Еуфорията от Световното първенство бързо отстъпи място на разочарованието и незадоволителните резултати. Докато вратарят Возиня се радваше на сериозни индивидуални успехи след турнира в Съединените щати – преминавайки в чилийския гранд Коло-Коло, където дори спечели трофей, – неговият национален отбор пое в коренно различна посока.
Сривът на Кабо Верде е най-видим в битката за класиране на следващото издание на Купата на африканските нации през 2027 година. Поредицата от неубедителни изяви сериозно намали шансовете на островната държава да намери място сред финалистите. В първите четири срещи след световния форум „сините акули“ инкасираха цели три поражения.
Тимът отстъпи последователно пред Мали, Руанда и Либерия (във втория мач помежду им). Единственият успех – срещу Либерия в първия сблъсък – все още поддържа надеждите им живи, макар и с минимални шансове за обрат. Особено тревожно е представянето в защита: Кабо Верде допусна попадение във всяка една от срещите (общо девет гола), което рязко контрастира с демонстрираната стабилност по време на Мондиала и предишните им двубои.
Сякаш е минала цяла вечност от онзи паметен мач на „Хард Рок Стейдиъм“, когато африканците стигнаха до продължения срещу Аржентина и загубиха с достойното 2:3, привличайки погледите и възхищението на целия футболен свят въпреки поражението.
Ефектът на отрезвяване след световните финали обаче не засяга единствено Кабо Верде. Други два неочаквани участника в надпреварата също отбелязаха спад във формата си. Националният тим на Хаити, който в момента преминава през преходен период под ръководството на испанския специалист Давид Бадия, записа три поредни загуби в Лигата на нациите на КОНКАКАФ след първоначални три победи в груповата фаза.
По сходен начин се развиха събитията и за Кюрасао – отбор, чийто резервен екип се превърна в истински хит сред запалянковците. Те също спечелиха три двубоя, но след това допуснаха три последователни грешки.
Цената за тези поражения и за двата тима беше пропускането на полуфиналите в Лигата на нациите след загуби съответно от САЩ (за Хаити) и Панама (за Кюрасао). Макар ситуациите им да не се припокриват напълно с тази на Кабо Верде, те ясно илюстрират колко трудно се задържа постигнатото ниво под светлините на световните прожектори.