Клубовете с най-много световни шампиони: Ювентус остава №1, Барселона изпревари Реал Мадрид след края на Мондиал 2026

Световното първенство през 2026 година вече е история. След 104 изиграни мача и участието на 48 национални отбора Испания се изкачи на световния връх, спечелвайки най-престижния трофей в международния футбол.

С края на Мондиала вниманието постепенно се насочва към клубния сезон и предстоящия трансферен прозорец. Преди това обаче е време за една любопитна статистика – кои клубове са дали най-много световни шампиони в историята на турнира?

Интересно за отбелязване е, че Барселона беше с 12 световни шампиони преди спечелената сега втора титла на Испания, като вече е с 20, докато големият съперник на каталунците Реал Мадрид остава с 13.

1-во място – Ювентус – 28

1934 г. Италия – Марио Варглиен, Раймундо Орси, Вирджинио Розета, Умберто Калигарис, Джовани Ферари, Джанпиеро Комби, Луис Монти, Луиджи Бертолини, Феличе Борел, Пиетро Рава.

1938 г. Италия – Алфредо Фони, Марко Тардели.

1982 г. Италия – Гаетано Скиреа, Паоло Роси, Клаудио Джентиле, Антонио Кабрини, Дино Зоф.

1990 г. Германия – Томас Хесслер.

1998 г. Франция – Дидие Дешан, Зинедин Зидан.

2006 г. Италия – Джанлука Замброта, Фабио Канаваро, Джанлуиджи Буфон, Алесандро Дел Пиеро, Мауро Каморанези.

2018 г. Франция – Блез Матуиди.

2022 г. Аржентина – Леандро Паредес, Анхел Ди Мария.

2-ро място – Байерн Мюнхен – 23

1954 г. Западна Германия – Ханс Бауер.

1974 г. Западна Германия – Ханс-Йозеф Капелман, Георг Шварценбек, Сеп Майер, Ули Хьонес, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер.

1990 г. Западна Германия – Раймонд Ауман, Стефан Ройтер, Ханс Пфлюглер, Юрген Колер, Олаф Тон, Клаус Аугенталер.

1994 г. Бразилия – Жоржиньо.

1998 г. Франция – Бишенте Лизаразу.

2014 г. Германия – Бастиан Швайнщайгер, Мануел Нойер, Томас Мюлер, Филип Лам, Тони Кроос, Марио Гьотце, Жером Боатенг. 2018 г. Франция – Корентен Толисо.

3-то място – Интер – 22

1934 г. Италия – Атилио Демария, Армандо Кастелаци, Джузепе Меаца, Луиджи Алеманди.

1938 г. Италия – Ренато Олми, Уго Локатели, Пиетро Ферарис, Джовани Ферари, Джузепе Меаца.

1982 г. Италия – Ивано Бордон, Габриеле Ориали, Джанпиеро Марини, Фулвио Коловати, Джузепе Бергоми, Алесандро Алтобели.

1990 г. Западна Германия – Андреас Бреме, Юрген Клинсман, Лотар Матеус.

1998 г. Франция – Юри Джоркаеф.

2002 г. Бразилия – Роналдо. 2006 Италия – Марко Матераци.

2022 г. Аржентина – Лаутаро Мартинес.

4-то място – Барселона – 20

1994 г. Бразилия – Ромарио.

2002 г. Бразилия – Ривалдо.

2010 г. Испания – Виктор Валдес, Карлес Пуйол, Педро, Шави, Серхио Бускетс, Жерар Пике, Андрес Иниеста, Давид Виля.

2018 г. Франция – Усман Дембеле, Самуел Умтити.

2026 г. Испания – Хоан Гарсия, Ерик Гарсия, Гави, Пау Кубарси, Педри, Ламин Ямал, Дани Олмо, Ферран Торес.

5-то място – Рома – 18

1934 г. Италия – Атилио Ферарис, Енрике Гуаита, Гуидо Масети.

1938 г. Италия – Пиетро Серантони, Алдо Донати, Ералдо Монцеглио, Гуидо Масети.

1982 г. Италия – Пиетро Виерховод, Бруно Конти. 1990 г., Западна Германия – Руди Фьолер, Томас Бертолд.

1994 г. Бразилия – Алдаир.

1998 г. Франция – Винсент Кандела.

2002 г. Бразилия – Кафу.

2006 г. Италия – Симоне Перота, Даниеле Де Роси, Франческо Тоти.

2022 г. Аржентина – Пауло Дибала.

Останалите отбори, запълващи десeтката са: Пенярол, Сантос, Реал Мадрид, Насионал Монтевидео и Сао Пауло.

Гошо Методиев

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: