През близо шестте си години начело на мъжкия тенис Андреа Гауденци използва всички инструменти, с които разполага, за да постави акцента върху най-големите и най-популярните турнири от календара на АТР. Той настояваше за промени в календара, така че турнирите от сериите „Мастърс 1000“, които са непосредствено под тези от Големия шлем по значимост, да получат възможно най-голямо внимание. Откритото първенство на Италия, турнирите в Мадрид, Канада, Синсинати и Шанхай бяха удължени от една седмица на 12 дни. Така те се присъединиха към турнирите в Индиън Уелс и Маями, доближавайки се по продължителност и формат до четирите състезания от Големия шлем.
Гауденци увеличи и бонусния фонд, обвързан с представянето в тези турнири, който вече възлизаше на милиони долари. Целта беше той да стане още по-голям и да обхване повече тенисисти. Въпреки това водещите звезди продължиха да пропускат някои от тези състезания, особено когато се провеждат непосредствено преди или след турнирите от Големия шлем или в най-натоварените периоди от сезона. За да компенсират пропуснатите точки за световната ранглиста и наградни фондове, те участват в турнири от категория АТР 500, които продължават една седмица и предлагат огромни хонорари за участие.
Затова за 2028 г. Гауденци реши да заложи още по-сериозно на досегашната си стратегия. В петък, по време на заключителния турнир на АТР, той потвърди, че ръководният орган на мъжкия тенис е одобрил най-новия му план, чиято цел е най-ценните турнири да станат възможно най-значими и да привличат най-големите звезди.
Бонусният фонд за турнирите от сериите „Мастърс 1000“ ще се увеличи повече от два пъти – от 21,5 милиона на 50 милиона долара. Бонусите вече няма да зависят от представянето на тенисиста в тези турнири през сезона, а от позицията му сред първите 30 в световната ранглиста към момента на започването на всеки от осемте задължителни турнира в категорията. Освен това тези играчи вече няма да бъдат задължени да участват в четири турнира от категория АТР 500 годишно. Допълнителни 25 милиона долара ще бъдат разпределяни поравно между първите 250 тенисисти в края на всеки сезон.
„Очевидно се опитваме да повлияем върху поведението на играчите“, заяви Гауденци на пресконференция в петък. „Надяваме се това да ги насърчи да се съсредоточат върху качеството.“
От 2028 г. световният номер едно към началото на всеки задължителен турнир от сериите „Мастърс 1000“ ще получава 2 милиона долара само за това, че е изиграл поне един мач в него. Задължителните турнири включват седемте двуседмични състезания, изброени по-горе, както и едноседмичния „Мастърс“ в Париж.
Вторият в световната ранглиста към началото на всеки турнир ще получава 1,1 милиона долара. За следващите четирима са предвидени съответно 800 000, 500 000, 400 000 и 300 000 долара, а за седмия и осмия – по 200 000 долара. Разпределението на средствата между играчите от девето до 30-о място все още не е определено. На практика тези плащания премахват основното предимство, което по-малките турнири имаха пред състезанията от категория „Мастърс 1000“ – възможността да предлагат хонорари за участие, с които да привличат най-големите звезди.
Именно тези хонорари помогнаха на организаторите да привлекат Карлос Алкарас за Откритото първенство на Япония в Токио и Яник Синер за турнира в Доха, Катар. Те също така правеха по-лесно решението на тенисистите да пропускат турнири от категория „Мастърс 1000“, когато са изтощени и се нуждаят от почивка преди състезание от Големия шлем или в края на сезона.
Подобно решение означаваше, че те губят част от полагащия им се дял от годишния бонусен фонд, но хонорарите за участие в други турнири можеха да компенсират тези загуби. Гауденци признава, че новите мерки няма да решат всички проблеми. Ако Алкарас, Синер, Александър Зверев и останалите водещи тенисисти достигат до заключителните етапи на „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“ всяка година, вероятно ще продължат да пропускат турнира в Канада в началото на лятото и ще участват единствено в Синсинати преди Откритото първенство на САЩ.
„Би било много по-добре, ако играчите планират календара си не месец за месец, а например на тримесечна база, в зависимост от представянето си“, заяви Гауденци.
През последните две години тенисистите непрекъснато говорят за отражението на удължените турнири и повечето дни далеч от дома върху физическото им състояние. Феновете също изразяват недоволство от това колко продължително се проточват състезанията. Въпреки това Гауденци продължава да настоява, че ако играчите просто приемат по-малко хонорари за участие и съобразят програмата си с новите финансови стимули, удължените турнири ще станат много по-лесни за управление от тяхна гледна точка. Той не коментира преживяването на феновете.
„Мисля, че те започват да приемат тази концепция и разбират, че трябва да правят избор и съответно да променят програмата си около тези турнири. Тогава всичко ще бъде наред“, заяви Гауденци. „Ако не се получи, това може да бъде променено. През 2030 г. има възможност за промени. Нищо не е окончателно. Винаги може да има дискусия, а играчите контролират половината от управителния съвет на АТР. Така че винаги има възможност въпросът да бъде обсъден. Но ако направите такава промяна, ще се върнете към предишния икономически модел.“
Изказванията на Гауденци дойдоха след успешна, но изпълнена с предизвикателства година за АТР. Мъжкият тенис отчита рекордни приходи и осигурява рекордни наградни фондове, но АТР, Женската тенис асоциация (WTA) и три от турнирите от Големия шлем продължават да бъдат ответници по антитръстово дело, заведено през 2025 г. от група тенисисти и техни представители от Професионалната асоциация на тенисистите (PTPA). Освен това един от любимите проекти на Гауденци – търговското обединение с женския тур, при което АТР предлага да притежава контролен дял от 80 процента – е замразен, след като по същото време миналата година изглеждаше, че сделката е близо до финализиране.
Идеята не е напълно изоставена, но засега в най-добрия случай остава на пауза. Това се случва въпреки факта, че и двете организации си представят бъдеще, в което заключителните им турнири ще се провеждат като едно общо събитие.
„Аз съм голям привърженик на обединения продукт, който позволява всички да бъдат заедно, особено на най-високо ниво“, заяви той. „Трябва да имаме обща търговска структура, която да популяризира тениса, и трябва да бъдем възприемани като един спорт. Всеки мисли единствено за собствените си интереси и затова нещата стават по-трудни.“
Валери Камило, изпълнителният директор на WTA, отложи обединението още през първите си седмици начело на женския тур, тъй като смяташе, че предложеното разпределение на собствеността ще постави женския тенис в неизгодно положение за години напред. Предизвикателствата ще продължат и през следващите месеци. Скоро Гауденци ще трябва да реши дали през февруари да се проведат турнирите от категория АТР 500 в Дубай, Абу Даби и Доха на фона на продължаващата война с Иран.
Той заяви, че АТР разполага с резервен план, който предвижда добавянето на заместващи турнири или разширяването на схемите на други състезания през същите седмици. Гауденци обаче подчерта, че паралелно провежданите турнири в Мексико и САЩ също предоставят на играчите възможности за избор къде да участват. Продължава и работата по плана му за реформа на календара, в чийто център е новият незадължителен турнир от категория „Мастърс 1000“ в Саудитска Арабия, който трябва да дебютира през февруари 2028 г.
АТР вече е осъществила обратното изкупуване на част от лицензите за провеждане на турнири. Сделките са финансирани от организацията и SURJ – инвестиционната компания в областта на спорта, подкрепяна от суверенния фонд на Саудитска Арабия. Все още обаче не е окончателно решено как ще бъдат пренаредени турнирите в календара и как ще бъдат съчетани различните настилки. Предстои също да бъде определено как ще се преразпределят точките за световната ранглиста в по-малките турнири, така че полуфиналите и финалите да имат по-голяма тежест.
Засега е потвърдено, че тенисистите вече няма да могат да заменят трите си най-слаби резултата от турнири от категория „Мастърс 1000“ през годината с по-добри резултати от състезания от по-ниска категория. В момента за крайната позиция на един тенисист в ранглистата на АТР се вземат предвид 18 резултата годишно – или 19, ако участва във Финалите на АТР. От 2028 г. обаче сред тези 18 резултата задължително ще трябва да бъдат включени четирите турнира от Големия шлем и всичките осем задължителни турнира от категория „Мастърс 1000“.
Освен това тенисистите, които завършат сезона сред първите четирима в световната ранглиста, ще могат да включват само един резултат от турнир от категория АТР 250 в класирането си през следващата година. Играчите, завършили между четвърто и 16-о място, ще имат право на два такива резултата. Междувременно Гауденци отхвърли критиките, че не е присъствал на церемонията по връчването на трофея за първото място в годишната ранглиста на двойки на Хенри Патън и Хари Хелиоваара по време на Финалите на АТР заради липса на интерес към дисциплината.
Той отложи за декември решението относно плановете за намаляване на дела от наградните фондове, предназначен за състезанията на двойки, както и за съкращаване на размера на турнирните схеми. Състезателите на двойки протестираха срещу тези предложения. По време на дискусия на „Уимбълдън“ Патън ги определи като „шокиращи“. Именно на този турнир той и Хелиоваара спечелиха титлата.
Макар Гауденци да води преговори за тези промени с управителния съвет на АТР, спонсорите, турнирните директори и играчите от месеци, одобрението им идва шест седмици след като двете тенис асоциации и три от турнирите от Големия шлем не успяха да постигнат прекратяване на споменатото антитръстово дело. Промените в начина, по който тенисистите получават възнаграждения, и в честотата, с която са задължени да участват в турнири, засягат пряко някои от най-важните въпроси, повдигнати в съдебния процес.
По същество искането е тенис организациите да гарантират определена част от възнагражденията на играчите на всяко ниво. Целта е професионалният тенис да остане икономически жизнеспособна професия за 200–300 мъже и жени, а не само за приблизително 100 състезатели във всеки от двата тура, които успяват да покрият разходите си в края на сезона.
В петък Гауденци заяви, че откакто е поел ръководството на АТР, постоянно чува едно и също искане: повече възможности за професионална реализация за повече тенисисти.
„Аз бях първият, който уважи това искане“, заяви той.
С премахването на задължението за участие в турнири от по-ниска категория АТР и тенисистите вече разполагат с календар, който би могъл да им предложи повече свобода и потенциално по-големи доходи срещу по-малко натоварване. Ако основното искане на играчите е повече професионални възможности за повече от тях, то основното предизвикателство пред Гауденци е да изгради тур, който да работи както за големите звезди, така и за тенисистите от по-ниските позиции в ранглистата.
Тенисът е спорт с директни елиминации. На Синер или Алкарас може да са им необходими само 14 турнира, за да изиграят 70 мача. На играч извън първата стотица може да му трябват 30 турнира, за да достигне същия брой срещи.
„Няма нищо, което бих могъл да направя, за да бъдат всички доволни. Не се оплаквам, защото сам приех тази работа, но моята отговорност е да се опитам да наложа определена визия“, заяви Гауденци. „В крайна сметка трябва да се съсредоточа върху колективния интерес на организацията. А що се отнася до решението ми да не присъствам на церемонията – това всъщност не беше съзнателно решение, а просто следствие от програмата ни.“
Шест години по-късно почти няма съмнение каква точно е тази визия.
Анализ на Матю Фътърман за The Athletic