Зоран Терзич ще води Сърбия на 11-о европейско първенство

Зоран Терзич е вторият най-успешен треньор по брой спечелени златни медали от европейски първенства при жените с три титли на сметката си. Пред него е единствено легендарният руски наставник Николай Карпол, който има седем. Терзич е трети във вечната класация по общ брой медали, отстъпвайки на Карпол (девет) и Джовани Гуидети (седем). Със своите шест отличия – три златни, две сребърни и едно бронзово – от десет участия на европейски шампионати, той може да се похвали с впечатляващите 60% успеваемост в спечелването на медали.

"Добър процент, но в Сърбия винаги искаме повече и по-добре. Особено през 2021-а, когато не успяхме да спечелим златото. Хубаво е, че сме се качвали на подиума на всяко европейско първенство, с изключение на 2013-а година, когато играхме на полуфинал, но не взехме медал. Това е единствения турнир в историята на сръбския волейбол, в което не сме печелили отличие, след като сме стигнали до полуфиналите. Във всички останали случаи, когато сме достигали тази фаза, сме печелили медал“, припомня си Терзич в интервю за официалния сайт на CEV.

Сърбия би Нидерландия в последния си мач в Лигата

- По време на първия ви период прекарвате 20 години начело на Югославия, Сърбия и Черна гора, и Сърбия. Можете ли да сравните волейбола от 2002 г. с днешния?

- Има разлики. Честно казано, някои от настоящите състезателки може да ми се разсърдят, но това си е техен проблем. Индивидуалната класа беше значително по-висока. През 2003-a, когато се завърнахме на европейското първенство, имаше огромен брой играчи от световна класа на всеки пост. Вземете например поста на посрещач: състезателки с изключително посрещане, атака, блокада и всичко останало. Днес на този пост имаме две-три състезателки от най-висока класа. В миналото лесно можехте да назовете десет изключителни волейболистки.

Определено индивидуалната класа спадна, но волейболът е по-бърз и играта се развива по малко по-различен начин. В миналото беше много по-трудно да спечелиш медал или да постигнеш голям резултат. Имаше много силни национални отбори. Русия винаги беше силна, изключително силна. Полша беше европейски шампион през 2003 и 2005 година, Турция имаше отличен отбор, както и Нидерландия, Сърбия се появи на сцената, а също и Италия. Имаше огромен брой държави, които играеха волейбол на най-високо ниво и разполагаха с фантастични състезателки.

Сега ситуацията е малко по-различна. Няма толкова много топ играчи, но днес се прави много повече от маркетингова гледна точка, за да се популяризират те и да се увеличи популярността на спорта. Това е спортът, за добро или лошо, и това е нормално в днешно време.

- Наред с промените в самата игра, форматът на турнирът също се разви, като броят на отборите, участващи в европейското първенство, значително се увеличи. На първия ви ЕвроВолей в Анкара през 2003-а играха 12 отбора, докато тази година ще участват 24.

- За съжаление, качеството определено е по-ниско, когато има повече национални отбори. Автоматично става по-малко интересно за гледане, но от маркетингова гледна точка със сигурност има смисъл, било то заради парите или каквато и да е друга причина.

- Що се отнася до Сърбия, в отбора се извършва смяна на поколенията. Може ли това в крайна сметка да донесе нещо положително?

- Много често гледаме и сравняваме настоящите отбори с тези от миналото. Спомнете си мъжкия национален отбор, олимпийските шампиони от Сидни 2000. Хората започнаха да казват, че повече няма да има резултати, а след това мъжкият отбор спечели европейското първенство два пъти.

Ако имаш шанс да се състезаваш на върха, това е добре. Ако нямаш, тогава имаш проблем. Проблемът с волейбола днес е, че един национален отбор може да има колкото си иска чуждестранни състезателки, да привлече няколко рускини или няколко кубинки и да изгради отбор, способен да постига резултати. Ние нямаме тази възможност. Трябва да намерим достатъчно качествени играчи сред нашето шестмилионно население, да работим с тях и след това да очакваме да постигнат резултати, подобни на тези на предишните поколения. Засега нещата вървят сравнително добре. Не е идеално, но не е и зле. През последните години имаме няколко добри състезателки – Ужелац, Иванович, Антонович...

Има млади, талантливи състезателки и със сигурност имаме отбор, който заслужава уважение и е способен да постигне добър резултат.

