Джанмарко Тамбери спечели наградата за “Атлет на Европа” при мъжете. Италианецът, който изпревари за отличието Арманд Дуплантис и Милтиадис Тентоглу, беше награден на специална Гала вечер в Лозана от президента на Европейската атлетика Добромир Карамаринов. След награждаването италианецът, който тази година стана европейски шампион в Бирмингам и спечели шампионата Ultimate, даде ексклузивно интервю за Sportal.bg след церемонията.
- Джанмарко, беше много вълнуваща година за теб. Как се чувстваш като “Атлет на Европа” за 2026 г.?
- Разбира се, че съм много щастлив и горд от тази награда. Гордея се със сезона, който направих. Гордея се, че не се отказах в момента, когато беше твърде трудно. Всяка година е урок. От всяка година можем да научим нещо. Това, което казах преди, докато не науча нещо, означава, че не съм приключил. Надявам се през следващите две години да съм във възможно най-добрата форма за Олимпийските игри.
- По-рано тази година каза, че само ти и съпруга ти сте очаквали да скочиш толкова високо, за да станеш европейски шампион и всичко, което видяхме от теб преди края на сезона.
- Да, мога да кажа, че вероятно не само аз и съпругата ми вярвахме, че това е възможно, вероятно и моят отбор. Просто малцина вярваха, че бих могъл да спечеля четвъртото ми европейско първенство в година, в която се представям на Европейското първенство с един от най-слабите си резултати. Завърших начело в света, завърших със златен медал на Европейското първенство с трофея на Ultimate. Това означава много за мен, защото означава, че все още не съм приключил.
- Всеки път открадваш шоуто, направи го и днес (б.а. по време на церемонията), какво е толкова специално в теб, че ставаш толкова важен за хората и те те следват?
- Просто мисля, че имам наистина добра връзка с хората. Аз съм много емоционален човек. Имам този вид емпатия към хората и всичко започна, когато направих първия си скок през 2009 г., отдавна, и разбрах, че те могат да ми помогнат да скачам по-високо, защото енергията, която хората поемат на стадиона, е много важна за атлетите, а аз просто се забавлявам. Аз съм просто себе си на пистата. Когато съм тъжен, съм тъжен.
Когато съм ядосан, съм ядосан. Когато плача, плача, но когато съм щастлив, съм щастлив и хората обичат да виждат човешко същество, което се опитва да постигне целта си. Мисля, че затова имам толкова голяма подкрепа, защото не виждат робот, който скача 2.37, 2.39 или каквото и да е, а виждат човешко същество, което се опитва да премине границите си.
- Пътува до Лозана с “Изгряваща звезда на Европа” при жените. Тя е българка - Виктория Ангелова. Какво мислиш за нея и какво ѝ каза, когато пътувахте заедно?
- Говорихме си малко по време на пътуването. Тя е много нежно момиче, много нежна жена и честно казано бях впечатлен, когато ми каза, че е започнала да скача троен скок едва през май и е спечелила всичко тази година, така че наистина големи поздравления за нея.
Честно казано, наистина съм любопитен да видя какво може да направи през следващите няколко години, защото тройният скок не е толкова лесен. Не знам как съм се опитвал, но не е толкова лесно и това, което тя е направила за толкова кратък период, означава, че има много голям скок в краката си, така че нека видим какво може да покаже през следващите няколко години. Със сигурност ще я подкрепям. Разбира се, и италианците, но и нея също.
Избраха Виктория Ангелова за "Изгряваща звезда на Европа" в атлетиката
- Какво би искал да кажеш на младите спортисти, които сега се насочват стъпка по стъпка към голямата атлетика?
- Това, което бих казал, е, че ще има проблеми в кариерата ви, ще има препятствия и основната разлика е, че колкото е трудно, толкова повече трябва да започнете да инвестирате в това, защото е съвсем нормално, съвсем човешко е да полагаме по-малко усилия, когато нещата станат по-трудни, защото не искаме да се разочароваме, не искаме да тъгуваме, нормално е, съвсем нормално е. Но за да преодолеем проблемите, трябва да се опитаме да инвестираме още повече, когато нещата са по-трудни. Това е основното нещо, което научих в кариерата си и моля, не го казвайте на по-младото поколение в скока на височина, но на останалите да. Шегувам се.
- Победи едни от невероятните атлети в Европа и света за тази награда Арманд Дуплантис и Милтиадис Тентоглу. Как се чувстваш, че ги победи в тази толкова специална година за трима ви?
- И двамата са ми големи приятели, и двамата са невероятни атлети, възхищавам им се, както вероятно малко хора по света, така че не мисля, че съм ги победил. Тази година се представихме наистина добре и тримата, а тази година аз спечелих трофея. Но това не означава, че не съм по-добър от тях, не се чувствам дори близо до това да съм по-добър от тях.
Разбира се, за Дуплантис мисля, че никой не може да си представи това, но да, те са голям стимул за мен, защото са атлети, които са печелили и все още печелят. Има голямо значение дали да спечелиш веднъж или да продължиш да печелиш. Те предават посланието, че никога не трябва да спираш да се опитваш да постигнеш нови цели, защото когато започнеш да седиш и да гледаш какво си спечелил, е моментът, в който трябва да се пенсионираш. И това е нещото, което мисля, че и тримата имаме общо - никога не поглеждаме назад и не казваме “да, ние сме добри атлети“. Не, ние гледаме напред, гледаме към това, което искаме да постигнем, и се опитваме да го постигнем.