)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Алфредо Матийя, “Ас”
Всеки от нас си има своите странности. Моята е свързана с екстаза, който съпътства гола. Причината е, че веднъж посветих гол на една жена, а тя, умираща от срам, си тръгна ядосана от стадиона. Още не съм се възстановил от този случай. Оттогава гледам празнуванията със страх и под лупа. И трябва да признаем, че в наши дни нещата започват да излизат извън контрол. Микел Мерино, със своята простота и непринуденост в тази ера на егото, ми го напомни.
След като вече сме видели най-лудите празнувания (Марадона на САЩ ’94), незабравимите (Иниеста в чест на Харке), изпълнените с простота (Скилачи), заразителните (Роже Мила), нестандартните (бразилската „хлебарка“), противоречивите (от Леандро до Фаулър) и тези, които са едновременно предизвикателни и егоцентрични (Мбапе, Кристиано, Ламин…), сега най-вече ги виждаме умножени. А повече не означава непременно по-добре. От забавното преминават към досадното.
&format=webp)
И, ако вземем за пример онзи (Рафиня - бел.ред.), който бележи най-много и се усмихва най-много, той се откроява над останалите с любопитна хореография в пет стъпки. Сякаш показва, че успехът идва след преса, отнемане на топката, комбинация, откъсване от защитника и завършващ удар. Има 14 гола и 70 снимки за първите страници. Той е решил винаги да бъде най-експресивният и целта му е не просто да прави всичко на пълна скорост.
&format=webp)
Голмайсторът, след като се е разписал, скача с вдигнат юмрук — така започва представлението. Почит към неговия сънародник Пеле. След това имитира Нарваес, вратаря. После посочва с пръст поредния си съучастник. По-солидарна версия на „заслужавам го“ на Мичел. След това, след като получи един по един обичта и приятелските потупвания от съотборниците си, продължава „ухажването“ с предварително отработено движение със своя приятел Ямал.
На връщане към своята половина поглежда към камерата, за да се превърне в Спайдърмен — в знак на почит към сина си. И накрая поглежда към резервната скамейка, за да намигне на своя германски довереник. ВАР, със своите капризни прекъсвания, понякога превръща цялото това шоу в истински видеоклип. Това е единственото „но“ към бразилеца.
Сега разбирам защо английският журналист Робърт Бойлинг толкова държал да проучи кой е авторът на първия официален гол в историята след появата на този спорт в неговата родина през 1863 г. Допреди малко повече от десетилетие се смяташе, че това е бил Гершъм Кокс от Астън Вила — на 8 септември 1888 г. Неговите решаващи проучвания обаче установили, че този мач срещу Уулвърхамптън, който трябвало да започне в 15:00 часа, всъщност започнал с половин час закъснение и следователно голът му в 31-вата минута е паднал в 16:01. Така голът на Кениън Дейвънпорт, отбелязан в 15:47 за Болтън, се оказал по-ранен.
Конспиративната версия би могла да твърди, че голът на Кокс е бил автогол — с повече трагедия, отколкото празненство, докато този на Кениън е бил в противниковата врата. А както знаем, тази история е можела да започне само с радост. Футболът е илюзия.
Оттогава сме видели всичко. Футболисти, които прекаляват с ликуването (Кантона), и други, които не казват и дума от уважение (особености на бившите). Такива, които показват лозунги и са наказвани за жеста, а не за посланието. Такива, които, като Бебето, люлеят въображаемото си бебе и посвещават гола на семейството. Такива, които смесват политиката и спорта (от Ди Канио до израелски футболисти, които без особен вкус имитират стрелба). Такива, които подканват публиката да замълчи (Раул на „Камп Ноу“), или я насърчават да вдига шум (Луис Енрике на „Бернабеу“).
&format=webp)
Такива, които помагат трибуните буквално да се срутят (Палермо). И такива, които са били увековечени със статуи (Ди Стефано срещу Вашаш).
Колко важно е това с гола, че по време на пандемията Ла Лига реши да инсталира специална камера зад вратите, за да могат футболистите, лишени от публика, на която да посветят подвизите си, да изразяват емоциите си пред всички нас, които стояхме вкъщи, внимателни и уплашени.
Оттогава FanCam е изповедалнята на голмайсторите с душа на Купидон. След три седмици прекъсване Рафиня е способен да превърне глада си в брейкданс. Пред нея футболистите репетират най-добрите си изпълнения. Уго Санчес щеше да се забавлява много.
А това, че тази новост се утвърди, изобщо не беше лесно. След като я копирахме от НФЛ, бяхме толкова неориентирани, че повече от един футболист получи жълт картон от съдията, защото той решил, че вместо да гледа към камерата, играчът предизвиква някакъв враг. Жерард Морено може да го потвърди.
Така Меси направи дебюта на нововъведението, отдавайки почит на Марадона с онази емблематична фланелка на Нюелс Олд Бойс. Само заради това експериментът вече си е струвал. И този с гола, и този с всяко празнуване.
&format=webp)
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)