Бившият шампион на в средна категория Израел Адесаня вярва, че е предприел правилната стъпка, за да се завърне на победния път. Роденият в Нигерия боец не е изпитвал вкуса на успеха в октагона от повече от три години насам, когато си върна пояса след впечатляващ нокаут срещу големия си съперник Алекс Перейра. Вторият му шампионски период обаче приключи бързо след сензационна загуба от Шон Стрикланд, последвана от поражения с прекъсване срещу Дрикюс дю Плеси, Насурдин Имавов и Джо Пайфър.
С оглед на незадоволителните резултати Адесаня взе решение през юли да се раздели със залата "Сити Кикбоксинг" в Нова Зеландия, където се подготвяше от 2009 година насам. Сформирайки по-компактен екип, фокусиран изцяло върху неговите индивидуални нужди, боецът демонстрира огромна увереност преди предстоящото си завръщане. Очаква се следващият му сблъсък да бъде срещу Шара Булет на събитието на UFC в Саудитска Арабия на 5 декември.
„Тренировъчният лагер върви невероятно“, сподели Адесаня в своя видео блог. „Звучи като клише, което всеки повтаря — че това е най-добрият лагер в живота му. Но след раздялата със старата ми зала "Сити Кикбоксинг" и сформирането на екип, който тренира специално за мен, наистина не съм се чувствал толкова добре от много дълго време. Това е най-приятният тренировъчен процес за мен от години насам и ще се види ясно в деня на мача. Вече от седмици съм в оптимална бойна форма.“
Адесаня подчертава, че настоящата му подготовка е концентрирана изцяло около него, за разлика от престоя му в "Сити Кикбоксинг". Новозеландската зала е дом на множество елитни бойци, сред които шампионите Александър Волкановски и Карлос Улберг, бившият първенец Робърт Уитакър, както и ветераните Дан Хукър и Кай Кара-Франс.
Първоначално Адесаня определи раздялата като „емоционална и със смесени чувства“, без да дава подробности за решението си. В последните си изказвания обаче той загатна за причините, довели до тази драстична промяна.
„Мислих много по въпроса. Може би можех да бъда по-добър съотборник и да изградя по-силни връзки с някои от хората, с които тренирах с години. Въпреки че бях всеотдаен и направих много за околните, винаги има какво още да се желае“, допълва Адесаня.
„Понякога се криех зад тях и допусках грешки, но сега осъзнавам всичко. Не мога да кажа същото за останалите — дали те могат да погледнат в огледалото, да признаят грешките си като треньори и да си кажат, че трябва да станат по-добри. Аз нямам какво да крия. Извлякох поуки от всичко — и от лошото, и от доброто. Знам много добре кой съм и няма да позволя на никого да твърди, че съм си повярвал твърде много.“