- На ЕвроВолей 2026 Терзич ще изравни рекорда на Карпол от 11 участия на европейски първенства, докато Джовани Гуидети ще остане с 10. Волейболът продължава да се развива година след година. Забележим ли е този напредък и в треньорството, и в появата на ново поколение по-млади треньори?

- Промени трябва да има. Просто трябва да се адаптираш към ситуацията около теб. Различни подходи, различни поколения. Но вижте кои все още водят най-добрите национални отбори в света: Веласко и Зе Роберто, и двамата са на по седемдесет години. Не е като да се появяват толкова много млади треньори, които са фантастични, докато ние, по-старите, уж нищо не знаем.

Мисля, че нещата стоят по-скоро наобратно. Това, което наистина се промени, не е пряко свързано със самия волейбол, а с работата на кондиционните треньори, лекарите и останалите членове на щаба. Там промяната е огромна. Има много нови неща, които помагат на състезателите да бъдат по-здрави, в по-добра форма и да се представят по-силно.

- В миналото около 70% от момичетата в училищна възраст в Сърбия са тренирали волейбол, докато днес този процент е спаднал. Системата, която някога създавахте, произвеждаше по три-четири нови млади състезателки всеки сезон. Сега тази бройка е по-малка.

- Никога не говоря лошо за тези, които са били преди мен. И двамата ми предшественици – Даниеле Сантарели и Джовани Гуидети – са фантастични треньори и резултатите им говорят сами за себе си. Но те не са се занимавали с това как ще изглежда сръбският национален отбор след пет или десет години. Много е просто. Не са обръщали достатъчно внимание на по-младите състезателки.

Надя Антонович е с нас и това е нашият подход – единственият начин младите да се развиват е да растат редом до по-опитните и да получават игрово време. Винаги има млади състезателки, всяка година може да се появи поне една.

- Запитат колко по-интересно, вълнуващо и оспорвано ще бъде 34-ото издание на ЕвроВолей, той отговори:

- Не съм сигурен колко по-вълнуващо или интересно ще бъде. Европейското първенство винаги е важно за всички. Да си европейски шампион е нещо фантастично. Бих предпочел да стана европейски шампион, отколкото да се класирам за Олимпийските игри. Ще постигнем олимпийска квалификация по друг начин.

Що се отнася до качеството, не вярвам, че ще бъде много по-добро. Единствената наистина интересна част ще бъде финалът – да видим кой ще вземе всичко и кой ще остане с празни ръце. Ако например Италия е на финал, те почти сигурно ще се класират за Олимпийските игри въз основа на световната ранглиста на FIVB, така че от тази гледна точка за тях няма да има значение дали ще станат европейски шампиони, или не.

От друга страна, това може да означава много за отбори като Нидерландия или Германия. Спечелването на европейската титла и осигуряването на място на Олимпийските игри би било фантастично за тях, защото алтернативният път би бил несравнимо по-труден. Не виждам огромна разлика във факта, че Европейското първенство е на практика квалификационен турнир.

- Сърбия си поставя за цел място на полуфиналите.

- Има доста отбори, които ще се борят за медалите. Италия и Турция са двата основни фаворита, следвани от нас, Полша, Нидерландия и Германия. Тези шест отбора се състезават за местата на полуфиналите. За Сърбия достигането до полуфинал е, в известен смисъл, задължение. Би било провал, ако не успеем. Единственото, на което се надявам, е да няма обстоятелства извън нашия контрол, като контузията на Бошкович на Световното първенство. След като стигнеш до полуфиналите, целта е да спечелиш медал. Определено полуфиналите винаги са целта за Сърбия.

- На въпрос какво би променил в кариерата си досега и дали съжалява за нещо, Терзич отговори:

- Никога не съм мислил сериозно за това. Човек трябва винаги да гледа напред към това, което предстои, и да се учи от грешките си. Със сигурност бих променил нещо. Не конкретна ситуация, а може би начина, по който сме се подготвяли за определени състезания, но нищо драстично.

На ЕвроВолей 2026 Зоран Терзич ще изпревари Джовани Гуидети като треньора с най-много мачове на европейски първенства. В момента Гуидети води в класацията със 73 мача (54 победи и 19 загуби), докато Терзич досега е водил Сърбия в 69 мача, записвайки 49 победи и 20 загуби.

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: