Легендарният Асен Златев на 60: Боли ме не само за щангите, а и за целия ни спорт
Днес една от най-големите фигури не само в българските щанги, а в българския спорт въобще, става на 60 години. Каквото и да се каже за Асен Златев, ще бъде малко, за да опише величието на този феноменален тежкоатлет, спечелил 45 медала (22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови) от големи първенства.
Ето какво каза той за “Меридиан Мач” навръх юбилея си.
- 60 години са една сериозна, но същевременно и прекрасна възраст, г-н Златев. Правите ли се често равносметка на постигнатото, на преживяното... Чувствате ли се уважаван и оценен днес заради това, което сте направил през годините?
- Да, чувствам се оценен, дори преоценен (смее се). Хората показват своята признателност към мен, а аз не съм много по хвалебствията. Но все пак се чудя, откъде с такива подробности си спомнят моите състезания и до ден-днешен. Когато ме спират, за да поговорим, помнят резултати, имена, съперници... Може би до голяма степен това се дължи и на факта, че в момента няма такива постижения и хората все по-често се обръщат с носталгия назад във времето, когато бяха големите успехи на щангите ни и на българския спорт като цяло. Защото сега колкото и да ни убеждават, че спортът ни върви, това очевидно не е така. Боли ме не само за състоянието на щангите ни, но и за целия наш спорт."Пътят на Скитника" - четиво във време на изолация
- Качвате много млад олимпийския връх, едва на 20 години. После не излизате от призовата тройка на всяко първенство, на което участвате. Трите ви световни титли пък са все с невероятни постижения...
- Да, имам над 40 медала от големи първенства. Не помня колко са точно. В Москва 1980 бе голяма битка с Александър Первий в кат.75 кг. С 200 кг в изтласкването станах шампион. Той не успя на 205, после и аз не успях. Обаче, в извънреден четвърти опит, който не важеше за класирането в двубоя, а само за световен рекорд, Первий все пак вдигна 205 кг, за да покаже, че е по-добър от мен. Аз веднага поисках за 205,5, с което направих последната поправка на световния рекорд. В Любляна през 1982-а пак битката бе с Первий. Там също излязох победител. Взех и приза „Златния килограм“ за най-добър щангист на шампионата. В София 1986 пък бяха тези рекордни 225 кг в изтласкването и събран двубой от 405 кг, който бе изравнен световен рекорд на Варданян. Когато той ги направи, смятаха, че няма човек, който да повтори това постижение. Това остана и единствения световен рекорд на Варданян, който само изравних, всички други своевременно ги подобрих.