)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Преди три години Лиъм Маккракън лежи в безсъзнание под автобус, облян в кръв и с толкова тежки травми, че очевидците смятат, че е мъртъв. Днес британският ММА боец е само на една победа от договор с UFC. Историята на 25-годишния англичанин звучи като сценарий за филм – от борбата за живот и опасността никога повече да не проходи до октагона на Dana White's Contender Series в Лас Вегас. Първото нещо, което Лиъм Маккракън си спомня след събуждането, е чувството на благодарност, че изобщо е жив.
Във вторник британецът трябва да се изправи срещу мексиканеца Силвестре Санчес в лека категория в Dana White's Contender Series. Залогът е огромен – впечатляваща победа може да му донесе договор с най-голямата ММА организация в света. Само преди три години обаче въпросът не е бил дали Маккракън ще стигне до UFC. Въпросът е бил дали ще оцелее.
Седем секунди под автобуса
Инцидентът се случва, докато Маккракън тича близо до дома си в Ливърпул. Той излиза на пътното платно, без да провери достатъчно добре за приближаващи автомобили. Забелязва автобуса едва в последния момент.
Следва удар. Маккракън попада под превозното средство и е влачен около 18 метра в продължение на седем секунди, преди автобусът най-накрая да спре. Двойка, станала свидетел на катастрофата, го открива под автобуса в безсъзнание и с тежко кръвотечение. Първоначално двамата смятат, че младият мъж е мъртъв.
Случайността обаче се оказва решаваща. Сред хората, притекли се на помощ, има парамедик, който разполага с животоспасяващо оборудване в автомобила си. Самият Маккракън смята, че без намесата на хората на мястото вероятно би загубил живота си от кръвозагуба още преди пристигането на линейката.
Травмите са ужасяващи. Четири фрактури на гърба, два разместени диска във врата, три счупени ребра, счупен таз и нос, скъсана предна кръстна връзка на коляното, увреден менискус и множество други рани.
Докато лежи под автобуса, тялото му започва да получава и изгаряния от двигателя. Шофьорът не може просто да изключи превозното средство, защото това би свалило окачването и автобусът е можел да притисне още по-силно Маккракън. Пешеходец помага на водача внимателно да премести автобуса, за да може пострадалият да бъде изваден.
Първата му мисъл е за малката му дъщеря
&format=webp)
Въпреки състоянието си Маккракън има една мисъл, когато идва в съзнание. Дъщеря му. „Имам малко момиченце и хората, които са ме намерили, казаха, че това е било първото нещо, за което съм говорил, когато съм дошъл в съзнание. Продължавал съм да питам за дъщеря си, докато хората са се грижили за мен. Най-важното беше, че бях жив“, разказва той.
По онова време дъщеря му тъкмо е навършила една година. И съдбата поднася странна ирония. „Тя още не можеше да ходи. Буквално ден или два след инцидента започна да ходи. Аз спрях да мога да ходя точно когато тя се научи“, спомня си Маккракън. За да бъде спасен, той се нуждае от множество кръвопреливания. След това започва истинската битка.
Лекарите не знаят дали някога отново ще се бие
Преди катастрофата Маккракън е спечелил пет от шестте си професионални ММА двубоя и вече е определян като потенциален бъдещ боец на UFC. Изведнъж кариерата няма никакво значение.
Съществуват сериозни съмнения дали изобщо ще може да се състезава отново. Лекарите обмислят поставянето на метален имплант в гърба му – операция, която практически би означавала край на професионалната му кариера. След множество изследвания става ясно, че няма да се стигне до подобна интервенция.
Появява се надежда. „Беше дълъг път с много възходи и падения. Ако някои неща се бяха развили малко по-различно, нямаше отново да се бия“, признава той. След шест месеца възстановяване Маккракън най-накрая започва да усеща сериозен прогрес. Тогава идва нов удар. Трябва да претърпи операция на коляното. „Трябваше на практика да започна всичко отначало. Това беше една от най-тежките части“, разказва британецът.
Почти две години извън клетката
&format=webp)
Следват операции, безкрайни часове физиотерапия и постепенно завръщане към тренировките. Маккракън признава, че понякога дори е прекалявал в желанието си да се върне. Опитвал да тренира, преди организмът му да е готов.
„Очевидно беше глупаво, но начинът ми на мислене беше, че няма да позволя това да ме спре. И донякъде точно тази нагласа ми позволи да се върна“, казва той. Рехабилитацията продължава почти две години. А след това идва моментът, който дълго време е изглеждал невъзможен. Лиъм Маккракън отново влиза в клетката.
При завръщането си побеждава бразилеца Джон Брайън със задушаваща техника rear-naked choke. Самият той обаче признава, че почти не е успял да осъзнае какво се случва. „Беше като във филм. Оглеждах се и си мислех: „Как е възможно това?“. Не вярвах, че този момент някога ще настъпи. Беше като преживяване извън собственото ми тяло.“
В последния си двубой Маккракън вече показа, че не просто се е завърнал – той записа и победа с нокаут. „Можеш утре да те блъсне автобус“ вече има друго значение
Катастрофата променя изцяло начина, по който британецът гледа на живота. Клишираният израз, че „утре може да те блъсне автобус“, вече звучи съвсем различно за човек, който действително е бил блъснат и влачен под такъв.
„Когато наистина ти се случи, става реално. Мога да приключа това интервю, да пресека улицата и животът ми да свърши. Затова започваш да бъдеш много по-благодарен“, казва Маккракън. „Благодарен си дори само за това, че можеш да ходиш, защото знам какво е да ти бъде отнето достойнството.“
ММА започва като хоби за него още когато е млад. Днес мотивацията е различна. Маккракън вече има две деца и гледа на спорта като на възможност да осигури финансова свобода на семейството си и живот, който според него трудно би могъл да им даде с обикновена работа.
От борбата за живот до битката за UFC
Следващата стъпка е най-голямата в кариерата му. Срещу Силвестре Санчес той ще има възможност да убеди Дейна Уайт, че заслужава договор с UFC. За много бойци подобен двубой е най-напрегнатата вечер в живота им.
За Маккракън перспективата е малко по-различна. Той вече е водил далеч по-тежка битка. „Чувствам се наистина добре. След всичко, през което преминах, имам усещането, че психически съм готов за всичко в живота“, казва британецът.
„Тази битка не ми изглежда прекалено голяма. Преди няколко години вероятно щях да се чувствам сякаш не заслужавам да бъда тук. Сега усещам, че мястото ми е точно тук и съм готов.“ Преди три години Лиъм Маккракън лежи под автобус, докато непознати се борят да спасят живота му.
Следват счупен гръб, таз и ребра, тежко увредено коляно, операции и близо две години възстановяване. Сега той е в Лас Вегас. И вече не се бори, за да проходи отново.
Бори се за договор с UFC.
"Телеграф"
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)