Документалният филм „Допинг строго секретно: Деца“ на германската телевизия АРД представя доказателства и репортажи със скрита камера, показващи как милиони подрастващи спортисти може да са приемали стимуланти за незабавни резултати при липса на контрол или с цел ефектът да се запази в професионалния спорт. Цената за това обаче е висока и може да доведе до фатален край, докато тези, които трябва да ги пазят, често не знаят или сами са виновници за това.
Задълбочено разследване на германската обществена телевизия АРД (консорциум от регионални обществени оператори в Германия, известен с канала „Дас Ерсте“), съвместно с продуцентската компания „АйОпънинг Медия“ и съпътствано от издаването на книга със същото заглавие: „Допинг строго секретно: Деца“ (Гехаймзахе Допинг: Киндер), разкрива тревожна и все по-належаща реалност: употребата на допинг сред деца и подрастващи спортисти достига безпрецедентни мащаби в световен план.
Според прогнозите, представени в шестсерийния репортаж, описващ разследване, ръководено от журналиста Хайо Зепелт и неговия екип в състав Бетина Малтер, Ник Бътлър, Юлиан Будян и Хана Оом, този феномен засяга поне 10 милиона непълнолетни по целия свят – почти колкото цялото население на Португалия (11 424 000 жители). Спортните структури се оказват неспособни да защитят най-уязвимите от многобройни интереси, независимо дали става дума за държави, федерации, клубове, треньори, ръководители, лекари или самите семейства.
Хайо Зепелт е утвърден журналист в международната борба с допинга. В миналото той придоби популярност с разкриването на допинг схемите в Кения чрез тайни покупки на забранени вещества в Найроби, с документалния филм от декември 2014 година, който разобличи държавната система за допинг в Русия, както и с материалите за корупцията на бившия президент на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (днес Световна атлетика) Ламин Диак и неговия син Папа Масата Диак.
Германският спортен портал „Шпортсшау“ изчислява, че между 195 и 260 милиона деца и младежи на възраст между 8 и 17 години се занимават със състезателен спорт в световен мащаб. Като вземат за база 200 милиона, изследователите анализират 44 проучвания, базирани на анонимни анкети в 15 държави. Резултатите сочат, че средно между 5 и 6 процента от анкетираните признават употребата на допинг. Този процент се равнява на около 10 милиона непълнолетни, като АРД е изключила от изчисленията изследванията, включващи наркотични вещества за развлечение, като канабис.
Специалистите са съпоставили данни на Организацията на обединените нации с 44 поверителни проучвания, проведени в 15 страни. В тези анкети подрастващите отговарят анонимно за употребата на вещества за повишаване на спортните постижения.
Реалният мащаб обаче може да бъде още по-голям, тъй като не всички непълнолетни са признали употребата на забранени вещества, а анкетите не могат да уловят случаите, при които допингът е бил даван без знанието на самите младежи.
„В глобален мащаб около 200 милиона деца участват в състезателен спорт и според проучванията средно между 5 и 6 процента от тях използват допинг“, обясни пред екипа на АРД Пауло Давид, бивш секретар на Комитета по правата на детето към ООН. „Ако екстраполираме тези данни, десет милиона деца по света са засегнати от допинга.“
Лъжата за витамините
По време на шестгодишни пътувания в над 50 държави и обхващайки 25 спортни дисциплини за документалната поредица „Допинг строго секретно: Деца“, репортерите установяват, че съвременните практики повтарят методите от някогашната система за допинг в Източна Германия (ГДР). Класическата „лъжа за витамините“, давани на хиляди подрастващи без тяхно знание, все още е жива. „Ако не искате детето да задава твърде много въпроси, просто му кажете, че това са витамини“, разкрива пред репортери под прикритие треньор от Доминиканската република, специализиран в даването на допинг на деца между 8 и 10 години.
Хайо Зепелт определи тази ситуация като „най-мрачната глава в световния спорт“, посочвайки преследването на медали, огромните финансови възможности и високите очаквания на семействата като основни фактори зад тези тревожни данни.
От Латинска Америка до Индия: маршрутът на експлоатация на непълнолетни
Прибягването до забранени вещества често е свързано с желанието за спасение от бедността. В Доминиканската република хиляди млади бейзболни таланти търсят място в академиите на мултимилионната северноамериканска Главна бейзболна лига (МЛБ), която има тренировъчни центрове на карибския остров. На фона на огромните финансови средства – от които треньори и подпомагащ персонал прибират големи комисиони – АРД доказва, че на деца се дава допинг, за да могат да влязат в тези структури.
