Успех на Фернандеш не би значел успех на Уудуърд
Липсата на футболен директор в Манчестър Юнайтед е често обсъждана тема в медиите, докато междувременно клубът излезе с успех от изтощителното преследване на Бруно Фернандеш в края на януарския прозорец. Преследване, минало по обичайната утъпкана пътека: първоначален интерес, дълъг застой и накрая бързо финализиране на трансфера след поява на слухове за сериозен интерес към мишената от други клубове.
Колко всъщност струва португалецът, е много трудно да се каже, защото никога не е играл в сериозен клуб от сериозна лига. Според „Скай Спортс“ крайната трансферна сума може да достигне 68 млн. паунда. Твърде много ли е това? Кой ще ни каже? Със сигурност обаче изглежда, че Спортинг Лисабон успя да се спазари отлично. Нека отбележим, че Фернандеш влиза в списъка с 20-те най-скъпи футболисти в историята, тъй че сделката едва ли може да се опише като финансов удар за Юнайтед.
И при все това реакциите спрямо ролята на Ед Уудуърд в този трансфер бяха странни. Изглежда, че той се стресна от спекулациите за късна оферта от Барселона и евентуалните хули от привържениците при един ялов януари, та просто клекна пред първоначално поисканата от лисабонския клуб цена. Това може и да се окаже точният ход, ала със сигурност не е от онзи тип решения на изпълнителни директори или президенти, които по принцип предизвикват бурни аплодисменти от страна на пресата.
Само дето точно бурни аплодисменти заваляха и сега Уудуърд е големият герой на тези преговори. В британските медии неведнъж се подчерта, и то от различни журналисти, че той лично е бил решаващата фигура и без него трансфер е нямало да има, тъй че критиците му сега били получили звучен шамар.
Това е доста пресилено след седем години на нещо, което в най-добрия случай може да бъде описано като огромна наивност от негова страна. Също така е доста странно фокусът при трансфер да се пренасочва към нещо друго, освен към самия замесен играч. В този случай обаче точно това се получи, след като сделката за Фернандеш бе описана в не една медия като личен триумф за… Уудуърд.
Добра сделка? Може би. Важна придобивка на важен играч? Само времето ще покаже. Но личен триумф? Това е доста силно и почти безпрецедентно твърдение. Дори и Даниел Леви, който си е спечелил репутация на полубог заради пречупването на корави преговарящи от къде ли не, не предизвиква подобни реакции.
Тогава значи става въпрос за излъскване на имидж. Очевиден е опитът да се оркестрира промяна на отношението към Уудуърд във футболните среди. Според настоящия дневен ред той не е футболен имбецил, а свръхдинамичен ръководител, способен да извади всякакви кестени от огъня. Този едва ли не героичен тон на писане е, нека си го кажем, направо нелеп.
Да се лъска имидж не е нещо необичайно за медиите, тъй като клубовете оттичат информация към тях постоянно. Механиката на тази работа също не е особена тайна, след като бе разкрита от куп високомерни журналисти в едно популярно неделно сутрешно шоу. Един от тях бе наскоро назначен от Юнайтед, за да помогне за възстановяването на публичния му имидж, и промяната в начина на отразяване се случи само в рамките на няколко дни. Случайност? Не мисля.
Най-същественият въпрос тук е: защо? Каква е целта отвъд очевидното? Ако Манчестър Юнайтед иска да представи Уудуърд като своето смъртоносно оръжие в селекционното си звено, това подсказва, че няма особено намерение да прехвърля отговорности към спортен директор.
Говори също и че има стремеж към запазване на статуквото, което, предвид драматичния упадък на клуба, е много трудно за обяснение. В последните дни даже къщата на Ед Уудуърд беше атакувана от фенове. Да, това са тотални кретени, неспособни да направят отликата между спорт и живот, и поведението им няма как да бъде оправдано. Изводът обаче е, че все пак професионалният (и вече личният) живот на Уудуърд би бил далеч по-лесен, ако не носеше отговорността за нещо, което очевидно е далеч от неговите умения.
От практическа гледна точка, предвид доказано високото му ниво в търговските сделки, освобождаването му от всякаква спортно-техническа тежест би била от интерес за клуба, нали така? По-малко трансфери, повече договори за партньорство. Този сценарий изглежда оптималният и би трябвало да бъде преследван за осъществяване.
Не този обаче е сценарият, който Юнайтед следва, та именно там е любопитната част с може би дори и щипка конспирация. Защо за този клуб е толкова важно да задържи в тази роля очевидно некомпетентния за нея Уудуърд, вместо да намери и назначи квалифициран трансферен специалист? Имате пълна свобода в търсенето на отговора.
Себ Стафорд-Блуур, FourFourTwo