Сити спечели трофеи, но изгуби шанса да е обичан
Когато в петък долетя новината, че УЕФА изхвърля Манчестър Сити от евротурнирите за два сезона, човек нямаше как да не върне спомените си към онзи 18 май м.г. в медийното отделение на „Уембли“. Джосеп Гуардиола, чийто тим точно беше смазал Уотфорд във финала за Купата на Англия, влезе в залата за пресконференции в очакване да бъде възхвален като първия мениджър, извел отбора си до домашен требъл. Вместо това беше въртян на шиш заради твърденията, че му се плаща странично от свързани компании с клубния собственик – шейх Мансур, с цел да бъдат заобиколени правилата на Финансовия феърплей. Гуардиола избесня на Роб Харис от Асошиейтид Прес и го запита дали според него заслужава подобен род въпроси.
По онова време в Сити не можеха да проумеят как техният невероятен отбор и историческите му постижения не биват засипвани единствено с гирлянди и букети. Днес усещането за „преследване“ е подобно. Съвсем скоро се очаква „гражданите“ да спечелят нова Купа на лигата, с която ще са взели шест от последните седем големи английски трофеи – вероятно невъзможен за чупене в бъдеще рекорд. И все пак за пореден път всякакъв блясък бива отмит от обвиненията за корпоративни измами. Милицията от техни фенове в социалните мрежи се нахвърля яростно върху всеки, който направи дори само бегло предположение, че отсъждането на УЕФА е поне донякъде честно. Те приеха езика на управляващия режим на Абу Даби и сега всичко е врагове, врагове и пак врагове.
Клубът се крие зад заплетено и типично войнствено официално становище. Говори се за „война на всички фронтове“ с футболните власти. Това изглежда странен ход на фона на мисията на изпълнителния директор Феран Сориано „да глобализира по модела на Барселона“. Спомнете си: в своята същина Манчестър Сити се предполага да е печелещ сърцата и душите проект. Клубът беше купен от принц и напомпан с петродолари, с милиарди петродолари, за да повиши репутацията на неговата страна по целия свят. Има си термин за това: sportswashing, т.е. измиване на образ чрез спорта. Както наскоро го нарече изпълнителният директор на клуба при пристигането на Мансур през 2008 г. Гари Куук, „прокси бранд“ за Абу Даби.
В Сити никога не са искали на тях да се гледа единствено като на серийни победители. Защо гонят модела на Барселона ли? Защото това е клубът, или поне беше по времето на идването на Сориано през 2012 г., който се смята за най-романтичния и красив във футболния свят. Повтори го! Глобализирай го! Накарай цялата планета да се влюби в него, а оттам и в Абу Даби! Точно както бе направено с Барса. Ето каква бе целта. Оттам насетне ще подчиниш всички и ще можеш да правиш каквото си искаш.
Оказва се обаче, че любовта можеш само да си я спечелиш, не просто да я поискаш и да си я вземеш. И точно този фундамент от проекта на Сити е и неговият провал.
В сърцето му е Гуардиола – привлечен, за да повтори на терена стореното в Барселона. Един негов бивш колега в Байерн (Мюнхен), който там се сближи с него, се усъмни навремето, че специалистът от Сантпедор някога въобще ще отиде в Сити. „Пеп обича историческите клубове“, каза той и очакваше приятелят му вместо това да се озове в Манчестър Юнайтед или Арсенал. При все това Гуардиола изненада и него, и много други. Стори го, след като беше убеден поради дружбата си със Сориано и футболния директор Чики Бегиристайн, че ще може да изгради своя собствена версия на история и красота тук. Убеден, но и изкушен, защото Сити, с наличните милиарди и идещата от това свобода на действие, сякаш представляваше най-добрата възможност отново да спечели най-високо ценения от него приз сред всички: Европейската купа.
Днес, предвид изтичането на договора му през юни 2021 г., на него му остава само още един шанс да триумфира в Шампионската лига с този отбор и няма как да не се зачудим дали това не му идва малко изотгоре. Онази пресконференция след финала за Купата на Англия в никой случай не бе единственият път, когато Гуардиола изглеждаше разклатен, след като биваше поставен на огневата линия с въпроси относно нарушенията на собствениците на клуба – от ФФП до човешките права в страната им. Той няма проблем на висок глас да говори за нарушените права на арестуваните каталонски сепаратисти, но за умиращите като роби работници по мегастроежите в ОАЕ запазва тишина.
През декември 2018 г., точно след публикуването на довелите до настоящото наказание от УЕФА материали в „Дер Шпигел“, мениджърът на „гражданите“ беше въртян на шиш от журналистите. „Няма да бъдем наказани, не! – каза тогава той. – Така си мисля, защото моят президент (Калдоон Ал Мубарак) и моят изпълнителен директор ми обясниха положението и аз им вярвам. Ако УЕФА все пак реши така, ще го приемем и ще продължим напред.“
Обвиненията, произтекли от хакнати от португалски хакер вътрешни за клуба имейли и предадени на германското списание, са за пренадути стойности на спонсорски приходи между 2012 и 2016 г. с цел заблуждаване на УЕФА относно покриване на критериите на ФФП. Така че трябваше ли Пеп да приеме на доверие казаното му от неговите шефове? Пък и клубът, както виждаме сега, нито приема наказанието, нито продължава напред.
Близък до ситуацията източник твърди, че изявлението на Гуардиола от 2018 г. му дава днес „идеалната възможност за изход“. В договора на мениджъра има клауза за прекратяване, която той може да задейства това лято, ако не му се занимава да гледа мачовете от Шампионската лига само по телевизията. Към ден днешен на никого не му и минава мисълта, че Пеп може да удължи своя контракт. Още повече че има готова изходна стратегия с обещание от ръководството на Ювентус да му даде треньорския пост веднага щом напусне Манчестър, както твърдят близки до собствениците на „и бианконери“ източници. В Торино отдавна виждат Гуардиола като най-способния да прекрати 24-годишното очакване за Европейската купа треньор и са готови да му предложат всичко нужно.
Още преди обявяването на наказанието от УЕФА настроението на специалиста е било мрачно, твърдят добре осведомени източници. Липсата на нови попълнения в януарския трансферен прозорец определено не му е помогнала да стане по-щастлив, а още от началото на сезона се забелязва колко по-сприхав е станал по време на тренировки. Свръхинтензивният му подход, с който мотивира до крайност играчите и колегите си, достигна своя пик миналия сезон в епичната битка с Ливърпул за титлата в Премиър Лийг. След нея обаче доста от футболистите и треньорите останаха изцедени психически и не могат да се възстановят. Зимната пауза бе крайно необходима, ала заради бурята Киара се случи ново сгъстяване на календара покрай изместването на мача с Уест Хам, което неминуемо ще изстиска и малкото останали сили в състава.
Ами играчите? Пазарът се движи светкавично и хищниците вече пуснаха пипалата си към някои от звездите на отбора, за да проверят дали наказанието променя становището им за тяхното бъдеще. Кевин Де Бройне ще е на почти 31 години, когато санкцията приключи. При все че се чувства у дома си в Манчестър, наистина ли би искал да прекара две от пиковите си години извън Шампионската лига? Има и финансови фактори. Смята се, че в договора му има заложен бонус от 1 млн. паунда за спечелване на ШЛ и още един от 10% горница на основната му заплата при самото класиране за турнира. При все това белгиецът има гарантирани 340 000 паунда седмично, а това може да отблъсне някои кандидати.
Серхио Агуеро е в различна територия, тъй като навършва 32 през юни и ще му остане само година до изтичане на контракта. Може ли да си позволи да я прекара извън елитното състезание? Наказанието може съвсем да наклони везните към завръщане в Бундеслигата за Лерой Сане, макар че той така и така изглежда като запътил се към Байерн. Рахим Стърлинг навлиза в пика на кариерата си на 25 години, изпълнен е с амбиция и има заслужаващ ШЛ талант, въпреки че единственият правилен друг английски клуб като стъпка за него днес е Ливърпул, а помним как той се раздели с „червените“.
