонсор за момента е община Кърджали. Но една община, колкото и да има желание, сама няма как да поддържа силен отбор. Всички други отбори в страната, освен общините, имат и други спонсори, което спомага за един по-висок бюджет и съответно изграждането на по-силен отбор.
Колко важно е да имаме и хубава спортна база, за да се развива спортът. Вече напредва проектът за изграждане на нова спортна зала в Кърджали.
Това е може би най-болният въпрос в момента. Аз съм от дълги години в този спорт и мога да ви кажа, че Кърджали е на последните места в страната по спортна база. Колкото и трагично да звучи, истината е такава. Градове, в които няма никакви традиции в спорта волейбол, изградиха едни прекрасни зали, създадоха прекрасни условия за тренировки и изграждане на силни отбори. Много градове ни настигат и са на път да ни задминат. Ние ще се окажем на опашката във волейбола. Няма областен град, който да няма една представителна зала. Сегашната ни зала се руши с дни, а не се вземат никакви мерки. Чух за проект за нова зала, но едва ли тя ще стане в близките 2-3 години. Дотогава се страхуваме да влезем с децата в зала „Арпезос”.
В същото време физкултурните салони в училищата вероятно не отговарят на изискванията на вашия спорт? Пък сега и големите училища са в ремонт…
Да, така е, „Славейков” също е в ремонт. Нашият физкултурен салон е един от най-малките в града. Той е с размери 22 на 12 метра. Малко салонче, ниско за нашия спорт, но човек трябва да се приспособява към действителността. Ние учим и тренираме в момента в Селскостопанския техникум, където залата е по-голяма, по-висока и по-добра за тренировки от нашата. Играли сме общински първенства и в салона на Икономическия техникум, също прекрасна зала. За съжаление, тези съоръжения стоят пусти през останалото време.
Семейството на Павел Митев: Съпругата му Лилия и синовете Йоан и Константин
Бил сте успешен състезател, бил сте и сега сте успешен треньор. Можем ли да кажем, че сте един щастлив баща, защото един от синовете Ви също стана известен волейболист…
Имам двама синове, но само големият, Константин, се отдаде на волейбола. Той игра дълги години, но за съжаление, и той напусна България, установи се в Ротердам, Холандия. Там тренира, занимава се и с деца. Намеренията му са да става треньор. Имам впечатления, че това му се отдава. Навремето, когато сме водили разговори, усетих как по доста въпроси мислим еднакво. Има усет към волейбола, към елементите, към изпълнението. Очаква го добро бъдеще като треньор. Малкият ми син, Йоан, също започна да тренира волейбол, но нямаше спортен хъс, повече го влече изкуството. В момента е трета година студент в Академията в Пловдив, специалност „Графичен дизайн”. Прекрати с волейбола, но в новото поприще ще се реализира по-добре.