Статистиката на 89-ото издание на най-старото мотоциклетно състезание за издръжливост „Bol d’Or“ на пистата „Пол Рикар“ сочи, че екипът на БМВ с №37 беше начело от старта до финала. Пилотите Маркус Райтербергер (който завърши състезанието), Стивън Одендаал и Михаел ван дер Марк изминаха 742 обиколки - нов рекорд за „Bol d’Or“ и спечелиха на финала с 1 обиколка аванс пред втория и с 2 обиколки пред третия екип. И с тази победа екипът на БМВ си осигури и световната титла в надпреварите за издръжливост.
Но зад тази суха статистика се крият безброй истории - за всеки един пилот, един екип, дори за отделни минути от тези луди 24 часа надбягване на пистата с опасно дългата права „Мистрал“ и безумните скорости - в края на тази права пилотите спират от над 330 км/ч.
И още нещо, това е същият отбор с №37, който миналата година беше начело в състезанието и получи повреда в мотоциклета половин час преди финала и отпадна. Така че, със сигурност победата тази година е била много по-сладка.
Това важи и за българския пилот Мартин Чой, който заедно със съотборниците си записа страхотни 18 часа от старта до отпадането му заради повреда в двигателя.
„Състезание без нито една грешка - коментира няколко часа след отпадането си Чой пред Sportal.bg. - Нито една грешка от страна на пилотите, нито една от страна на тима, много постоянни времена от нас - през нощта разликата ни в рамките на 1 обиколка на нас четиримата ни беше половин секунда. Нито веднъж не надхвърлихме 1.58,5 минути през тези часове, четиримата карахме като един.
„След като стана ясно, че двигателят няма да го бъде, няколко човека от екипа се разплакаха. Много са тежки тези сълзи - готвим се много време за това състезание, цяла седмица правим тестове, работим в тренировките, атакувахме в квалификациите, в състезанието натискахме сериозно и накрая всичко се провали заради една повреда.“
Чой е пилот с огромен опит, спечелил е много победи, губил е състезания, но си личи, че това отпадане го е засегнало - все пак, той е бил от тези, които са хвърлили всичко по силите си, за да направят силно състезание.
„Стартирахме 16-и в нашия клас и в средата на колоната, а след средата на състезанието вече бяхме излезли на 5-о място в Супер Сток и на 16-о място в генералното подреждане - допълни Чой. - В един момент дори си мислех, че имаме шанс да се качим на подиума, толкова добре и гладко вървеше състезанието за нас. Но не ни беше писано.
„Не съм подозирал, че ще отпаднем заради повреда в двигателя - Кавазаки е най-трудният за каране мотоциклет, но и най-здравият, тази повреда определено беше изненада.“
Тази няколко реплики отразяват съвсем повърхностно изпитанието за Чой и екипа на Team 85 в приключението, наречено „Bol d’Or“.
Иначе за феновете - над 100 000 за уикенда, преживяването на пистата остава незабравимо - срещи с хора от цял свят, изненадващо добра френска бира, дори според стандартите на германските рокери, концерти, много щандове и шатри, пълни с нови мотоциклети, якета, каски, моторни масла, гуми и общо взето, каквото се сетите.
А за тези, които не са ходили отдавна на „Пол Рикар“, алеите в градинката преди влизането в падока носят имената на покойните пилоти Жул Бианки и Антоан Юбер - феновете никога няма да ги забравят.
Повреда извади Мартин Чой от „Бол д’Ор“
И възможност да се докоснеш до тази неумолима амбиция, която задвижва пилотите и екипите им - да се борят с умората, с жегата, със силния вятър, със студения нощен асфалт, за да могат накрая да докажат и на себе си, че целта, която са си поставили е постижима. Догодина тя ще е друга - по-трудна, по-далечна, но пак така примамлива.
И като стана дума за срещи с хора от цял свят, трябва да знаете, че японските състезателни инженери, които говорят само японски вече имат на телефоните си приложение, което превежда писмено от български на японски и обратно. Определено е полезно.