Теодор Тодоров: Това лято може би ще обърна малко внимание на себе си и няма да играя за националния отбор
Нека започнем с това - как се стигна до трансфера ти в Хебър?
- Говорихме отдавна, те искаха още в началото на лятото да отида при тях, но беше прекалено рано, исках да намеря клуб навън. Така и не излезе нещо, за което си заслужава да замина със семейството си. Или финансовата оферта беше добра, но пък мястото не си заслужаваше, или пък обратното. Затова останах в ЦСКА и впоследствие от Хебър пак се свързаха с мен и така стигнах до решението, че няма да ходя в чужбина, а ще отида в Пазарджик. Интересът се запази, така че смятам, че си струваше.
С какво те спечелиха, за да останеш в българското първенство?
- Не трябва много, за да се остане в България. Първите четири месеца бях в ЦСКА, чувствах се добре. В България ми е хубаво, от Хебър ми предложиха добри условия, така че защо трябва да излизаме навън, да развиваме други клубове, при положение че при прилични условия може да си останеш вкъщи.
Как ти се струва организацията в клуба?
- Всичко е на ниво, което за България за съжаление все още е рядкост. Надявам се, че и други клубове ще последват примера им. Всичко е свързано обаче с финанси, а за някои клубове това ще е много тежко.
С оглед и твоето привличане Хебър вече изглежда почти непобедим за родните стандарти, а титлата е задължителна…
- Дай Боже да оправдаем тези очаквания. Момчетата взеха Суперкупата, заедно взехме и Купата. Сега остана последната стъпка. Целта е требъл, два от трофеите вече са спечелени, така че явно клубът върви в правилна посока.
Конкуренцията е ясна в лицето на Нефтохимик, Монтана, Добруджа, Марек и Левски. Има ли кой да ви спре?
- Силите са доста изравнени. Има много качествени отбори и всичко може да се случи. Плейофите зависят от нареждането в редовния сезон, така че има време да видим как ще се развият нещата.
Според треньора ви Атанас Петров това, което реално може да ви спре, са травмите. Ти самият имаш проблеми с гърба. Какво е състоянието ти?
- Добре съм. Имах проблем, който се появи по време на лагера с националния отбор, но не е нещо страшно. Става въпрос за спазми при по-голямо натоварване. Не е нещо, което да ме извади за месеци, а по-скоро за няколко дни.
Събрани сте сериозни имена и все хора с характери, а това е нож с две остриета…
- Към момента всичко е абсолютно наред. Всички тренират, няма значение дали е капитанът или 14-ият човек в отбора. Всички се раздават и не се прави разлика от името на волейболиста. Колективът е доста добър.
Бяхте близо с националния отбор да вземете квотата за Токио, но също така и доста далеч. Защо?
- Гледайки отстрани и вземайки участие в някои от мачовете, момчетата проведоха по-голямата част от турнира на изключително ниво. Напълниха ми душата, лично на мен. Отдавна не бях гледал такава игра от нашия отбор. Лошото е, че това е миниевропейско първенство, което се провежда в рамките на 5 дни. Хората са изморени от клубовете си, всички от момчетата са основни състезатели в отборите си и пет поредни мача е убийствено в тази ситуация. Германците имаха един ден повече за възстановяване, диагоналът им направи феноменален мач, но пък на следващия ден техните сили не стигнаха.
Защо не играхте така преди две години, за да не изпадаме в ситуация да пропаднем в ранглистата и да се налага да ни поставят в неизгодна позиция, по-тежък поток и изобщо всичко, което ни се случва в негативен план сега?
- Не мога да си го обясня. Може би се случи така, че невинаги се връщаме в оптимална форма след сезона и това води до спадове. Но, честно казано, наистина не си обяснявам този спад в последно време.
Виждаш ли се като част от отбора за Лигата на нациите през лятото?
- Със сигурност, когато имам възможност, бих играл. Това лято обаче може би ще си дам малко време да обърна внимание на себе си, да залича стари травми и болежки, за да съм готов за следващия сезон. Живи и здрави, от следващата година новият треньор, ако има желание да работи с мен, ще откликна. Не е окончателно решение, но засега така ги планирам нещата.
Това включва сигурно и евроквалификациите?
- Да, може би е така. Тепърва ще го взема като решение. Но нека да видя как ще съм в края на сезона и ако се чувствам добре, може пък и да участвам.
Какво е мнението ти по темата за наследника на Пранди? Чужденец или българин, ако трябва да ги делим така?
- Трябва да се гледа за следващите 4 години, като олимпийски цикъл. Да се прецени какво е най-доброто решение. Не трябва да се вика един, да му дадем шанс една година, след което да се търси следващ и така да губим безцелно време. Хората от федерацията, специалистите, нашите треньори да седнат заедно и да вземат решение, което ще е плюс за националния ни отбор.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"