Защо Жоао Феликс никога няма да е Новия Футре
Мигел Анхел Хил се опита да копира най-доброто сторено от баща си Хесус Хил за Атлетико Мадрид: купи Жоао Феликс като новата версия на Пауло Футре. Нямам никакво намерение да убивам илюзиите и очакванията на привържениците на „лос рохибланкос“ към младежа, просто отбелязвам очевидното несъответствие между двамата като сбор от талант плюс характер.
Футре беше нещо повече от скорост и финт – той носеше страст, огън. Беше гербът на клуба. Жоао Феликс няма този характер, за да съживи играта на един свалил нивото си отбор, нито изглежда способен да промени въртящата се в главата на Диего Симеоне идея за него. Ел Чоло искаше втория Футре – истински лидер. Въоръжи се с търпение, за да моделира по свой вкус младия португалец, у когото има нещо, което не го въодушевява както чисто футболно, така и личностно заради по-студения от нужното за Чолов тим характер.
В онези времена играчите, по-точно добрите играчи, умееха да печелят мачове сами с индивидуални акции – един галоп, една смяна на ритъма, един финт, един шут към вратата и ето ти гол. Това не се случва днес с Жоао Феликс, който е заседнал на средата на пътя между добрия играч и суперзведата. Футре не се налагаше да го учиш на тренировките на това какъв тип движения му трябват, за да създаде голови положения – дойде си научен от Португалия. Симеоне е разтревожен, че с качествата си сега младокът е на полусъединител и разстройва системата му.
Ще бележи ли Жоао Феликс цяла епоха по подобие на Пауло Футре? Това бе един от въпросите, които си задаваха ръководителите и привържениците на „дюшекчиите“ при представянето на дошлото за 127 млн. евро момче с видеоклип в музея „Прадо“. Футре направи реверанс към хлапака и, покрай емоцията от това да види напомнящ му на него самия сънародник в Испания и Атлети, се осмели да каже нещо, което все още чакаме да се потвърди в действителността: „Жоао ще е по-добър от Гризман!“. Това сравнение беше прибързано също като онова с направилия го, при все че бе логично покрай цялата жега около контактите на французина с Барселона да се потърси масово въодушевление на основа на обещаващия талант на португалеца.
И непознатият момък първоначално постигна този брутален ефект въз основа повече на показаната от клуба финансова и притегателна мощ плюс заравянето на спомена за „предателя“ Антоан Гризман, отколкото на действителни познания за играта му. Всички очакваха Новия Футре и този тип превъзбудени масови възприятия днес са често явление при млади таланти, на които лесно можеш да направиш вдъхновяваща ЮТюб компилация с блестящи отигравания и голове.
Като се върнем назад, ще видим, че най-малко оптимист от всички тогава беше Симеоне. Ел Чоло винаги е бил здраво стъпил на земята, което се показва и от днешното му настояване за купуване на ветерана Единсон Кавани. Клубът предприе операция с огромен риск – 127 млн. евро на три транша, въпреки че разплащането на части поомекотява тежестта на разхода. Да не забравяме обаче комисионите плюс заплатата от 7 млн. евро годишно за играча.
Жоао Феликс е актив, който при нормално развитие на нещата не би трябвало да девалвира и при последваща продажба да донесе загуби. Атлети купи като вложение един футболист, който при цената и реномето си би трябвало да е знамето на Атлети. За момента не го постига по различни причини: първи сезон му е, трябва да се приспособи към страната, стила на игра, новите си съотборници и треньор. Точно заради това изстрадаха своята адаптация в Испания някои големи футболисти, например Зинедин Зидан в Реал Мадрид, макар че французинът дойде на Чамартин готов, та готов като футболист.
Днес в Атлетико Мадрид поставят под въпрос Диего Симеоне поради лошата игра, непостоянството, липсата на голове и невъзползването от изобретателността на голямата покупка Жоао Феликс. Ел Чоло ли е обаче единственият виновник за това? Има ли той нужните за желания от него стил на игра футболисти?
Е, младият португалец стои в отговорите и на двата въпроса. Той е виновникът за лоши резултати като разочароващото отпадане за Купата на краля от треторазрядния Културал Леонеса. И пак той показва поведение и отношение, с които не отговаря на нуждите на един вървящ надолу отбор. Така никога няма да стане Новия Футре, защото оригиналът намираше начин да преодолее всяка трудност.
И когато можеше да направи така нужното изригване, Жоао едва ли ще е на линия заради мускулна контузия. В събота идва дерби на „Сантиаго Бернабеу“, в което, бъдете сигурни, Пауло Футре би изринал тревата, за да изведе своите до победа и възраждане.
Улисес Санчес-Флор, „Ел Конфиденсиал“