Освен че трябва да се бори да задържа настоящите си асове, Сити ще се наложи да намери и нови отгоре на това. При изоставане от 25 точки от Ливърпул ремонтът е очевидно належащ, а Гуардиола иска двама нови централни защитници и ляв бек плюс попълнения в средната линия и атаката. Привличането на мишените без обещание за ШЛ значи харчене на баснословни суми за заплати, което не е рецепта за добро рекрутиране. Ако от „Етихад“ не вярват, съвсем наблизо имат за пример Манчестър Юнайтед. Пък и как от Сити ще могат да хвърлят тези баснословни суми, когато ястребите на ФФП ще кръжат над тях още по-ниско от когато и да било? При това без приходите от ШЛ, които миналия сезон им добавиха в касата около 66 млн. паунда?
Клубът обжалва пред САС (Спортния арбитражен съд) и твърди, че е „разочарован, но не изненадан“ от решението на УЕФА и че „винаги е предвиждал нуждата накрая да се потърси независим орган за безпристрастен процес при значителното количество неоспорими доказателства в полза на тезата на клуба“. От „Етихад“ наричат процеса на УЕФА „пълен с постоянни грешки“ и заключават в официалното си становище, че „просто казано, това е предрешен процес с УЕФА като следовател, УЕФА като прокурор и УЕФА като съдия“.
Постоянно повтарящото се нещо тук, а и в други клубни изявления, е красноречиво: думата „процес“. Ако САС отсъди във вреда на клуба, последният вариант остава апел към Върховния съд на Швейцария. И макар да е изключително рядко този орган да отменя решения на САС заради материални нарушения по съществото на случая, има повече вероятност да го стори при процесуални.
Другото главоболие на Сити е възможна наказателна мярка и от Премиър Лийг, която изисква от клубовете истинна информация, за да им даде лиценз, така че сега гледа под лупа действията на УЕФА. Има вариант за отнемане на голям брой точки.
Милицията в социалните медии на Сити е готова за война на всички фронтове. Феновете се бият в гърдите с това какви скъпи адвокати може да си позволи шейх Мансур. В някои от изтеклите към „Дер Шпигел“ имейли адвокатът на клуба Саймън Клиф не само се подиграваше със смъртта на тогавашния президент на Комитета по разследвания в УЕФА, но и цитираше Ал Мубарак да казва, че вместо да плати глобата, „по-скоро би изхарчил 30 млн. паунда за 50-те най-добри адвокати в света, за да ги съди в следващите 10 години, защото УЕФА разбира само от агресия“. Струва ли ви се, че е възможно един жесток режим, който смачква всеки намек за опозиция в страната си и който серийно нарушава оръжейното ембарго на Либия според докладите на ООН, да бъде стреснат с бюрократични ходове? Все пак, за разлика от катарците в Пари Сен Жермен, управниците от Абу Даби дори не си направиха труда да се инфилтрират в коридорите на футболните власти, разчитайки единствено на своите пари и на своето високомерие.
Може да се окаже, защото има такива прецеденти, че САС утвърждава мярката на УЕФА, ала намалява наказанието на една година. И въпреки войнствеността, перото с разходи на манчестърския клуб неспирно нараства. Прибавете към последната глоба онази от 2014 г. в размер на 49 млн. паунда за други нарушения на нормите на ФФП, още една от ФИФА по-рано този сезон заради нарушения на трансферните правила и още една санкция от Премиър Лийг през 2017 г. заради нерегламентирано привличане на играчи за академията.
От „Етихад“ могат да отправят контраобвинения към властите. Могат да обвият целия футбол в бюрократски битки в следващите десет години. Могат да изкрещяват постоянно: „Мислите ли, че заслужаваме такива въпроси?“. Как обаче всичко това ще накара футболният свят да ги заобича?!
Безпристрастните зрители обичат да гледат „гражданите“ на терена, ала извън него виждат един бизнес, който похарчи мило и драго за своя успех и сега заплашва да даде мило и драго, за да промени правилата, на които (почти) всички останали се подчиняват. А ако този проект на Сити наистина цели да спечели сърцата и душите, подобен образ е много трудно да предложиш на публиката и да очакваш тя да го прегърне.
Да, от теб може да се страхуват, към теб могат да изпитват почит, на теб може да се възхищават, но това не означава непременно и че ще те обичат.
Джонатан Норфкрофт, „Таймс“