Вход / Регистрирай се

Джош Кър: Историята зад емблематичните тъмни очила

Джош Кър: Историята зад емблематичните тъмни очила

Всеки любител на леката атлетика познава Джош Кър. Той е човекът с неизменните слънчеви очила, зализаната назад коса и брадата – най-бързият бегач на една миля в историята, шотландец със специфичен задокеански акцент, който редовно окачва медали на врата си и никога не се притеснява да изкаже мнението си.

Това е състезателят Кър – едно от водещите лица в съвременния спорт. През юли той премина шеметно по пистата на Олимпийския стадион в Лондон за 3:42.66 минути, за да запише нов световен рекорд, след което завоюва злато на Игрите на Британската общност и триумфира безапелационно на шампионата Ultimate.

Самият атлет посреща това описание с усмивка. Но зад този образ съществува и друга негова версия, която ясно се откроява по време на редовните му завръщания в Шотландия от тренировъчната му база в Ню Мексико. В тези моменти темите за рекорди, отличия и интригуващото съперничество с Якоб Ингебригтсен отстъпват на заден план.

Вместо това Кър говори за безалкохолен сайдер със скъсан етикет, участия в състезания под чуждо име, директни обаждания до университети в търсене на шанс, вълнението от срещите с шотландските ръгбисти и ролята на баба му, която не му позволява да се главозамайва.

Това е същият този Кър, който прекарва близо час в хладна августовска вечер на стадион "Скотстун“, за да раздава автографи, да се снима и да разговаря с млади фенове след награждаването си. Това е състезателят, който все още навестява тренировките на първия си клуб „Единбург АК“, както и "чичо Джош“, бързащ за семейно събиране с племенниците си.

Каква е разликата между двете лица на шотландеца? Очилата. "Те наистина ми помагат да превключа съзнанието си в работен режим. Смятам, че всеки има професионално амплоа, а в моя спорт то е още по-изострено. Когато съм концентриран върху задачите си, малко неща имат значение. Но през останалите близо 24 часа от денонощието нещата стоят по съвсем различен начин“, споделя той пред "Би Би Си Спорт“.

Кър разговаря от еркерния прозорец в трапезарията на своите родители в спокоен и престижен квартал на Единбург, заобиколен от масивни фасади и високи дървета. Баба му живее в края на същата улица, брат му Джейк е на двадесетина минути извън града, а престижното му училище "Джордж Уотсънс“ се намира само на миля разстояние.

Семейният дом приютява Джош още от петмесечна възраст. Дори днес той се връща именно тук при всяко от своите пет или шест пътувания годишно от Албакърки, макар юношеският безпорядък в стаята му отдавна да е заличен.

"Преминаването през тази врата носи най-различни емоции. Като дете тръгвах на тренировка оттук всеки ден. Всичко започна от този праг. Чудесно е да се върна към онзи ритъм и да сравнявам междинните си времена по обичайните маршрути с тези, които постигах на 15 години. Сега съм малко по-бърз“, казва с усмивка лекоатлетът.

В дома снимките на двамата братя съжителстват със спортни трофеи и сувенири. Брат му Джейк, подобно на баща им Джон, гради кариера в професионалното ръгби и записва участие за националния отбор на Шотландия в Турнира на шестте нации през 2019 година. Джейк е с година и половина по-голям и служи не само като модел за подражание, но и като стимул за малкия Джош, когато той започва да се състезава на деветгодишна възраст.

"Ако някой иска да погледне семейната статистика, Джейк имаше невероятен рекорд в кроса до 15 години. Бягахме заедно няколко пъти. Веднъж на шотландските щафети се включих под чуждо име, защото едно от момчетата не дойде – всичко беше много тайно. Просто тичах плътно зад него и едва издържах. Той и до днес обича да ми напомня, че е имал сезон без загуба, докато аз нямам такъв, и все още вярва, че може да ме победи. Това е онази типична семейна самоувереност, но тя ме доведе дотук, така че не мога да я отричам“, разказва световният шампион.

Днес 29-годишният бегач демонстрира завидно самочувствие, но баща му Джон признава, че като малък Джош е бил изключително мълчалив, оставяйки Джейк да говори вместо него. Майка му Джил, която има опит в тениса и в момента е негов главен физиотерапевт, си спомня за добротата и силната му емоционална интелигентност.

Родителите не пестят и забавните истории. Джил разказва за закуските в леглото преди състезания и шегите относно артистичното му поведение на пистата, а баща му разкрива как като тийнейджър Джош е ходил на партита с безалкохолни напитки или се е прибирал плувнал в пот, тъй като е изминавал целия път обратно на бегом, ако случайно е изпил една бира.

"Това са доста специфични спомени. По онова време всички започваха да пият бира, но мен това просто не ме влечеше. Бързо разбрах, че мога просто да отлепя частта от етикета, където пише, че е безалкохолно, и спокойно да се забавлявам с останалите“, завършва с усмивка Кър.

По онова време детските му мечти да тръгне по стъпките на своя баща и брат в ръгбито – където играе като краен защитник – вече са окончателно загърбени, а цялото му внимание е насочено към леката атлетика.

Джош Кър признава, че в началото далеч не е бил вундеркинд и е печелил състезания само от дъжд на вятър. Въпреки това мълчаливото момче изгражда непоколебима увереност, че бъдещето му принадлежи на бягането.

"Някой трябваше да бъде най-добрият на планетата, затова се запитах защо да не съм аз? Това бе водещата ми мисъл. Исках да стана професионален спортист и знаех, че пистата е моят билет за това. Следващата цел беше да вляза в университет с пълна стипендия“, разказва той.

Проблемът обаче се крие във факта, че спортните му резултати са прилични, но не и блестящи, а академичните му оценки – доста скромни. Кър трябва бързо да намери изход от ситуацията.

С помощта на родителите си и на известния лекоатлет от "Единбург АК“ Крис О’Хеър, младият шотландец изготвя списък с американски университети, оформя своето резюме и започва активно да търси късмета си.

"Бях на 16 години и просто пращах имейли навсякъде с думите: ‘Здравейте, идвам през 2015 г., имате ли свободно място за мен?’. Отговорите навсякъде бяха категорично отрицателни“, си спомня Кър, който наскоро отново препрочел отхвърлените си кандидатури.

"Тогава от университета в Ню Мексико заявиха, че ме приемат, а аз веднага се съгласих. Когато споделих с родителите ми, първият им въпрос беше дали ще покрият таксите за обучение. Аз дори не бях попитал! Наложи се да звъня обратно, за да проверя.“

Оказва се, че стипендията покрива всичко, и това поставя началото на пътешествие, което преобръща живота му във всяко едно отношение.

Още през първата си седмица в Албакърки, докато пътува в колежанския автобус – в който родителите му се качват хитро, представяйки се за преподаватели – Кър среща Ларимар Родригес, за която се жени през изминалата година.

"Беше изключително важна седмица. От онези моменти, чиято тежест осъзнаваш едва години по-късно“, казва атлетът. "Срещнах Ларимар, когато бях на 17, и съм безкрайно горд с нея. Тя завърши четири години бакалавърска степен, четири години медицина и сега е в четвъртата година от специализацията си. До лятото ще бъде напълно квалифициран дерматолог.“

Джош и Ларимар живеят в Ню Мексико заедно със своя мини шнауцер Ел Пресиденте, който редовно прави компания на Кър по време на по-леките възстановителни кросове.

Това е само малка част от прецизно изградения му дневен режим. Той започва още в 5:00 сутринта с редуване на ледени бани и горещо джакузи, съчетани с техники за визуализация и водене на дневник преди закуска. Между 10:00 и 14:00 часа Кър е изцяло на пистата или във фитнеса, след което прекарва три часа в спалнята си, пригодена като височинна барокамера, преди да си легне преди 21:00 часа.

Вманиачеността му към детайла прави силно впечатление. Приятелят му от детството и бивш световен шампион на 1500 метра Джейк Уайтман разказва как по време на Олимпийските игри в Токио, където Кър завоюва бронз, е наблюдавал с изумление как съквартирантът му вади дифузер за етерични масла, специален топ матрак и гофретник, за да пресъздаде домашния си уют.

Днес зад гърба на Кър стои щаб от 16 специалисти в тима "Брукс Бийст“, ръководен от старши треньора Дани Маки. Екипът му включва личен готвач на име Джамийл, психолог и хиропрактик.

Това е свят, напълно различен от скромното детство в Единбург. На въпроса колко се е променил за тези 11 години зад граница, Кър отговаря, че в същността си е същият човек, но днес демонстрира далеч по-голяма външна увереност в собствените си възможности.

Тази настъпателност и директност не са типични за шотландския манталитет, но са изградени през десетилетието в Съединените щати и от желанието му да постави леката атлетика под светлините на прожекторите.

"Всички се оплакват, че спортът не получава достатъчно внимание, но истината е, че трябва сам да си го извоюваш. Трябва да накараш хората да се вълнуват от това, което правиш“, категоричен е бегачът. "Възприемам се като самостоятелен бранд и правя всичко възможно да привличам интерес, защото леката атлетика е най-чистата форма на спорт. Преди това не ми идваше отвътре, но животът в Америка ме промени. Надявам се хората да разбират, че дължа всичко на шотландския си дух. Често се състезавам под флага на Великобритания, но Шотландия е огромна част от моята същност.“

Кър вече доказа качествата си на пистата, печелейки два олимпийски медала и световни титли както на открито, така и в зала. Популярността му обаче постепенно надхвърля чисто спортните рамки.

Показателен бе примерът от изминалата седмица. По време на четиридневното си прибиране у дома семейните му задължения като грижовен чичо бяха съчетани с редица медийни и спонсорски изяви. Той гостува във водещото предаване на Би Би Си "Неделя с Лора Кюнсбърг“, проведе открита тренировка с млади таланти и получи честта да изнесе мачовата топка на стадион "Мърифийлд“ преди ръгби сблъсъка между Шотландия и Нова Зеландия.

На хоризонта вече се задава и престижната церемония за "Спортна личност на годината на Би Би Си“, а Джош Кър не крие амбициите си да грабне ценния трофей. Фактът, че той е сред основните фаворити за наградата, показва колко стремглаво се промени животът му през последните две години.

В родния Единбург лекоатлетът все още може да се радва на относително спокойствие по улиците, макар и с усмивка да отбелязва: "Наскоро ме разпознаха в края на улицата… беше баба ми“. В Съединените щати обаче ежедневието е доста по-натоварено заради постоянните молби за стотици селфита и персонализирани видеопоздрави за близки на феновете.

Вниманието към него само ще расте през следващите месеци, ако успее да изпълни оставащите цели в списъка си и да затвърди стремежа си да бъде запомнен като най-великия състезател в бяганията на средни разстояния за всички времена.

Докато изчаква да види как ще премине зимната му подготовка, преди да обяви следващите си ходове, Кър вече е насочил поглед към световните рекорди и, разбира се, към Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година. Там той ще има възможност да попълни пълния си комплект от олимпийски отличия с най-желаното – златото.

Сребърният медал от Париж не бе резултатът, за който мечтаеше, въпреки че с времето дойде и удовлетворението от поставения национален рекорд на Великобритания. Поправянето на тази грешка на американска земя остава негов основен приоритет.

Кър вече направи дискретно посещение на стадион "Колизеум“ – легендарното съоръжение, разположено на около два часа път от дома му в Ню Мексико, където ще се проведат лекоатлетическите стартове през 2028 година. Целта му бе да визуализира бъдещия триумф, точно както направи преди време на "Стад дьо Франс“. Британецът несъмнено ще се завърне там, готов отново да докаже, че заслужава място сред най-великите в историята.

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Снимки: Gettyimages

Още от Лека атлетика

Виж всички