)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Бившият шампион от „Европейския Мастърс“ Джими Робъртсън достигна първия си ранкинг полуфинал от четири години насам на Откритото първенство на Шънджън миналата седмица. Представянето му обаче завърши със смесени чувства след болезнената загуба с 5:6 от Юен Съдзюн.
След като натрупа 41 точки от фаулове благодарение на изключително труден снукър по последната червена в решаващия фрейм, Робъртсън изглеждаше близо до победата. Юен обаче успя да се измъкне, а след това отново пое инициативата и се класира за финала.
Сайтът на World Snooker Tour интервюира световния №40 Робъртсън за равносметката му от турнира и за една случайна среща с Новак Джокович…
Първо, преди да стигнеш до Шънджън, си срещнал един от най-великите спортисти в света. Разкажи ни повече…
„Пътувах към Шънджън през Пекин. Спрях в Пекин, за да мина през паспортния контрол, и Новак Джокович беше точно пред мен на опашката. Притесних се и не посмях да го помоля за снимка. Беше точно пред мен. Беше невероятно. Един от най-великите за всички времена. Той мина през паспортния контрол, след това и аз, а после трябваше да се качим на шатъла до терминала. Той беше в предната част на шатъла, слезе и си казах: „Добре, ще го настигна“. Настигнах го, но пак не го попитах! Отново не събрах смелост. Никога повече няма да имам такава възможност. А сега той спечели Откритото първенство на Китай в Пекин.“
До миналата седмица не беше показвал признаци на най-добрата си форма през този сезон. Какво предизвика обрата?
„Добър въпрос. Винаги вярвам, че това може да се случи във всеки момент. Често играта ми все още е добра на тренировки. Просто не успявах да правя силни серии в самите турнири. Конкуренцията е сериозна и нивото е много високо. Понякога просто трябва търпеливо да изчакаш своя ред. Играх много добре в първия си мач, а схемата сякаш започна да се отваря. Появи се добра възможност за всички, защото поставените играчи губеха.
За всички нас се откри шанс да стигнем до финала. Странно е как работи умът ми. В такива ситуации обикновено съм малко по-уверен, вместо да се натоварвам с допълнително напрежение. Не се заблуждавам. Знам, че всеки може да победи всеки. Няма лесни мачове, но когато схемата се отвори, се въодушевявам. Да играеш срещу Рони, Джъд, Селби или Синтун съвсем не е лесно. Когато не ти се налага да се изправяш срещу тях, няма как да не се развълнуваш малко повече.“
В квалификациите за Международния шампионат срещу Хуан Дзяхao пропусна черна от точката, с която можеше да спечелиш с 6:4, и загуби с 5:6. След това се класира за Откритото първенство на Шотландия и достигна полуфиналите в Шънджън. Как се възстанови след този удар?
„Прибрах се вкъщи и общо взето се цупех. Говорих с няколко души и им казах, че ми е писнало да се чувствам така и да преминавам през това. Боли, особено когато не се представяш добре, а всеки мач ти помага финансово и за ранглистата. Играта е като мъчение, когато преминаваш през трудни периоди. Прекрасно е, когато нещата вървят, но по-често не вървят. Няма да кажа, че едно силно представяне заличава всичко и те кара да се чувстваш по-добре. В крайна сметка всички играем, за да печелим, но ако редовно стигаш далеч в турнирите, усещането е много по-приятно, отколкото да отпадаш рано.“
Каква е равносметката ти за полуфинала срещу Юен Съдзюн?
„Ще бъда честен. Това беше едно от най-тежките чувства, които съм изпитвал като професионалист. Играя в тура от повече от 20 години. Беше изключително важен мач в голям турнир и наистина болеше. Имаше толкова много положителни неща, но когато се прибрах, имах чувството, че всичко е било заличено. Заради начина, по който се развиваше решаващият фрейм, усещах, че вече съм с единия крак във финала.
Сега, след като съм си вкъщи от няколко дни, започвам да виждам положителните страни. Чувствах, че играя добре около средата на мача и към края му. Не беше като да изпитвам затруднения да затворя двубоя или нещо подобно — просто не се получи. Имах чувството, че съдбата беше малко несправедлива към мен, но явно не ми беше писано. Надявам се това представяне да е достатъчно поне да ме задържи в тура още една година. В началото на сезона изобщо не мислех за това, но постепенно тази мисъл започна да се прокрадва. Поне мога да извлека тази полза и сега да играя спокойно през остатъка от годината.“
Накрая, на друга тема — някога си бил на проби в Кристъл Палас. Колко близо беше до това да станеш професионален футболист вместо снукър играч?
„Станах професионалист на 16 години. Много преди това турнирите и футболните мачове се застъпваха. Играех навън в смразяващия студ, а ми се искаше да съм в снукър залата. Бях в Палас, а също и в училищния отбор и в отбора на графството. Всичко се застъпваше, но избрах пътя на снукъра. Все още обичам футбола, но избягвам физическото натоварване, за да не се контузя — просто поритвам с другите бащи и такива неща. Но го обичам. От историята с Палас всъщност нищо не излезе и, честно казано, не си спомням много. Сега съм на 40, а тогава бях на около 12. Насочих се към снукъра доста млад и му посветих живота си.“
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)