Как Де Бур ще изкове своя Интер

12 сеп 2016 | 13:56
2884
1

Това лято ни донесе някои от най-интересните трансферни събития в историята на футбола. В Англия 12 от 20-те клуба от Премиър Лийг – от Манчестър Юнайтед до новака Бърнли – счупиха своите трансферни рекорди. На континента Байерн (Мюнхен), Барселона, Пари Сен Жермен, Ювентус и, в по-малка степен, Реал Мадрид продължиха да „преджобват” своите домашни съперници, за да запазят хегемонията си на местно ниво. Междувременно други като Борусия (Дортмунд) и Атлетико Мадрид направиха блестящи покупки, за да запазят щипката непредвидимост в съответните си първенства.

Макар обаче да имаше очевидни печеливши и загубили на пазара във всички лиги, никой клуб нямаше по-интригуващ летен прозорец от Интер. Дори като изключим пристигането на Франк де Бур, който замести на треньорската скамейка Роберто Манчини, „и нерадзури” се подсилиха доста с идването на футболисти от нивото на Евер Банега, Антонио Кандрева, Жоао Марио и Габриел Барбоза – Габигол. Проблемите обаче остават в защитните позиции, особено предвид напускането на Жуан Жезус в посока Рома.

Отборът на Де Бур започна сезона с бедствено с поражение 2:0 от Киево и равенство 1:1 с Палермо. В тези мачове холандецът предпочиташе системата 1-4-3-3 с Мауро Икарди като водач на атаката. Аржентинският нападател не получи никаква подкрепа в първата среща, във втората показа проблясъци и срещу Пескара вече бе напълно в познатата си светлина, спасявайки своите срещу Пескара с двете си попадения за успеха с 1:2. Икарди е един от най-талантливите футболисти на Интер, ала вероятно изпитва стрес за позицията си след пристигането на Габигол.

На крилата се използва комбинация от Иван Перишич, Кандрева и Едер. Последните двама започнаха първия мач, а първите двама – следващите два. Специално бившият играч на Лацио играе впечатляващо за попълнение, свикващо с новата среда.

Очакваното навлизане на Жоао Марио, купен за 40 млн. евро от Спортинг Лисабон, вероятно ще остави Едер съвсем извън плановете на треньора, макар че универсалният португалец играе с успех и в центъра на полузащитата. Още повече че Стеван Йоветич също остана в състава. Жоао Марио игра именно в центъра по време на историческия триумф на родината си на Евро 2016, а неговата енергия значително ще подсили средната линия на „и нерадзури”, често надбягвана от съперниците.

Едно трио от Банега, Гари Медел и Жофри Кондогбия, поне на хартия, би трябвало да осигури достатъчно финес и здравина за надвиването на повечето противници, но употребата им на моменти дава повод за недоумение. Най-често досега Де Бур пускаше бившия халф на Севиля в дъното на полузащитния си триъгълник, затривайки съзидателните способности на Банега, а наставникът показва и недоразбиране на качествата на Кондогбия и Медел. Това е особено объркващо предвид наличието на куп дефанзивни и недостига на креативни халфове в състава. На пейката е дори надцененият Фелипе Мело.

При контузията на Юто Нагатомо защитата до голяма степен е ясна, което може да се приеме за нещо добро или нещо лошо в зависимост от гледната точка. Тя си остава доста прилична, макар и неособено силна, като Самир Ханданович е готов да заличи всяка грешка пред себе си, а едно трио от Банега, Кондогбия и Жоао Марио (невидяно досега) може да намали нуждата от силни прояви на бранителите.

При включването на Габигол може да се премине към 1-4-3-1-2 с капитана и бразилеца в атака и Перишич зад тях в свободна роля. Това би навредило на талантливия Кандрева, но той и Йоветич биха осигурили нужните тактически алтернативи, в случай че съперниковата защита се запъне.

Подобни тактически и личностни промени биха изисквали определена смелост от Де Бур, но той може да вземе пример от сторваното от Жозе Моуриньо в Манчестър Юнайтед. Медел и Кандрева не заслужават да са резерви, ала понякога отборът стои на първо място.

При все че 1-4-3-1-2 не осигурява тактическата стабилност за опека на защитната четворка, още повече след лятна подготовка за 1-4-3-3, Де Бур може да се наложи да прибегне до нея, защото намери състав, който не съвпада съвсем по характеристики с желаната формация. Тъй като Интер все още преследва качествен бек, не бива да търси съзидателност по фланговете, а да играе според силните си страни – а именно центъра.

За щастие на треньора, той получи две седмици време заради паузата за международни мачове и можа да помисли върху нещата. Срещу Пескара системата остана 1-4-3-3, макар и леко пипната, но представянето остана все така незадоволително. Напрежението вече започва да се покачва и само победите ще могат да го свалят.