Промяната закъсня с поне 4 години

Поне 4 години по-рано. Това е изводът, който може да си направим на база статистиката на резултатите на националните ни отбори при мъжете и жените.

Промяната на върха на родния волейбол закъсня с минимум един олимпийски цикъл, а Данчо Лазаров така и не успя сам да осъзнае, че се е превърнал в пречка и неговият модел на управление дърпа този спорт назад, вместо да продължи да го тласка напред. И тук погледът дори не е толкова задълбочен. Но е красноречив. Националните отбори винаги са били огледалото на един спорт. Когато те се представят на високо ниво, значи машината работи. Но когато започнат да слизат надолу, то това е ясен сигнал за проблеми. В момента, в който тенденцията се запази, тогава вече говорим за закъснели действия.

Данните показват, че ерата на Данчо Лазаров започна с добри резултати и успехи, включващи две поредни участия на олимпийските игри в Пекин и Лондон за мъжете, като в период от около 8 години България държеше едно високо световно ниво. В тази рамка мъжете спечелиха бронз от световното първенство в Япония и от европейското в Турция, както и от Световната купа. Трикольорите станаха „вечно четвъртите”, което едни определяха за позитивно определение, други като негативно. И именно след последното четвърто място на домашното първенство на Стария континент, което организирахме с Италия, трябваше да се прозре, че нещата се случват на самотек. Вместо това Инженера и компания се скриха зад Пламен Константинов и надеждата, че каруцата не се е обърнала. Уви, тя отдавна бе с едно колело по-малко и неизбежното се случи – две поредни пропуснати олимпийски игри и от четвърти в света лъвовете станаха 14-и.

За женския национален отбор няма и какво да кажем. В продължение на цяло десетилетие под управлението на Лазаров и компания той сякаш бе в забвение. Постоянни смени на треньори, скандали, включително и сексуални такива, и какво ли не, само не и успехи. Единствено съживяването на Марица и превръщането на този клуб в професионален доведе до позитивна промяна и в национален мащаб, защото започна да се говори за женски волейбол в България по малко по-различен начин. И сега там се вижда светлина, докато при мъжете тя е светлинка.

Както вече изяснихме, националните отбори са огледалото на случващото се във федерацията. И са следствието на нейната работа, свързана с клубните отбори и подрастващи. През последните 5 години клубовете в България твърдо и сигурно вървят надолу, що се касае до европейски турнири. Вече нямаме квота за Шампионска лига и трябва да се играят квалификации, което означава само „затворена врата”. Всъщност при мъжете имаме само две квоти за Европа, като другата е за Чалъндж къп. При жените вече уточнихме, че само Марица прави нещо, но това говори за състоянието на останалите клубове, които се превърнаха в аматьорски структури.

Дано новото ръководство си дава ясна сметка, че ще работи в една затънала структура, където обаче няма кой да ги чака. Волейболът винаги е бил обединител, но през последните години се превърна в разединител. Това е основното, което ще трябва да се свърши в първите няколко месеца на ръководство. И моделът „Данчо Лазаров” с еднолично и самоцелно управление трябва да изчезне. В противен случай проблемите ще се задълбаят и нищо повече.

Олимпийски игри

2004    Атина    не се класираме

2008    Пекин    5 място

2012    Лондон    4 място

2016    Рио    не се класираме

2020    Токио    не се класираме

Световни първенства

2002    Аржентина    13 място

2006    Япония    3 място

2010    Италия    7 място

2014    Полша    13 място

2018    България/Италия    11 място

Европейски първенства

2003    Германия    9 място

2005    Италия/Сърбия    не се класираме

2007    Русия    8 място

2009    Турция    3 място

2011    Чехия/Австрия    6 място

2013    Дания/Полша    4 място

2015    България/Италия    4 място

2017    Полша    6 място

2019    Фр/Слвн/Бел/Нид    11 място

Световна лига

2002    не се класираме

2003    5 място

2004    4 място

2005    5 място

2006    4 място

2007    5 място

2008    7 място

2009    10 място

2010    7 място

2011    5 място

2012    4 място

2013    4 място

2014    9 място

2015    10 място

2016    11 място

2017    9 място

Лига на нациите

2018    11 място

2019    12 място

Световна купа

2003    не се класираме

2007    3 място

2011    не се класираме

2015    не се класираме

2019    не се класираме

Европейска лига

2004-15    не участваме

2016    4 място

2017-19    не участваме

Европейски игри

2015    2 място

Национален отбор - жени

Олимпийски игри

2004-2020    не се класираме

Световни първенства

2002    Германия    8 място

2006-10    Япония    не се класираме

2014    Италия    11 място

2018    Япония    12 място

Европейски първенства

2003    Турция    7 място

2005    Хърватска    9 място

2007    Белгия/Люксембург    11 място

2009    Полша    8 място

2011    Сърбия/Италия    14 място

2013    Германия/Швейцария    13 място

2015    Белгия/Нидерландия    13 място

2017    Грузия/Азербайджан    9 място

2019    Тур/Пол/Унг/Слвк    8 място

Гран При

2002-12    не се класираме

2013    9 място

2014    21 място

2015    не се класираме

2016    16 място

2017    17 място

Лига на нациите

2018    не се класираме

2019    16 място

Световна купа

2003-19    не се класираме

Европейска лига

2009    3 място

2010    2 място

2011    3 място

2012    2 място

2013    3 място

2014    6 място

2015-17    не участваме

2018    1 място

Европейски игри