Подобна е картината и в Индия – държава, която е сериозен кандидат за домакин на Олимпийските игри през 2036 година. На провинциалните стадиони, където тренират млади таланти, са открити захвърлени опаковки и следи от допинг субстанции около лекоатлетическите писти. По време на разследване под прикритие опитен индийски треньор по лека атлетика говори открито пред АРД за практиката си да дава допинг на подрастващи.
Санкциите падат само върху младите
Въпреки че правилата на Световната антидопингова агенция (УАДА) изискват разследване на треньорския щаб и възрастните около непълнолетните спортисти, безнаказаността остава масово явление. Разследването на АРД идентифицира 56 случая в 20 държави, при които непълнолетни са били наказани с лишаване от състезателни права, без преките отговорници да бъдат подложени на цялостно разследване.
Един от най-шумните случаи в света бе с руската фигуристка Камила Валиева, която даде положителна проба и беше наказана за четири години след Олимпийските игри в Пекин през 2022 година, когато беше едва на 15 години.
Друг фрапиращ случай е от Египет през 2016 година, когато пет млади състезателки от националния отбор по вдигане на тежести дават положителни проби за един и същ анаболен стероид и са наказани за четири години. Поверителен доклад на Международната федерация по вдигане на тежести (ИВФ) обвинява египетската федерация в „изчислена некомпетентност“. Две от засегнатите състезателки разказват, че тогавашният национален селекционер Халед Корани им е давал „витамини на хапчета“ по време на лагерите. Първоначално наказан с доживотно лишаване от права, треньорът впоследствие е оправдан от Спортния арбитражен съд (КАС) поради липса на категорични доказателства, оставяйки младите спортистки като единствените потърпевши.
Прецеденти в Германия
Липсата на стриктност при изясняването на фактите около детския допинг бележи и миналото на Германия. Най-емблематичният случай след обединението е този с лекоатлетическия треньор Томас Шпрингщайн, осъден през 2006 година на 16 месеца условно за даване на допинг на младата Ане-Катрин Елбе. Съдебният процес стартира единствено благодарение на намесата на друга атлетка – Сара Батке (сега Зомерфелд), която убеждава Елбе да предприеме действия и предава на властите хапчетата „витамини“, предоставени от треньора, които след лабораторни тестове се оказват анаболни стероиди.
Използването на допинг субстанции в детско-юношеския спорт продължава да оставя тревожна следа от физически и психологически увреждания и дори преждевременна смърт, често задълбочавани от съучастието на треньори, лекари и дори родители, както и от очевидната слабост на международния контрол. Документалната поредица разкрива също страданието на семейства, смъртни случаи и бездействието на спортните ръководители. Тъй като антидопингови тестове рядко се провеждат на непълнолетни, огромна част от случаите остават неразкрити.
Последиците от тези практики надхвърлят преждевременния край или успеха на спортната кариера. Бивши млади спортисти споделят за необратими физически и психически травми. Документалният филм включва свидетелства на жертви на бившата допинг система в Източна Германия, днес на възраст между 60 и 70 години, които илюстрират опустошителното дългосрочно въздействие.
Разследването изважда наяве шокиращи случаи на допингирани непълнолетни, претърпели ампутации на крайници, хронична бъбречна недостатъчност и тестикуларна атрофия, наред с тежки емоционални травми. Американският сноубордист Майкъл Смит разкрива, че е направил опит за самоубийство вследствие на остра депресия, предизвикана от внезапното спиране на приема на допинг препарати.
Телевизията е разследвала общо осем смъртни случая в Германия, Китай, Италия и Доминиканската република, при които допингът е посочен като основна причина за преждевременната кончина на спортистите. В случая с младия колоездач Линас Румшас патологът, водещ случая, е категоричен: „Напълно сигурен съм, че смъртта е свързана с употребата на допинг.“
Принудителното прилагане на забранени медикаменти често е съпроводено и от физическо, емоционално и сексуално насилие. Олимпийският шампион по ски скокове Ханс-Георг Ашенбах, на когото са давани стероиди в Източна Германия още от 14-годишна възраст, проговори за документалния филм на АРД. Той разказа за разрушителния ефект на хормоналния допинг върху либидото на подрастващите и начина, по който треньори са се възползвали от тази уязвимост за извършване на сексуални злоупотреби.
В същото време разкази на лекари в Германия и САЩ очертават смущаваща тенденция: родители, които целенасочено търсят препарати за повишаване на резултатите на децата си без медицинска необходимост – практика, която представлява престъпление. „Най-младият случай, в който се търсеше подобряване на постиженията заради наличен талант, беше 9-годишно момче“, признава германски лекар. По време на акция под прикритие в Маями журналисти, представили се за близки на 12-годишна тенисистка, получават уверение от лекар, че ще предпише хормон на растежа на момичето, омаловажавайки рисковете и изключвайки всякакъв шанс за разкриване: „Всеки може да го приема, особено ако спортува.“
Безнаказаността често се пренася и в съдебната, и в спортната сфера. В наказателното производство срещу треньора Шпрингщайн почти всички обвинения отпадат, след като ключови свидетели като Сара Батке (днес Сара Зомерфелд) не са разпитани от властите, а 13 от 18 посочени свидетели изобщо не се явяват в съда.
Освободен от каквито и да било федерални наказания, специалистът се връща към тренирането на подрастващи в друг клуб. Сара Зомерфелд изрази възмущението си пред АРД, подчертавайки, че изобщо не е удовлетворена от развръзката: „По простата причина, че той никога не се извини. Възмутително е, че отново му е позволено да тренира млади момичета.“
Въпреки сериозността на проблема официалните органи са склонни да омаловажават неговия мащаб. Докладът „Операция Убежище“, публикуван през 2024 година от УАДА, посочва, че повечето национални антидопингови организации приемат, че „допингът сред непълнолетни не е често срещан“, позовавайки се на малкия брой положителни проби. Контролните тестове при подрастващите обаче са нищожни като брой в сравнение с тези при възрастните, а в някои държави дори липсва конкретна статистика по темата.
Развитието на социалните мрежи се явява допълнителен рисков фактор, улесняващ рекламата и достъпа до забранени препарати без адекватна институционална реакция. От 221 антидопингови организации, потърсени от АРД, единствено швейцарската агенция посочва влиянието на дигиталните инфлуенсъри и онлайн платформите като основна заплаха. От друга страна, задължителните обучения, провеждани от институциите, се приемат със скептицизъм от самите състезатели. „Смятам ги за досадни. Не мисля, че семинарите ще спрат хората да взимат допинг“, подчертава Жаклин Нигорд, млада щангистка от Берлин.
Проблемът има исторически и структурен характер и в други точки на планетата. Данни, събрани от АРД за плуването в Китай, показват, че през 90-те години на миналия век 80 процента от случаите на допинг са свързани с непълнолетни, докато през първото десетилетие на 21. век три четвърти от положителните тестове са на момичета – картина, която остава сходна и днес.
Скорошни научни изследвания доказват, че допингът в детска възраст оказва съществено дългосрочно въздействие, разкривайки, че физическите предимства, придобити в детството, могат да се запазят във времето и да поставят под въпрос честността на редица спортни триумфи.
Норвежки учени са установили наличието на така наречения „ефект на клетъчната памет“: мускулните клетки, развити чрез употреба на стероиди, продължават да дават предимство в силата дълго след като приемът на допинг е прекратен. „Това предимство може да трае много дълго време – вероятно десетилетия или дори цял живот“, обяснява биологът Кристиан Гундерсен.
Тези разкрития поставят нови и належащи въпроси пред световния спорт, пораждайки съмнения колко медали от олимпийски игри и световни първенства, както и титли, рекорди и успешни кариери в професионалните лиги, са постигнати благодарение на неоткрит допинг в детска възраст.
Журналистическото разследване подчертава, че мащабът на детския допинг далеч надхвърля обхвата на Световната антидопингова агенция (УАДА) – орган, основан от Международния олимпийски комитет и насочен към олимпийския спорт –, както и на институции като Американската антидопингова агенция (ЮСАДА) или Центъра за безопасен спорт на САЩ. Както заключава разследването, освен спортна измама, даването на допинг на непълнолетни представлява и очевидно насилие над деца.
На фона на ситуацията от ЮНЕСКО – органът на ООН, отговарящ за борбата с допинга – признаха, че темата „все още не е разгледана подобаващо“. В интервю за АРД през пролетта на 2025 година ръководителят на антидопинговия отдел на организацията Марселен Дали повдигна въпроса за провеждане на международна конференция за детския допинг, която обаче все още не се е състояла.