Конте за финансовата пропаст: В Англия стрелят с базука, а навсякъде другаде с пистолети

Джеймс Хорнкасъл, The Athletic

Налага се да почакам секунда за Антонио Конте. Баща и дъщеря искат да се снимат с него. В миналото той им е дал повод да празнуват. Направил е така, че техният отбор да спечели. В настоящето се усмихва. Те също се усмихват.

За Конте спомените имат значение. Хората помнят победителите. Загубилите, с малко изключения, биват забравяни.

„Знаеш ли, че имам сребърен медал от световно първенство?“ — пита Конте. За да подчертае тезата си, той не очаква от мен да си спомня участието му на Мондиал 1994 в САЩ. „Помниш, че Бразилия спечели финала. Не че Италия го загуби с дузпи. Италия с Роберто Баджо и Франко Барези. Ако бяхме спечелили онзи мач, щях да бъда признат за световен шампион.“

Конте е сериен победител. Най-близкото нещо до гаранция, че отборът ти ще има парад. Но тук говорим за заличаването на спомените, което причинява загубата. За заплахата да бъдеш забравен, ако позволиш поражението да те завладее.

„На Евро 2000 загубихме финала от Франция заради златен гол. Кой помни това?“ — казва той. „Дразнещо е, но това е истината. Не помниш кой е завършил втори. В Ювентус спечелихме Шампионската лига с дузпи срещу Аякс, но загубих още три финала.“

Чувал съм Паоло Малдини да излага същия аргумент.

По време на пандемията Кристиан Виери излъчваше на живо разговори с бивши съотборници. Една вечер се включи Малдини и бе представен като един от най-успешните футболисти на всички времена. Малдини не гледаше на себе си по този начин. Напротив — той се усещаше като един от най-големите губещи в историята, като изброяваше, подобно на Конте години по-късно, всички болезнени поражения в кариерата си: финали на Шампионската лига, финали на световни първенства, финали на европейски първенства.

Желанието да отмъстят за тези страдания и да избегнат съжаленията ги е тласнало и двамата да се превърнат в ненаситни победители.

Може и да сте забравили, но Конте и Малдини помнят какво е да гледаш как цели сезони потъват в пясъците на времето. Каква е психическата цена на усилията, които не са били възнаградени.

„Затова толкова често, когато говоря с моите играчи, когато стигнем до същината, имам толкова силно развит състезателен дух и се опитвам да го предам и на тях — казва Конте. — Защото знам. Спечелил съм много, но съм загубил много. Много. И когато загубиш… а това е нещо, което искам играчите ми наистина да разберат, защото самият аз съм го преживял… ако загубиш финал на световно първенство или финал на Шампионската лига и след това отидеш на почивка, може да си мислиш, че ще има следващ път. Но невинаги има следващ път. Това е моментът.“

Срещаме се в Лондон. Без да питам Конте, предполагам, че бащата и дъщеря му, които искат снимка, са фенове на Челси, макар че статутът на града, дори след Брекзит, като третата столица на Италия (след Рим и Милано) означава, че те може да са привърженици на Ювентус, Наполи или Интер.

Изминаха 10 години от сезон 2016-17, когато Конте спечели Премиър лийг с Челси още в първия си опит. Казвам му, сякаш за да докажа тезата му, че тогава никой не би предположил, че това ще остане последната шампионска титла на Челси до момента.

„Това е проблемът — казва Конте. — Затова упоритата работа е важна. Да печелиш не е лесно; изисква се fatica (усилие - от италиански).“ Не просто усилия. А кръв, пот и сълзи. „Някои хора си мислят, че успехът просто пада от небето и се озовава в скута ти. Но трябва да излезеш там и да го грабнеш. Самото седене и говорене за него няма да го направи реалност.“

Челси спечели 30 от 38-те си мача в първенството през онзи сезон. Изравни тогавашния рекорд за най-дълга победна серия в рамките на един сезон във Висшата лига (13 мача) и събра 93 точки — най-много до онзи момент, откакто първият шампионски тим на Жозе Моуриньо на „Стамфорд Бридж“ през сезон 2004-05 бе завършил с 95. Това е постижение, за което може би не се говори толкова, колкото заслужава.

В крайна сметка Конте пристигна в Англия през същото лято като Пеп Гуардиола. Тогава Манчестър Юнайтед назначи Моуриньо и счупи световния трансферен рекорд с привличането на Пол Погба — футболист, който няколко години по-рано бе развил потенциала си под ръководството на Конте в Ювентус. Ерата на Юрген Клоп в Ливърпул вече бе започнала и бе продължила девет месеца.

„Това беше шампионска титла във Висшата лига, която спечелихме като аутсайдери“ — спомня си Конте. Отборът бе завършил десети, а Моуриньо бе уволнен през декември. Със сигурност щеше да му трябва време. Всеки треньор има нужда от време във Висшата лига. Не и Конте.

„Не направихме големи трансфери. Привлякохме (централния защитник) Давид Луис, (левия бек) Маркос Алонсо и (халфа) Н’Голо Канте — клубът ме попита десет пъти дали съм сигурен за него. Той не беше типичният футболист на Челси: висок и красив. Беше от онези момчета, които, когато ги видиш, просто си казваш… е, когато го видях за първи път, и аз имах някои съмнения относно физиката му (смее се), но бях напълно убеден, че е страхотен футболист.“

След загубата с 0:3 като гост на Арсенал в края на септември Конте направи някои промени. Премина към схема с трима защитници, преквалифицира крилото Виктор Моузес в халф-бек и Челси повече не погледна назад. Един от неговите играчи, плеймейкърът в средата на терена Сеск Фабрегас, сега треньор на Комо в Серия А, каза пред The Athletic, че Конте „ме превърна в друго животно“.

Няколко години по-късно той опита да направи същата промяна от другата страна на Лондон — в Тотнъм.

Първоначално Конте отказа възможността (първоначалният му инстинкт се оказа правилен), но от клуба продължиха да му звънят и когато назначеният през лятото Нуно Ешпирито Санто бе уволнен през ноември 2021 г., той реши, против собствената си преценка, да приеме работата без предсезонна подготовка и без трансферен прозорец.

„Отидох в Тотнъм с амбицията да променя малко нещата — спомня си Конте. — Отчасти заради (тогавашния директор по футболните въпроси и негов бивш колега от Ювентус Фабио) Паратичи. Когато пристигнах, те бяха девети. Завършихме четвърти, изпреварвайки Арсенал.“

В продължение на шест месеца след идването на Конте Спърс бяха най-добрият отбор след водещите. Над тях бяха само отборите от онази епоха, а дори тогава Тотнъм спечели с 3:2 като гост срещу Манчестър Сити по пътя на „гражданите“ към втората от четирите им поредни титли, завърши 1:1 с бъдещия вицешампион Ливърпул на „Анфийлд“ и нанесе деморализиращ удар на Арсенал на Микел Артета, побеждавайки го с 3:0 в заключителната част от сезона. Арсенал рухна на следващия понеделник в Нюкасъл, а Тотнъм се класира за Шампионската лига за първи път, откакто Маурисио Почетино бе уволнен в края на 2019 г. Оттогава те не са се връщали там чрез класирането си в първенството.

Конте не очакваше Тотнъм да харчи на трансферния пазар така, както го прави сега за настоящия си италиански треньор Роберто Де Дзерби. Противно на общоприетото мнение, той не иска от клубовете да харчат пари просто заради самото харчене. Иска само да харчат разумно. През лятото на 2022 г. Спърс едновременно пестяха и пилееха пари. Иван Перишич пристигна като свободен агент на 33-годишна възраст. Големи суми бяха похарчени за играчи, които Конте нарича „посредствени“, като Ричарлисон, който и четири години по-късно продължава да създава главоболия на клуба.

Конте така и не изкара пълен сезон в Тотнъм. През втория му сезон Паратичи получи наказание, треньорът по физическата подготовка на първия отбор Джан Пиеро Вентроне почина, а самият Конте се разболя. Той също така осъзна, че не е съвместим с клуба.

„Спомням си, че не печелехме или бяхме завършили наравно в някой мач и изпратих съобщение на (тогавашния председател) Даниел Леви. Той ми отговори: „Не се притеснявай, ще спечелим следващия.“ Той го каза с цел да ме подкрепи. Но за мен това говореше много. „Какво, по дяволите…?“ Постоянно му казвах: „Погледни!“

Това оставило у него впечатлението, че загубата на точки, ако не е нещо без значение, то поне е поносима, а подсъзнателно и играчите започнали да възприемат същото. Рибата се вмирисва откъм главата.

„Футболистите винаги избират най-лесния вариант — казва Конте. — Този, който ги кара да се чувстват добре и изисква по-малко усилия.“

През март Конте почувства, че трябва да посочи директно играчите и културата в Тотнъм в това, което се оказа последната му пресконференция като мениджър на отбора. Тотнъм бе изпуснал преднина от 3:1 в последните 16 минути и завърши 3:3 срещу изпадащия Саутхамптън. Интервютата му редовно се превръщаха в хит, особено след като Спърс опасно флиртуваха с изпадането през всеки от последните два завършили сезона.

„Това, което ме побъркваше, беше да чувам хора около мен да казват: „Тотнъм никога няма да спечели нищо“. Че са губещи.“

Според Конте всички, свързани с клуба, е трябвало да приемат това като възможно най-тежката обида.

„Подиграваха им се. И продължават да им се подиграват. Дори сега. Арсенал загуби с 0:3 от Брайтън (в последния си мач преди тази пауза за националните отбори) и те се шегуваха: „Арсенал се превърна в Тотнъм“, разбирате ли? Повярвайте ми, това много ме дразнеше.“

Спърс са изключението, наред с Аталанта, в 20-годишната кариера на Конте. Във всеки друг клуб той е постигал успех. Първо изведе Бари и Сиена до промоция в Серия А. Нито един от двата отбора не се е връщал в елита на Италия оттогава.

След това статистиката показва, че той е извел Ювентус до първата му титла от почти десетилетие (или след Калчополи), връщайки клуба към величието, до голяма степен с помощта на свободни агенти. Ювентус бе завършил седми през предходния сезон, но неочаквано остана непобеден през първия от трите сезона на Конте начело, а в последния му събра 102 точки. Той постави основите на безпрецедентна доминация, като изгради манталитет „проливай кръв, яж трева“. Деветгодишната победна серия на Ювентус приключи едва когато Конте пое Интер, който на свой ред се превърна в отбора на Италия през 2020-те.

В Наполи през сезон 2024-25 той повтори същия трик, който бе направил в Челси — за един сезон превърна отбор, завършил в средата на таблицата, в шампион, въпреки загубата на Виктор Осимен и Пьотр Жиелински през първото лято и продажбата на Хвича Кварацхелия на Пари Сен Жермен през януари.

Когато Конте напусна в края на миналия сезон, причината не беше конфликт с президента на клуба Аурелио Де Лаурентис, с когото всички останали в крайна сметка влизат в конфликт. Напротив — двамата дадоха съвместна пресконференция, а Де Лаурентис му благодари за „две фантастични години“. Ако не беше най-тежката криза с контузии, Де Лаурентис бе убеден, че Конте щеше да стане първият треньор, извел Наполи до две поредни титли.

Конте скромно се противопостави на това мнение. „Не съм съгласен. Интер заслужаваше да спечели — каза той. — Те са страхотен отбор и идваха след финал в Шампионската лига. И те се бяха подсилили.“

Поглеждайки назад, Конте казва с умиление: „Беше прекрасен опит. Изискваше много енергия и не беше лесно. Да трябва да се изправяш срещу Интер, Юве и Милан не е разходка в парка за Наполи, Рома или Лацио. Така че изразходвах много енергия. Сега съм на етап, в който просто наблюдавам нещата. В спокойните периоди, когато не работя, хубавото е, че можеш да седнеш и да гледаш мачове, да изучаваш нови подходи и да бъдеш още по-спокоен и уравновесен, докато се опитваш да адаптираш развитието на футбола към собствените си идеи.“

Малко треньори са толкова силно свързвани с една-единствена схема, колкото Конте. Когато пое Ювентус преди 15 години, пресата го представяше като човек, който знае да играе само по един начин. Мислите си за 3-5-2, нали? Само че първоначалните успехи на Конте в Бари и Сиена дойдоха със схема 4-2-4. В Наполи той редуваше двете през шампионския сезон, а след това, през втория си сезон, експериментира с нови концепции като релационизма.

Причината беше проста. Конте не искаше да оставя извън състава някого измежду Кевин Де Бройне, настоящия MVP на първенството Скот Мактоминей, Андре-Франк Замбо Ангиса и Станислав Лоботка. Затова работеше върху подход, който да включва всички тях, докато мащабът на кризата с контузиите не го принуди да промени плановете си и да превърне необходимостта в добродетел, като Конте изпробваше всякакви конфигурации, за да поддържа Наполи конкурентоспособен.

По някакъв начин те все пак спечелиха трофей — Суперкупата (турнир с четири отбора по средата на сезона, в който участват шампионът и вицешампионът от предходния сезон в Серия А и двата финалиста за Купата на Италия) — и завършиха втори след Интер.

И така, сега, когато има малко време да се огледа, какво привлича вниманието му?

„Футболът непрекъснато се развива и ние трябва да се движим с времето — казва Конте. — Днес всички са по-смели. В миналото, ако се изправиш срещу Сити или Ливърпул, разликата в качеството беше огромна, така че се прибираш в среден блок и им оставяш инициативата. Това вече не се случва.“

Възхищението му от двата финалиста в Шампионската лига през миналия сезон е голямо. В Артета и Луис Енрике Конте не вижда хора, които просто казват „да“. Той вижда хора, които са лоялни към клубовете си и действат в интерес на Арсенал и ПСЖ, като същевременно остават верни на себе си.

„Има посока, има визия. Артета определя посоката, както го правеха Клоп и Гуардиола. Според мен мениджърът трябва да бъде в центъра; той трябва да е важен. Ако не си доволен, уволняваш го. Мениджърът трябва да задава посоката и визията. Той има собствена футболна философия. Не можеш да имаш две различни визии — клубът от едната страна и мениджърът от другата. Ако тези две визии съвпаднат и намериш правилния баланс, тогава напредваш.

„Погледнете Комо. Сеск има думата по въпросите. В ПСЖ те не спечелиха (Шампионската лига) с Мбапе, Меси и Неймар. Говорим за най-добрите футболисти в света. Но осъзнаваш, че трябва да има баланс и химия. Не можеш просто да си мислиш, че ще събереш най-добрите футболисти в един отбор и ще очакваш да спечелиш. Не работи така.

„Луис Енрике постигна велики неща, но и това, което направи клубът, беше от решаващо значение — те подкрепиха треньора, нещо, което не бяха правили през предишните години. (Президентът на клуба) Насер Ал-Хелаифи винаги е бил там; Луис Кампос (фактическият им спортен директор) също беше там и преди. Луис Енрике пристигна и каза: „Това искам да направя“. Те прегърнаха тази визия. Може би са я имали и преди, но им е липсвала решимостта да действат според нея. Според мен Луис Енрике постигна нещо изключително.

„Той успя да накара ПСЖ да следва неговата посока — нещо, което ПСЖ не беше правил преди.“

Конте харесва и начина, по който Арсенал и ПСЖ развиват или инвестират в следващото поколение. Макар да е представян като човек, който иска само играчи, готови да печелят веднага, той обича да припомня, че именно той пръв даде шанс на тийнейджъра Погба.

В седмицата, в която се срещаме, Италия се подготвя да изиграе първите си мачове от груповата фаза на Лигата на нациите за сезон 2026-27. Двама от дебютантите в този международен прозорец — Себастиано Еспозито и Антонио Вергара — са футболисти, на които Конте е дал път в Серия А.

След краткото си посещение в Лондон Конте би искал да посети Барселона, за да види как работят на ниво академия.

„Те правят нещо изключително — казва той. — Когато видиш как тези момчета от Ла Масия се вписват толкова естествено на 18-годишна възраст в отбор като Барселона, пред 100 000 души, и играят футбол с такава лекота, осъзнаваш, че зад кулисите в школата има страшно много работа, докато те работят в хармония с треньора.

„Бих искал да посетя академията им. Там има структура. Структура, която е напълно съобразена с първия отбор. Тази година гледах мач на Барселона и чух име — левия бек (тийнейджъра Чави Еспарт) — което никога не бях чувал преди. Коментаторът на DAZN каза нещо от рода на: „Това момче записа само четири влизания по 10 минути миналия сезон… тази година искаха да го пратят под наем“. А ето че сега той беше титуляр и играеше с такава лекота. Антъни Гордън беше по крилото, той влизаше навътре. Направи асистенция. Показа по-голям характер.“

И така, какво иска 57-годишният Конте оттук нататък? Той би обмислил да поеме работа по време на сезона, „ако си заслужава“. Още едно преживяване в Англия също го привлича. В крайна сметка никое друго първенство в Европа няма финансовата мощ на клубовете от Премиър лийг.

„В Англия днес използват базуки, докато навсякъде другаде все още използват пистолет — казва той. — Но трябва да внимаваме и как се харчат парите. Затова по-рано говорехме за това да правиш правилните преценки, да имаш визия, защото може и да имаш парите, но трябва да ги харчиш разумно.“

Където и да отиде, бъдете сигурни в едно: Конте иска да печели. Репутацията му го задължава да печели. Той е единственият треньор в Италия — освен ако не броим отнетите титли на Фабио Капело с Ювентус — който е ставал шампион с три различни отбора.

„Ако отидеш в клуб, чиято история говори сама за себе си — история, съставена от трофеи, шампионски титли и победи — можеш да почетеш тази история само по един начин: като имаш амбицията да върнеш този клуб — ако днес той не е там — да се бори за тези цели. Напълно наясно съм, че всяка година може да спечели само един отбор, но трябва да нося в сърцето си — и да запаля в сърцата на феновете, играчите и директорите — онази искра, онази надежда, която те кара да кажеш: „Мамка му, можем да спечелим.“

„Дори онзи един процент — но той трябва да бъде един процент, който може да се превърне в 70, 80 или дори 100 процента. Зависи от начина, по който го предаваш. Треньорът е важен, защото предава това послание ден след ден. Той общува ежедневно с всички: със своя щаб, масажиста, екипировчика, физиотерапевта, човека, който се грижи за терена — всички хора, които трябва да бъдат въвлечени и да се чувстват част от стремежа да напишат история, а история се пише само с победи.

„Има много клубове, които донякъде са загубили представа за своята история. Бих искал да отида в някой от тези клубове, да изтупам праха от тази история и отново да я накарам да заблести.

„Клубове, в които има напрежение, в които в крайна сметка много добре знаеш, че не отиваш там просто за да участваш, а за да се състезаваш.“

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: