Президентът на волейболен клуб Левски София Давид Давидов даде интервю за „24 часа“ преди старта на новия сезон.
- Господин Давидов, изминаха 10 години от най-новата история на волейболен клуб "Левски София" - от своеобразното спасение през 2016-а през изграждането на собствен дом 5 години по-късно и прокарването на линия за разчитане на ядро от състезатели от собствената школа до настоящия момент, в който започвате новия сезон след три поредни спечелени шампионски титли при мъжете и сериозни амбиции за възродения женски отбор. Как звучи тази кратка "синя" приказка през вашите очи? И колко ви струва - буквално и преносно?
- Смятам, че е претенциозно да се окичваме с титли от типа „спасители“. По един или друг начин тогавашният президент Владимир Николов, с когото работихме изключително успешно през тези десет години, щеше да намери път към стабилизирането на клуба. Смятам, че нашият съществен принос е в дефинирането и реализацията на дългосрочните цели и визия за клуба, финансовата и организационна стабилност, превръщането на организацията в професионална структура, функционираща по начин, по който управляваме основните си бизнес начинания. Сред най-важните наши приоритети бяха инвестицията и реализацията на спортната база на европейско ниво, вложения в кадри - треньори и състезатели, които в крайна сметка ни се отплатиха, и превърнахме клуба във водещ фактор в нашето първенство. А за всяка титла съществен принос имаха състезатели от юношеските формации на клуба.
Изобщо не разсъждаваме върху въпроса колко ни струва чисто финансово тази авантюра, тъй като реалните числа вероятно биха били повод за размисъл. Струвало ни е много работа, лично време, на моменти напрежение, разочарования, но в крайна сметка и много положителни емоции и удовлетворение.
- Със Суперкупата при мъжете във вашата зала Левски София се поставя началото на волейболния сезон 2026-2027 в България. Освен че сте три пъти поред шампиони, вече имате и три поредни Суперкупи. Какви са шансовете за Суперкупа, а и по-важното - титла №4 поред?
- Резултатите от последните години и поредното участие в Шампионската лига задължават да поддържаме конкурентна селекция и да продължим да бъдем сред претендентите за трофеи. Такава е винаги и нагласата на нашия старши треньор Николай Желязков. Смятаме, че тазгодишната ни селекция е по-силна от миналогодишната - с привличането на Кристиян Титрийски и Светослав Иванов. В мъжкия състав продължават и всички представители на юношеските формации, част от шампионския отбор през сезон 2025-2026, вече натрупали година повече опит - с мъжкия състав и с участието си в различни национални отбори на България. Надяваме се, че те ще заслужат повече игрово време, ще имат принос в срещите и ще осигурят възможности за ротации на старши треньора.
- Задачата ви всяка година след първата от трите шампионски титли изглежда по-сложна заради политиката наложените в Левски млади състезатели веднага да получават шанс за развитие в чужбина. Как успявате досега? И още по-голямо ли е предизвикателството сега - предвид факта, че и опитният капитан Светослав Гоцев прекрати кариерата си и вече е в нова роля? Предвид и конкуренцията, която със сигурност работи в посока да спре "синята" хегемония...
- Именно инвестициите в школата ни дават възможността постоянно да допълваме състава със състезатели от юношеските формации. Тази година пълноценни участници в първия тим ще бъдат седем състезатели, родени през 2008 година, и поне трима, родени през 2009 г. На практика само 6 състезатели от мъжкия отбор не са част и от нашия отбор за старша възраст.
Отнасяме се с уважение към работата, която свършиха основните ни конкуренти по отношение на селекцията. Първенството определено ще бъде интересно и аз виждам поне шест състава, които ще бъдат фактори в разпределението на медалите.
- Доволен ли сте от съставите на отборите, с които започвате новия сезон? Ясно е какви са целите, но какви според вас са реалните възможности "Левски" на Николай Желязков да продължи хегемонията при мъжете, а Левски на Драган Нешич да спре хегемонията на безспорния доминатор в женския волейбол у нас Марица?
- И в двете направления ще преследваме максималните цели. Смятам, че тази година ще бъдем по-близо до „Марица“ и се надявам за пръв път от години в женското първенство да има интрига. Драган започна изключително мотивирано и с въображение, което ще се прехвърли и върху състезателките. Вярвам, че ще успее да извлече максимума от всяка една от тях.
По отношение на мъжкото първенство, предвид малките разлики в класата, успехите ще отидат при отборите, съумели да достигнат до върховите моменти на отделните турнири в най-добра форма и здравословно състояние. Нашата основна сила ще бъде в младия състав и възможностите за израстване само в рамките на един сезон на тези изключително талантливи момчета.
- През изминалите десет години успоредно с медалите и трофеите вървеше линия за мисия отвъд резултатите - съчетание на спорт, образование, партньорства с университети, изграждане не просто на спортисти, но на достойни хора. Школа за шампиони и личности. Това звучи колкото положително, толкова и далечно за спортната реалност, в която сме свикнали да растат младите хора на България в последните десетилетия. Скъпо ли е това удоволствие?
- Не отделяме време да оценяваме реалната финансова стойност на тези акценти в управлението на клуба и развитието на младите ни състезатели. Взели сме решение те да бъдат част от модела ни и оттам търсим начини да ги обезпечим. За нас тази част от задачите ни е също толкова важна, колкото и създаването на добри спортисти. Нашето общество има отчаяна нужда от добри примери и личности за подражание. Волейболът все повече заема важна роля именно в тази сфера и е наша отговорност да влагаме все повече усилия в тази посока.
- Как финансирате всички тези свои идеи? По-лесно ли намирате съмишленици предвид резултатите или по-трудно предвид бизнес реалностите и липсата на адекватни облекчения за компаниите, инвестиращи в спорт?
- Самите ние през годините сме удвоили средствата, които предоставяме на клуба. Паралелно с това изградихме работещо и печелившо предприятие, спортна база, чиито печалби изцяло се насочват към издръжката на организацията - разходи за спортната зала и възнаграждения на специалисти, изцяло ангажирани с дейности около клуба.
През годините нараства и броят и размерът на рекламните партньорства с различни, както близки до нас бизнес организации, така и такива, изцяло мотивирани от възможностите за реклама. Моделът, който изградихме, привлича все повече симпатии и спомоществователи, като все повече компании и техните ръководства изпитват и чисто човешко удовлетворение да бъдат част от този проект.
Не на последно място е ролята и на програмата „Съмишленик“, която започва своята трета година - стотиците наши привърженици, които подпомагат организацията според възможностите си. Благодарни сме на всеки един от тях.
- Като стана въпрос за финансиране, какво е вашето мнение за предложените промени в Закона за хазарта?
- Запознати сме в детайл с работните версии на готвените промени. Генералната насока за ограничаване на рекламата на хазарт е необходима стъпка предвид агресивното присъствие на компаниите от този бранш в общественото пространство през последните години. Вариант, в който възможностите за реклама да бъдат ограничени до сътрудничества със спортни организации и бази, вероятно ще отвори възможности на федерации и клубове да договорят нови форми на партньорство или да разширят действащи такива. И на ниво клубове, и от името на Българската федерация по волейбол ще бъдат изпратени предложения за промени в предложените текстове. Някои са откровено дискриминационни и лимитират възможните бенефициенти на рекламни партньорства само до спортни федерации и футболни клубове, като изцяло изолират останалите спортни организации.
- Спортът в България изглежда изцяло зависим от финансирането от хазартни компании. Как ще се отрази спирането на рекламата на хазарт върху спорта, върху спортните клубове?
