Легендарният Асен Златев на 60: Боли ме не само за щангите, а и за целия ни спорт

Легендарният Асен Златев на 60: Боли ме не само за щангите, а и за целия ни спорт

Днес една от най-големите фигури не само в българските щанги, а в българския спорт въобще, става на 60 години. Каквото и да се каже за Асен Златев, ще бъде малко, за да опише величието на този феноменален тежкоатлет, спечелил 45 медала (22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови) от големи първенства.

View this post on Instagram

Големият щангист на България Асен Златeв навърши 60 години! ‍В страхотната си кариера тои е @olympics шампион през 1980 г., в #moskow80 . Печели златото на три световни първенства (1980, 1982, 1986), петкратен европеиски шампион (1980, 1982, 1984, 1985, 1987) с общо 20 световни и 6 олимпииски рекорда. Все още държи (34 години) световния рекорд на изтласкване в категорията си (82,5 кг) - 225 кг от 1986 година на световното в #sofiabulgaria . Да бъде жив и здрав! #weightlifting @bg_weightlifting_federation @bgolympic @iwfnet #legend #bulgaria #bgteam #teambulgaria #olympicweightlifting #olympicchampion #worldchampion #europeanchampion

A post shared by Sportal.bg (@sportalbg) on May 23, 2020 at 2:04am PDT

Ето какво каза той за “Меридиан Мач” навръх юбилея си.

- 60 години са една сериозна, но същевременно и прекрасна възраст, г-н Златев. Правите ли се често равносметка на постигнатото, на преживяното... Чувствате ли се уважаван и оценен днес заради това, което сте направил през годините?

- Да, чувствам се оценен, дори преоценен (смее се). Хората показват своята признателност към мен, а аз не съм много по хвалебствията. Но все пак се чудя, откъде с такива подробности си спомнят моите състезания и до ден-днешен. Когато ме спират, за да поговорим, помнят резултати, имена, съперници... Може би до голяма степен това се дължи и на факта, че в момента няма такива постижения и хората все по-често се обръщат с носталгия назад във времето, когато бяха големите успехи на щангите ни и на българския спорт като цяло. Защото сега колкото и да ни убеждават, че спортът ни върви, това очевидно не е така. Боли ме не само за състоянието на щангите ни, но и за целия наш спорт.
"Пътят на Скитника" - четиво във време на изолация
"Пътят на Скитника" - четиво във време на изолация

- Качвате много млад олимпийския връх, едва на 20 години. После не излизате от призовата тройка на всяко първенство, на което участвате. Трите ви световни титли пък са все с невероятни постижения...

- Да, имам над 40 медала от големи първенства. Не помня колко са точно. В Москва 1980 бе голяма битка с Александър Первий в кат.75 кг. С 200 кг в изтласкването станах шампион. Той не успя на 205, после и аз не успях. Обаче, в извънреден четвърти опит, който не важеше за класирането в двубоя, а само за световен рекорд, Первий все пак вдигна 205 кг, за да покаже, че е по-добър от мен. Аз веднага поисках за 205,5, с което направих последната поправка на световния рекорд. В Любляна през 1982-а пак битката бе с Первий. Там също излязох победител. Взех и приза „Златния килограм“ за най-добър щангист на шампионата. В София 1986 пък бяха тези рекордни 225 кг в изтласкването и събран двубой от 405 кг, който бе изравнен световен рекорд на Варданян. Когато той ги направи, смятаха, че няма човек, който да повтори това постижение. Това остана и единствения световен рекорд на Варданян, който само изравних, всички други своевременно ги подобрих.

Следвай ни:

Още от Други спортове

Виж всички