Вход / Регистрирай се

Играчите, които променят баскетбола (втора част)

Играчите, които променят баскетбола (втора част)

Вече ви представихме част от играчите, променили правилата в НБА, а сега ще ви запознаем с още няколко големи имена, които принуждават лигата да вземе подобни мерки.

Играчите, които променят баскетбола (първа част)
Играчите, които променят баскетбола (първа част)

МАЙКЪЛ ДЖОРДАН

Появата на Меджик Джонсън и Лари Бърд сложи край на една от старите максими в НБА: за да играеш добър баскетбол, ти е нужен велик плеймейкър, но за да спечелиш шампионска титла, ти трябва велик център.

През 80-те години НБА навлезе в нова ера — по-бърза, по-атрактивна и все по-силно доминирана от звездите на периметъра. Тази трансформация достигна ново измерение с появата на Майкъл Джордан през 1984 г. В следващите години той се превърна в лицето на лигата и изгради едно от най-впечатляващите индивидуални наследства в историята: шест шампионски титли, шест награди за MVP на финалите, пет за MVP на редовния сезон и десет пъти като най-добър реализатор на НБА.

Ерата на Джордан промени не само представата за суперзвезда, но и начина, по който се играе баскетбол. Атаката постепенно започна да се изгражда около пространството, изолациите и способността на един елитен стрелец или играч с топката да създава предимство почти сам. Именно в този период се появи и понятието „нелегална атака“ — опит на лигата да ограничи тактическите схеми, които прекомерно разтварят терена в полза на индивидуалната игра.

Правилото забранява на отборите да позиционират трима играчи отвъд линията за три точки, без реално намерение да участват в нападението, единствено за да разчистят пространство за водещия стрелец или играч с топката. Идеята е да се предотврати превръщането на нападението в поредица от изолации, при които останалите четирима играчи просто наблюдават.

РЕДЖИ МИЛЪР

Любопитното е, че т.нар. „правило на Реджи Милър“ се появи цели седем години след оттеглянето на легендарния стрелец на Индиана Пейсърс през 2005 г. Милър беше един от големите съперници на Майкъл Джордан в Източната конференция през 90-те и се превърна в символ на новото поколение периметрови стрелци.

Със своите 2 560 реализирани тройки той дълго време беше сред най-резултатните стрелци от дистанция в историята на НБА. В епоха, в която специалистите от арката бяха значително по-малко, комбинацията от светкавично освобождаване на топката, движение без топка и безпогрешен усет към момента превърна Милър в един от най-разпознаваемите играчи на своето поколение.

Но влиянието му върху играта не се ограничава до самата стрелба. Милър усъвършенства и друг, далеч по-спорен елемент от арсенала си — при изстрел той често изпъваше краката си напред, за да търси контакт със защитника. Ако защитникът се окаже в траекторията му, резултатът беше три изпълнения от линията.

С времето този прийом стана толкова разпространен, че НБА реши да се намеси. През 2012 г. лигата даде указания на съдиите да санкционират подобни движения не като защитни нарушения, а като атакуващ фаул, когато стрелецът умишлено изнася краката си извън естественото движение на изстрела, за да предизвика контакт.

ЧАРЛЗ БАРКЛИ

„Нарушението за пет секунди с гръб към коша“ е едно от онези правила, които най-ясно показват как отделен играч може да промени начина, по който се играе баскетбол. Въведено в НБА през 1999 г., то забранява на атакуващ състезател да дриблира с гръб или странично към коша повече от пет секунди, ако се намира в зоната между фауллинията и коша.

Причината за появата му е Чарлз Баркли.

Един от най-талантливите и силови играчи в историята, Баркли превръща физическата си мощ в изкуство. Въпреки че не беше висок за позицията си, той компенсираше с невероятна сила, нисък център на тежестта, баланс и способност да използва тялото си срещу защитника.

Схемата беше проста и почти невъзможна за спиране. Баркли получава топката в близост до коша, застава с гръб към защитника и методично го избутва назад, докато не стигне до удобна позиция за стрелба или завършване.

Проблемът възникна, когато подобна игра започна да се превръща в норма. Други отбори и играчи видяха ефективността на този подход и започнаха да го използват по-често. Вместо разнообразни нападения се появиха продължителни, повтарящи се атаки с гръб към коша, които забавяха темпото и превръщаха всяко владение в едно и също физическо надиграване.

НБА отговори по единствения начин, който можеше да ограничи тази тенденция, без напълно да забранява играта с гръб към коша: постави времеви лимит.

Гошо Методиев

Google icon Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни:

Още от Баскетбол

Виж всички