- Това е много дълга и изключително деликатна тема предвид спецификите, а и рисковете, които хазартният бизнес носи със себе си. Това е процес, развивал се години наред, за да стигнем до момент, в който редица спортни ръководители открито да заявяват, че без хазартните компании спортът загива. Това е нередно и говори за градена с годините зависимост, за която обаче не носи вина нито една от двете страни в тези отношения. Това е резултат от сериозната абдикация на държавата от спорта. По правило именно държавата би трябвало да бъде първият и най-важен партньор на спортните клубове - тези, които работят с деца и осигуряват бъдещето на всеки един спорт.
Спортът се нуждае от всяко едно възможно партньорство, даващо му шансове да се развива и да бъде конкурентен – и на местно ниво, и на международно. В същото време крайната зависимост от една конкретна индустрия, която и да е тя, може да бъде само риск за дългосрочно планиране и стабилност. Надявам се да видим законодателни промени и мерки, които от една страна да доведат до стимули за подкрепа от повече бизнес сектори към спорта, но и от конкретни данъчни промени, насочени към увеличение на бюджета на Министерството на спорта - реалният оценител на дейността на спортните организации и съответно източник на финансиране.
- Чисто статистически за втора поредна година ВК "Левски София" получава най-голяма финансова подкрепа по "Програма за развитие на спортните клубове" на спортното министерство. На какво се дължи това?
- Сравнително наскоро се запознах в детайл с точните критерии за оценка на дейността на клубовете и как се формират съответните размери на държавна помощ. Смятам, че те са изключително обективни и оценката действително се ръководи от лесно измерваеми и видими фактори – брой картотекирани деца, резултати на формациите при подрастващите, брой национални състезатели във формации, постигнали успехи през съответния период, и най-важното – брой лицензирани треньори на трудов договор. Съвкупността от тези критерии заедно с особеността, че развиваме едновременно мъжко и женско направление с всички състезателни възрасти - от мъже и жени, до начинаещи, в които са ангажирани над десет треньора, логично води до такъв резултат. На практика ние управляваме два клуба под шапката на едно дружество и тази оценка на Министерството на спорта за мен не е изненадваща или нелогична.
Интересен е фактът, че ние запазваме това първо място, след като размерът на държавната помощ към клуба (б.а. - малко над 110 000 евро за 2026 г.) е с близо 25% по нисък от този за предходната година. Това говори или за занижен общ бюджет на министерството по програмата за развитие на спортните клубове, или за общ спад в критериите за оценка. Не сме се задълбочавали да търсим реалните причини за това.
- Доколко с другия президент на ВК "Левски" Атанас Гаров надскочихте мечтите си от 2016 г. И за какво мечтаете волейболно днес? Или може би е по-правилно да се каже - какви нови задачи и планове чертаете за следващите 10 години на волейболния "Левски"?
- Със сигурност десет години по-късно сме далеч по-зрели и прагматични в плановете си и амбициите си спрямо 2016 г. Голяма част от споделените цели тогава наистина звучаха мечтателски. В момента това, което ни вълнува, е, стъпвайки на тази основа, да осигурим стабилност на клуба и занапред – най-вече финансова, да надградим управленската структура, която да управлява тази вече тежка организация.
Стъпвайки на това, да продължим да се развиваме в посока създаване на условия за все повече деца да имат достъп до спорта волейбол. За това са необходими две обстоятелства – квалифицирани треньори и адекватна спортна база. Ще продължим да инвестираме все повече в собствени треньорски кадри, а за второто ще се възползваме от всяка възможност за допълнителни тренировъчни бази, в които да отворим нови групи за начинаещи. За 2026 г. вече отворихме една нова база в рамките на спортната база на Първа частна математическа гимназия. За 2027 г. планираме откриване на още една локация за тренировки. Усилено работим и по проект за изграждането на още една спортна зала, която да бъде изцяло за нуждите на „Левски“.
За да можем да осигурим адекватен състезателен процес за всички тези деца, като следваща стъпка ще работим и по създаването на дублиращи отбори, които да участват във втория ешелон на първенствата за мъже и жени.