Клатенбърг призна за своя грешка във финал на ШЛ и посочи най-дразнещите играчи

След като преди седмица бившият английски топ рефер Марк Клатенбърг определи топ 5 на най-добрите играчи, чиито мачове е водил, този път той назова петимата най-дразнещи футболисти, които е срещал на терена. Това са Крейг Белами, Рой Кийн, Йенс Леман, Пепе и Джон Оби Микел.

Най-интересен е разказът му за португалеца от финала на Шампионската лига през 2016 г., когато Реал Мадрид победи Атлетико Мадрид след дузпи. "Всички винаги говорят за случката от финала на ШЛ през 2016 г., когато направих онова нещо с езика ми, докато той се въргалеше на земята, преструвайки се. Мислех си: "Колко си мекушав за голям мъж?" На два пъти го направи в мача, опитвайки се да изпроси изгонването на играч от Атлетико. Друг рефер би се хванал на това, но аз си бях написал домашното и, въпреки че трябва да се опитваш да нямаш предразсъдъци, аз знаех какъв точно е неговият характер и се нуждаех от това познание, за да се справя с него. Той беше поредният играч, на когото просто не можеш да имаш вяра. Даден мач може да е лесен и прост, но тогава той ще направи нещо лукаво.

В този финал Реал водеше с 1:0 след първото полувреме, но голът беше от лека засада, като ние, съдиите, го осъзнахме на почивката. Това беше трудно решение, при което моят асистент сбърка. Дадох дузпа за Атлетико в началото на второто полувреме, когато Пепе фаулира Фернандо Торес. Португалецът беше бесен и ми каза на перфектен английски: "Това определено не е дузпа, Марк". Аз му отговорих: "Вашият гол не трябваше да бъде зачетен". Това го смълча. Хората биха сметнали това за странно, защото две грешки не оправят нещата и съдиите не мислят по този начин, но играчите - да. Знаех, че като му го кажа, ситуацията за него ще стане по-приемлива. Той обаче обичаше да се подиграва с другите и въобще не беше забавно да свириш негов мач. Постоянно трябваше да си нащрек", сподели Клатенбърг за "Дейли Мейл".

"Знаех, че отношенията ми с Белами са обтегнати, когато той ми стисна топките в тунела на "Етихад" и нямам предвид футболните топки. Това беше шега, така мисля, и го приех по този начин, но имаше история помежду ни отпреди. Защо ли? Сигурно става въпрос за декември 2009 г., когато Манчестър Сити гостуваше на Болтън, а аз го изгоних. Веднъж се пошегувах, че съм бил уплашен от Рой Кийн, като това влезе в заглавията на вестниците. То обаче не беше така. Той просто беше предизвикателство за реферите, въпреки че е чудесна компания за вечеря. По време на Мондиал 2018 работих с него за ITV. Тогава той беше джентълмен и беше приятно да си около него. Доказателство, че играчите могат да са много различни на терена и извън него.

Йенс Леман беше толкова дразнещ и никога не спираше. Той беше един от тези недоволни вратари, които се оплакват от всичко и всеки. Ако топката бе кръгла, той мрънкаше. Ако топката бе бяла, той мрънкаше. Човек би си помислил: "Просто престани". Той беше чудесен страж, но, честно казано, си мисля, че точно това беше негова слабост и другите отбори го знаеха. Противниците настъпваха пръстите на краката му при корнерите, а той реагираше, като ги избутваше. Знаех, че те го провокират, но той сигурно беше късметлия, че не го гонеха и не даваха дузпи за това, както би станало сега. 

Избрах Джон Оби Микел заради случката от Челси - Манчестър Юнайтед  през 2012 г., когато той ме обвини в расистки коментар. Това обаче не беше вярно и по-късно бях оневинен от ФА. Той така и не ми се извини, което е разочароващо, защото това можеше да ми съсипе живота. След станалото известно време не обичах футбола, но не можех да се оттегля от него, защото имах семейство, което да издържам, и нямах друга кариера за преследване. Това остави лошо чувство в мен, което продължава и до днес. Микел само дочул за обвинението от съотборника си Рамиреш, който не говореше английски. Други играчи на Челси ми се извиниха, но нищо от Микел. Имаше възможност да го стори по време на контрола на Нигерия срещу САЩ преди Мондиал 2014. Щях да го приветствам, но, за съжаление, нищо", каза още бившият футболен съдия.