Сергей Савин: Пламен Константинов ми даде щастлив лотариен билет

Посрещачът Сергей Савин се завърна в Нижний Новгород след 11-годишно прекъсване. Преди това той игра три сезона за Губерния, където се пресече с Пламен Константинов – може би най-важният треньор в кариерата му, с когото работи общо 12 сезона.

През последните години 37-годишният волейболист игра за отбори от средата на таблицата, на които помогна да направят силни сезони – и Динамо-Урал, и Нова надминаха очакванията. Сега Горки, който традиционно залага на опитни играчи, очаква помощ от Савин.

В интервю за „БО Спорт“ Сергей си спомни първото си идване в Нижний Новгород, най-болезнената загуба в кариерата си и единичните блокове срещу Юри Романо.

През 2012-а избрах „Губерния“ заради гаранциите на Пламен Константинов!

– Сергей, завърнахте се в Нижни Новгород 11 години по-късно. Много ли се е променило за това време?

– По отношение на залата няма особени промени. Само цветовете и името на клуба, който играе тук, са различни. Що се отнася до града, разбира се, има промени. Пространството на „Стрелка“ се е разраснало много. Най-голямата промяна са хората. Например, с Андрей Дранишников преди играехме заедно, а сега той е старши треньор.

– Това създава ли трудности?

– Не, това по никакъв начин не пречи. Имам ясно разбиране, че той е треньор, а аз съм играч. Понякога можем да си спомним нещо, но общуването ни се гради изцяло на уважение и професионализъм.

– Кой е най-яркият ви спомен от първия ви престой в Нижни Новгород?

– Тук направих голям скок в кариерата си. Израснах като волейболист от Суперлигата именно в тази зала, тук започнах големия си път. Няма как да не спомена Купата на ЦЕВ. Атмосферата, която беше по трибуните – беше прекрасно.

– Тогава бяхте на един гейм от спечелването на трофея. Това ли е най-болезнената загуба в кариерата ви, или е имало и по-тежки?

– Към момента, да. Беше много тежък момент. Вероятно твърде рано повярвахме в собствения си успех. У дома спечелихме много убедително. Когато летяхме за Париж, мислехме, че бързо ще приключим мача в наша полза. Но волейболът е интересен точно с това. Докато на таблото не светнат заветните цифри, трябва да се бориш.

– В какво се криеше основната сила на онази „Губерния“?

– Там имаше хора на много високо ниво. Треньорският и административният щаб правеха този отбор силен. Колективът беше много сплотен, а съставът – мощен, играеха волейболисти от висока класа – Мико Еско, Алексей Кулешов, Николай Павлов, Александър Янутов. Тези момчета дадоха много на отбора.

– Рафаел Хабибулин в свое интервю каза следното: „Пламен може да бъде чаровник и да те накара да се влюбиш в него. Помолих го, когато отидем в Нижневартовск, да накара Сергей Савин да се влюби в него и той успя. Но аз разчитах, че Пламен ще остане в Сургут. А Савин тръгна след него за Нижни Новгород“. С какво толкова ви спечели Пламен?

– Когато през 2012 година напусках Нижневартовск, имах две предложения – от „Локомотив“ и от „Губерния“. Пламен ми каза директно: „През първата година ще те пускам в стартовия състав. Дори да грешиш, няма да те сменям. Ако се възползваш от шанса, ще играеш и занапред“. За мен това беше много важно, защото в „Локомотив“ тогава играеха Лукаш Дивиш, Николай Леоненко. Разбирах, че със сигурност няма да спечеля конкуренцията. Уплаших се, че няма да получа шанс да се докажа. Пламен ми даде гаранция, затова го избрах. Той ми даде щастлив лотариен билет.

– Пламен Константинов тъкмо започваше треньорската си кариера. Какъв беше тогава?

– Беше много емоционален, избухлив. Сега все пак е станал по-спокоен. Но въпреки това не ни даваше да си отдъхнем. Аз самият неведнъж съм напускал тренировки заради нарушаване на игровата дисциплина.

„В „Горки“ интензивността на тренировките е висока“

– Вече месец сте на подготовка. Какви са впечатленията ви от работата с новия отбор?

– Все още ми е необичайно да се пренастройвам от един треньор към друг. Повече от десет години работих с Пламен и вече бях свикнал с неговите изисквания. Сега за трета поредна година работя с нови треньори. Конкретно в „Горки“ ще отбележа високата интензивност на тренировките. Тя е по-висока, отколкото в отборите, в които съм играл преди.

– През следващия сезон ще бъдете вицекапитан на „Горки“. Чие беше това решение?

– На треньорския щаб. Но аз смятам, че капитанът в отбора е само един, а всеки може да дава съвети на игрището. В нашия отбор капитан е Саша Пятиркин, отнасям се към него с голямо уважение. Но щом треньорският щаб ми е дал тази роля, ще я изпълнявам.

– Казахте, че решаващ фактор за напускането на „Нова“ при равни финансови условия е била логистиката – било е неудобно постоянно да пътувате между Самара и Новокуйбишевск. Как стоят нещата в Нижни Новгород?

– Много по-удобно е. Дори да живееш в горната част на града, пътят до залата не отнема много време. Аз пътувам за тренировки с метрото и целият път ми отнема около 30–35 минути. В Самара губех повече от час с кола.

Това е от голямо значение, когато имаш семейство. В Нижни Новгород можеш да се прибереш у дома само 15 минути след като си излязъл от залата.

– Какви са амбициите на „Горки“ за следващия сезон?

– Ако работим и се придържаме към нашия план, можем да постигнем добър резултат.

– Какъв резултат бихте определили като добър?

– Лично на мен ми се иска да влезем в осмицата. Пред отбора е поставена задача да подобри миналогодишния резултат – това също би било добре.

– С „Нова“ постигнахте много добър резултат през миналия сезон. Отборът никога не беше печелил толкова много. На какво се дължеше този пробив?

– Това е заслуга на всички в клуба. Всички работиха за благото на отбора – директорът на клуба, администрацията, треньорският щаб, медицинският екип и всеки, който излизаше на игрището. Всеки допринесе с малка частица за този резултат.

– Все пак отбелязахте, че „Нова“ е далеч от лидерите…

– За да се бориш с мастодонтите в нашето първенство, трябва да имаш същия състав като техния. В Казан, Питер, „Динамо“ и „Локомотив“ буквално единици не са били викани поне на лагер в националния отбор. Когато отидеш в националния, се връщаш с нов опит. Това е голям импулс за кариерата. За съжаление, не всички имат ресурсите и възможностите да сформират състави от национали.

– Може ли да се каже, че размерът на бюджета за заплати горе-долу определя позицията на отбора в класирането?

– Не обичам много да говоря за пари. Всеки волейболист подписва договора си доброволно. Играчите не са принуждавани да подписват договори, които не им харесват.

– Преди „Нова“ заехте седмо място с „Урал“ и този резултат също беше най-добрият за отбора от дълго време. Това съвпадение ли е, или вие сте този, който прави разликата?

– Разликата я прави целият отбор, а аз съм просто част от него. За мен е по-важно да бъда част от колектив, който показва добър резултат като едно цяло.

„Докато имам възможност и сили, ще играя докрай“

– Един от най-запомнящите се моменти от миналия сезон бяха двата ви поредни единични блока срещу Юри Романо. Почувствахте ли гордост, че все още можете да се противопоставяте на играчи от такова ниво?

– Определено изпитах удоволствие. Радвам се, че в онези моменти успях да спечеля важни точки за отбора. Те ни помогнаха да победим. Винаги е приятно да блокираш един на един, още повече че имам слабости на блока – много често се увличам. Но в онзи мач всичко се получи добре, спомените са много приятни.

– На 37 години продължавате да показвате достойно ниво. Каква е тайната?

– Първо – работа. Благодаря на мама, татко и Бог, че ми дават сили да се боря. Второ – разбира се, хората, които вярват в теб, твоето семейство. Понякога отиваш в залата само заради тях.

– Споменавали сте, че навремето Игор Шулепов ви е оказал огромно влияние. Сега вие споделяте ли опит с младите, давате ли им съвети, или смятате, че това е работа на треньора?

– Да, понякога мога да дам някой съвет на младите, всеки има право да изкаже мнението си, но и до днес понякога аз самият имам нужда от нечия подсказка. Питам за нещо самия Игор Шулепов, понякога се чуваме с Пламен, все още сме в добри отношения и общуваме. Всичко зависи от играча, на когото даваш съвет. Някой ще се вслуша, а друг – не. Като си спомням младия себе си, понякога си мисля: „Какво говорят тези старци? Аз съм по-млад от тях, мога да скачам по-високо, да удрям по-силно“. Винаги ще подскажа нещо на младите момчета, особено ако дойдат сами. Но не трябва да забравяме, че има треньор, който се отнася към това много по-внимателно.

– Кой от младите волейболисти постигна голям напредък пред очите ви?

– Основно това са момчетата от „Локомотив“. На първо място искам да отлича Костя Абаев, Дима Лизик, Иля Казаченков. Те са големи таланти. Ако погледнем назад и си спомним какви бяха, ще видим колко много са се променили към по-добро.

– Веднъж бяхте съставили свой дрийм тим, в който попадна и Михаил Шчербаков. Той току-що напусна „Горки“. Разочарован ли сте, че няма да играете с него?

– Имах късмета да играем заедно още в „Локомотив“. За съжаление, игровият път на професионалния спортист е доста кратък. Но всичко може да се случи. Може би Миша сега ще поиска да се върне и ръководството на „Горки“ ще му съдейства? Всичко е възможно.

– Мислили ли сте с какво ще се занимавате след края на кариерата си?

– Понякога ми минават такива мисли. Когато си на игрището, не мислиш за това. Но когато се прибереш у дома и осъзнаеш, че около теб има много млади момчета, мислите се прокрадват. Докато имам възможност и сили, ще играя докрай.

– Русия беше върната на международната сцена и догодина националният отбор трябва да играе в Лигата на нациите. Смятате ли, че след дългото отсъствие е реално веднага да се включите в борбата за златото?

– Разбира се, шансове винаги има. Имаме талантлива младеж. Същият Максим Сапожков, който много напредна. Вярно, и Максим Михайлов не се предава.

Разполагаме с прекрасна линия от млади посрещачи. Ето защо имаме шансове веднага да се завърнем на лидерските позиции.

– Какво е мнението ви за решението на Русия да се откаже от участие на световното първенство през 2027 г. в Полша?

– Вероятно това е правилното решение на фона на настоящите събития. Защо да се рискува здравето на момчетата? Ще се наложи навсякъде да се движат с охрана, а не дай Боже да има някакви провокации. Тези, които са взели решението, имат много по-ясна представа. Мисля, че всички в националния отбор разбират това отлично.

– Вие лично не бихте ли поел този риск?

– Ако питате спортистите, които искат да се борят за трофеи за своята страна, то всеки от тях би рискувал, без да се съобразява с мерките за сигурност.

Всеволод Егоров, "БО Спорт"

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: