Вход / Регистрирай се

Бащинството спаси кариерата на Тамбери след разочарованието в Париж

След впечатляващо завръщане на лекоатлетическия сектор през 2026 година, Джанмарко Тамбери отново е устремен към върховете на световния и олимпийския подиум. Пътят му дотук обаче можеше да приключи преждевременно, ако не беше раждането на дъщеря му Камила. Без нея италианският спорт вероятно щеше да се лиши от един от най-харизматичните си атлети.

След Олимпийските игри в Париж през 2024 година Тамбери преживя изключително тежък период. Здравословни проблеми му попречиха да разгърне потенциала си във френската столица, въпреки че по-малко от два месеца по-рано бе завоювал третата си европейска титла с резултат от 2.37 метра.

“След всичко, което се случи в Париж с кризата от камъни в бъбреците, бях на крачка от това да прекратя кариерата си напълно“, споделя Тамбери. “Бях загубил всякаква вяра в себе си и изпитвах истински страх да започна отново. Липсваше ми кураж, защото се боях.“

“Месеците след Париж бяха изключително тежки, плачех през ден. Всичко обаче се преобърна на 17 декември, когато съпругата ми се прибра у дома и ми съобщи, че чакаме дете. От този ден нататък не пророних нито една сълза за случилото се в Париж. Казах си, че съм се борил толкова много пъти за кариерата си и нямам право да се предавам точно сега. Трябваше да покажа на моето дете как се преодоляват трудностите. Тя ми вдъхна сили да опитам отново и ѝ дължа изключително много.“

В началото на годината обаче последва ново изпитание. Контузия през януари не му позволи да скача пълноценно чак до май, поставяйки под въпрос целия сезон. По думите на италианеца, ако възстановяването му бе отнело само още две седмици, той вероятно нямаше да участва в нито едно състезание през годината.

Несломимият му дух все пак надделя и Тамбери триумфира със златните отличия на Европейското първенство в Бирмингам през 2026 година и на Световното първенство Ultimate.

“Тази година беше изключително важна за мен, тъй като 2025-а далеч не бе успешна“, допълва той. “Основната ми цел е да бъда напълно конкурентоспособен за Игрите в Лос Анджелис. Мислех си, че магията е изчезнала, но най-хубавото е, че отказах да се примиря с това. Ще продължа да тренирам и да се раздавам докрай. След европейския финал всяко следващо състезание беше по-добро от предишното, което ми върна увереността по пътя към Лос Анджелис.“

Въпреки многобройните премеждия в спортния си път, Тамбери не възнамерява да слиза от сцената, тъй като събитията от 2026 година доказаха неговите възможности. Той дори нарежда настоящия сезон сред трите най-силни в цялата си кариера — наред с 2016 година, когато постигна личния си рекорд от 2,39 метра, и 2021 година, когато грабна олимпийското злато в Токио заедно с Мутаз Баршим.

“Смятам, че този сезон е много напред в моето лично класиране — може би на второ или трето място“, обяснява атлетът. “През 2016 година преди контузията се намирах в най-добрата си форма и винаги ще се питам колко високо можех да скоча в Рио. Това остава най-голямата ми въпросителна. От емоционална гледна точка обаче триумфът в Токио през 2021 година остава неповторим. След пет години разочарования и пропуснати възможности да се завърнеш и да сбъднеш мечтата си беше неописуемо усещане.“

Погледът на Тамбери вече е насочен към 2027 година, когато през септември в Пекин ще се проведе Световното първенство по лека атлетика. Италианецът е амбициран да си върне световната корона, която завоюва през 2023 година. За да съхрани физическите си сили и да достигне върхова форма в точния момент, той най-вероятно ще пропусне състезанията в зала в началото на годината.

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Снимки: Gettyimages

Още от Лека атлетика

Виж всички