Александър Зверев: Майка ми Ирина е най-важният човек в живота и кариерата ми

Германският тенисист Александър Зверев официално оглави световната ранглиста на 2 ноември. Пред atptour.com новият номер 1 в света сподели своята лична изповед за дългия и изпълнен с препятствия път до върха на мъжкия тенис, белязан от борбата му с диабет тип 1 от най-ранна детска възраст.

“Трудно мога да опиша тази година с думи. Две титли от Големия шлем, безброй спомени и днес се събудих като играч номер 1 в ранглистата на ATP. Много е специално. Да можеш да усетиш какво е да си на върха на света е невероятно. Успях да спечеля много важни турнири в кариерата си. Но да имаш номер 1 до името си е толкова специално чувство, което е невъзможно да се опише. Преди повече от четири години достигнах номер 2 в света за първи път. Понякога трябва да чакаш за най-хубавите неща в живота. Всичко, което мога да кажа, е, че съм благодарен, особено на тези, които ми помогнаха по пътя" ,споделя Александър Зверев.

Въпреки че баща му Александър-старши и брат му Миша Зверев – бивш състезател от топ 25, са най-често под светлината на прожекторите в неговия щаб, германският ас признава, че ключовата фигура в живота и кариерата му винаги е била майка му Ирина. Тя е първият му треньор и човекът, който го учи на основите на играта до 16-годишна възраст. Тъй като баща му е пътувал редовно с по-големия му брат по юношески турнири, малкият Александър прекарва почти цялото си детство на корта и извън него редом с майка си.

„Истината е, че най-важният човек в живота ми и за моята тенис кариера винаги е била майка ми Ирина. Тя ме научи да играя тенис и беше първият ми наставник. Когато се родих, Миша беше почти на десет години и баща ми пътуваше с него по юношески турнири, за да му помогне да постигне мечтите си. Затова у дома бяхме предимно аз и майка ми, правехме всичко заедно", споделя Зверев.

Диагнозата диабет тип 1 идва, когато Зверев е едва на четири години. Лекарите предупреждават родителите, че професионалният спорт може да не е подходящ избор за детето им. Ирина Зверева обаче отказва да приеме ограниченията и извежда малкия Александър от лекарския кабинет, за да му спести негативните прогнози.

"Когато бях на четири години, ми поставиха диагноза диабет тип 1. Тогава майка ми категорично заяви, че това няма да ми попречи да играя тенис и да преследвам мечтите си. Лекарите казваха, че някои дейности и сериозният спорт не са препоръчителни, но тя ме извеждаше от кабинета, за да не чувам тези думи. Майка ми никога не се примири с ограниченията и благодарение на нейната сила никога не се усъмних във възможностите си“, разказва световният номер едно.

„Нямаше препятствие, което тя да позволи да ме спре. Не искам да казвам, че животът с диабет тип 1 ми помогна в тенис кариерата ми или в живота като цяло. Но диабетът определено ме накара да порасна по-бързо. Спомням си как на шест години в училище вече трябваше сам да се грижа за здравето си - да си поставям инжекции и да измервам кръвната захар, неща, за които повечето деца дори не подозират. Това бяха първите моменти, в които осъзнах, че трябва да поема отговорност за собственото си здраве, за което повечето деца не е нужно да мислят. На тази възраст не знаех причината за това, което правя, само че е важно да го направя.

Но мисля, че всъщност е по-трудно за родителите, защото е за тях е шок да влязат в лекарски кабинет и да им кажат, че детето им има диабет и ще има диабет до края на живота си. Че няма да може да извършва определени дейности, като например да спортува. Майка ми никога не прие тези ограничения и правеше всичко по силите си, за да ми помогне да сбъдна мечтите си. Поради това никога не съм се съмнявал, че мога да постигна нещо, и това беше благодарение на моята много силна майка. Едно нещо, което вярвам, че ми помогна, е, че никога не се възприемах като различен от другите", разказва Зверев.

В началото на професионалния тур германецът изпитва несигурност и се опитва да прикрива заболяването си, макар да осъзнава, че в съблекалнята това трудно може да остане тайна при ежеседмичните пътувания с останалите играчи.

Преломният момент настъпва след тежката контузия на глезена на „Ролан Гарос“ през 2022 година. Периодът на възстановяване дава възможност на Зверев да преосмисли мисията си извън корта и да помисли за децата, които преминават през същите трудности.

„Това ме подтикна да създам фондация „Александър Зверев“. Когато стартирахме организацията, обявих публично състоянието си и съм изключително щастлив, че го направих. С моята фондация сме способни да помагаме на хиляди деца всяка година, като осигуряваме необходимите лекарства и шанс за пълноценен живот. За мен е привилегия да бъда в позиция, в която мога да променя нещата, и за мен е удоволствие да направя всичко по силите си, за да го направя."

Равносметката за сезона започва още от драматичното Открито първенство на Австралия, където след близо пет часа и половина битка претърпява поражение на полуфиналите от Карлос Алкарас. Въпреки загубата, усещането след мача остава позитивно. И двамата състезатели достигат абсолютния си лимит в среща от най-висока класа. Правилният подход и ясната насока на корта му дават увереност, че успехите през годината тепърва предстоят – очакване, което впоследствие се оправдава напълно.

"Забавното е, че загубих мача, но въпреки това бях доста щастлив. И двамата стигнахме до абсолютния си предел и чувствах, че изиграхме наистина добър тенис мач. Играех по правилния начин. Играех, за да спечеля тенис мача и знаех, че ако продължа да работя върху нещата, които правех в този мач, ще имам шансове през годината и точно това се случи. Спечелих първата си титла от Големия шлем на Ролан Гарос, което беше огромна моя цел. И веднага щом го направих, започнах да мисля да се опитам да стана номер 1 в света.", споделя още Александър Зверев.

Пътят до лидерската позиция в мъжкия тенис се развива при необичайни обстоятелства заради контузията на Яник Синер

"Това не е начинът, по който искате да достигнете върха в спорта. В идеалния случай бихте станали номер 1 в света, когато всички са здрави и играят по най-добрия начин. Но сега съм тук: номер 1 в света", казва Зверев, за когото това постижение надхвърля личните амбиции. Според него лидерската позиция носи огромно значение за всички хора, изправени пред предизвикателството на диабета. Посланието е насочено към тях – дори с диагноза като диабет тип 1, мечтите остават напълно постижими. Заболяването налага по-ранно съзряване и много по-стриктна грижа за здравето, но не поставя граници пред пълноценния живот и големите успехи.

"Най-важното е, че чувствам, че това, че съм номер 1 в света, е изключително важно за голяма група хора, които имат същите проблеми с диабета. Това не е само за мен. Чудесно е да покажем на всички, че наистина могат да постигнат мечтите си, дори и с това заболяване. Да, с диабет трябва да пораснеш по-бързо и да се грижиш малко по-добре за себе си. Но всичко е възможно и можеш да го постигнеш. Гордея се, че като човек с диабет тип 1 мога да покажа това на семействата, борещи се с болестта. И ако някога друг с диабет стане номер 1 в света, аз ще бъда най-щастливият човек на света", завършва Зверев.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: