)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Тойота постигна победа в Световния шампионат за издръжливост (WEC) след стратегически шедьовър в края на „6-те часа на Фуджи“, надделявайки над фаворита Алпин в изключително напрегната надпревара.
Рио Хиракава, Брендън Хартли и Себастиен Буеми триумфираха с хибрида №8 на Тойота TR010, след като японският производител направи по-кратък питстоп по време на последната виртуална кола за сигурност, което позволи на Хиракава да излезе начело.
В по-голямата част от състезанието изглеждаше, че Алпин ще повтори победата си от миналата година, като двата автомобила A424 LMDh поддържаха комфортна двойна преднина, след като окупираха първа редица на старта. Късна кола за сигурност в последния час обаче обърка сметките. Тойота и БМВ рискуваха в бокса и успяха да излязат на първа и втора позиция.
След рестарта, при оставащи само 20 минути, Виктор Мартенс със стартиралия от полпозишън автомобил №36 на Алпин направи впечатляващо завръщане. Той се изкачи от четвърто на второ място, непосредствено зад лидера Хиракава. Въпреки това японецът удържа атаките на Мартенс в последните обиколки и пресече финалната линия с аванс от едва 0.591 секунди, донасяйки трета победа за Тойота през сезона.
Ходът на състезанието:
Надпреварата започна в 5:00 часа българско време, като Жул Гунон поведе колоната от полпозишън с №36 на Алпин, който споделя с Мартенс. Съотборникът му Фердинанд Хабсбург удържа бързо стартиралия Дани Хункадея с №19 на Дженезис, за да запази двойната преднина за френския производител.
Докато в клас „Хиперкар“ стартът беше чист, пилотът на AF Corse Франсоа Ерио предизвика голяма верижна катастрофа в клас LMGT3, което наложи излизането на кола за сигурност.
След подновяването на състезанието Ник де Врийс трябваше да прибере своята Тойота TR010 №7 в бокса за непланирано спиране поради спукана гума. Алтернативната стратегия обаче го изведе на второ място, след като останалите направиха своите планирани спирания. В този момент начело беше Хабсбург с №35 на Алпин.
Де Врийс опита да изпревари Хабсбург за лидерството, но беше завъртян от австриеца. Това върна двата автомобила на Алпин на първа и втора позиция, а най-близкият им преследвач стана №007 на Астън Мартин, след като Хари Тинкнел изпревари Хункадея в бокса.
Втора кола за сигурност беше извикана през втория час, като двата болида на Алпин отново размениха позициите си в бокса. Мартенс си върна лидерството с №36, докато Хабсбург за кратко слезе до трето място, преди да изпревари отново Тинкнел.
Първоначално Мартенс се откъсна, но в третия час започна да изпитва затруднения с използваните си меки гуми, което позволи на Хабсбург да си върне водачеството малко преди средата на състезанието.
През четвъртия час и двата автомобила на Алпин бяха изпреварени от №007 на Астън Мартин, след като по-ранен питстоп изведе съотборника на Тинкнел, Том Гамбъл, начело. Престоят на Астън Мартин на върха обаче беше кратък, тъй като Гамбъл получи наказание „преминаване през бокса“ за пресичане на бялата линия при влизане в питлейна.
След като №007 изостана, Алпин си върна лидерството, като двата автомобила отново размениха местата си при следващия цикъл от спирания в бокса по време на виртуална кола за сигурност.
Драматичен финал
Състезанието беше неутрализирано в началото на последния час, когато един от автомобилите Макларън LMGT3 на Гараж 59 се разби тежко в бариерата след контакт с Астън Мартин от същия клас.
Тойота и БМВ решиха да рискуват, като смениха само по една гума съответно на №8 TR010 и №15 M Хибрид V8, докато цялата колона влезе в бокса. Това изстреля Тойота №8 от седмо място начело, докато най-високо класираният автомобил на Алпин, №35, се озова на трета позиция. Доскорошният лидер №36 пък падна до пето място след бавен стоп.
Въпреки това, в ръцете на Мартенс, №36 на Алпин изглеждаше най-бързият автомобил на пистата. Той бързо се справи с №009 на Астън Мартин и със съотборника си Шарл Милези. След като изпревари и №15 на БМВ, управляван от Дрийс Вантоор, при оставащи 10 минути, той се устреми след Хиракава.
Домакинският герой Хиракава обаче не допусна изненада и удържа Мартенс, за да донесе на Тойота първата ѝ победа в WEC в Япония от 2023 насам.
Мартенс и Гунон трябваше да се задоволят с второто място в своя Алпин №36, докато последното място на подиума зае №15 на БМВ, управляван от Вантоор, Кевин Магнусен и Рафаеле Марчело.
Автомобилът на Алпин с номер 35, пилотиран от Хабсбург и Милези, в крайна сметка пресече финалната линия на четвърта позиция, изпреварвайки Кадилак №38 на отбора Джота, управляван от Джак Ейткен, Себастиен Бурде и Ърл Бамбър.
Единственото оцеляло Пежо, с пилоти Лоик Дювал, Малте Якобсен и Тео Пуршер, зае шестото място. След него се нареди вторият Кадилак, управляван от Уил Стивънс и Норман Нато.
Екипажът на Тойота с номер 7, състоящ се от Де Врийс, Камуи Кобаяши и Майк Конуей, успя да се възстанови след наказание за преминаване през бокса заради нарушение по време на виртуална кола за сигурност. Те завършиха осми и по този начин оглавиха класирането в категорията Хиперкар.
Първата десетка беше допълнена от Ферари 499P с номер 51 на Алесандро Пиер Гуиди, Джеймс Каладо и Антонио Джовинаци, както и от Астън Мартин с номер 009 на Марко Сьоренсен и Алекс Риберас.
Състезанието се оказа катастрофално за БМВ с номер 20, което стартира като лидер в шампионата заедно с Тойота номер 7. Рене Раст направи брилянтен първи час, изкачвайки се от 17-о на 9-о място, като същевременно успя да спести достатъчно гориво, за да остане на пистата две обиколки по-дълго от съперниците. Проблемите за БМВ обаче започнаха през втория час, когато Раст имаше контакт с Ферари номер 51 на Джеймс Каладо в трафика, което доведе до спукана гума.
Последващ инцидент между съотборника на Раст, Шелдън ван дер Линде, и същото Ферари, този път управлявано от Алесандро Пиер Гуиди, окончателно провали шансовете на БМВ за точки.
БМВ с победа в LMGT3
В клас LMGT3 отборът WRT спечели първото място, след като Аугусто Фарфус изведе своето БМВ М4 GT3 с номер 32 до победата в последния час. Той си поделя автомобила с Дарън Люнг и Шон Гелаел.
След рестарта след последната кола за сигурност, предизвикана от сблъсък между Макларън номер 58 и Астън Мартин номер 27, двата автомобила Корвет на TF Sport заеха първа и втора позиция.
По време на периода зад колата за сигурност Фарфус беше едва седми, но след това направи впечатляващ щурм към победата, изпреварвайки Корвет с номер 34 на Чарли Ийстууд само няколко минути преди края на състезанието.
Невероятно, но Матия Друди успя да се възстанови от инцидента, който предизвика самата неутрализация, и завърши на второ място с Астън Мартин номер 27. Негови съотборници са шефът на отбора и пилот Иън Джеймс и Закари Робишон.
Ийстууд, Салих Йолуч и Питър Демпси завършиха трети с Корвет Z06 GT3.R с номер 34, докато сестринският им автомобил, който е лидер в класирането, с екипаж Ники Катсбург, Бен Кийтинг и Джони Едгар, финишира пети.
Двата автомобила Корвет бяха разделени от Ферари с номер 54 на AF Corse, пилотирано от Давиде Ригон, Томас Флор и Франческо Кастелачи.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Снимки: Gettyimages
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)