)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
МИГЕЛ АНХЕЛ ГАРСИЯ, "Марка"
Картината, която обобщава финала, се разкрива в 106-ата минута. Феран Торес, който е на терена от 62-рата минута, получава топката в наказателното поле и с левия крак вкарва единствения гол за вечерта на стадион „МетЛайф“. Зад това действие стоят 105 минути на методична обсада срещу отбор, който беше решил да не напуска собственото си наказателно поле.
Защото финалът беше точно това: упражнение по търпение срещу прибраната Аржентина. Испания регистрира 60,2% владеене на топката и 878 паса с 90% точност, според данните на ФИФА, срещу 476 за „албиселесте“. Но статистиката, която най-добре описва мача, е друга: 251 получени топки във финалната третина срещу едва 52. „Ла Роха“ живееше в противниковата половина, а съперникът ѝ – в своята.
Фазите на играта го потвърждават. Испания прекара 30% от мача, настанена във финалната третина на съперника, докато за Аржентина този процент беше едва 5%. Играчите на Скалони се защитаваха в 33% от времето в нисък блок и още 25% в среден. Те се отказаха от топката още от първия съдийски сигнал и заложиха всичко на това да устоят.
&format=webp)
Струва си да се измери тази стена. В нисък блок Аржентина се защитаваше компактно в правоъгълник с размери 36 метра ширина и 24 метра дължина, като последната им линия беше само на 18 метра от вратата на Емилиано Мартинес. Испания, от своя страна, изнесе своята последна линия на 59 метра от вратата на Унай Симон. Всички 22-ма играчи се побираха в едната половина на игрището. Атакуването на такава защита изисква нещо повече от подавания.
И Испания го направи, като настояваше да търси пространства зад защитата, макар такива почти да липсваха. Регистърът на движенията за получаване на топката отчита 177 излизания на скорост от страна на „Ла Роха“, като Алекс Баена (29) беше основният двигател. Към това се добави и контролът върху отбитите топки: 95 спечелени втори топки срещу 69. Всяка спорна топка, която попадаше в испански крака, рестартираше обсадата.
&format=webp)
Освен това циркулацията на топката пробиваше линиите с необичайна за финал лекота. Испания осъществи 182 паса, преодоляващи линия, срещу 87 за Аржентина, и проби 22 пъти противниковата защитна линия, докато „албиселесте“ го направи само 5 пъти. Пау Кубарси беше метрономът: 32 успешни пробиващи паса от 33 опита и 98% точност при 124 подавания. Той беше в основата на пътя към титлата.
&format=webp)
Планът на съперника съществуваше на хартия: да се брани и да контраатакува. Аржентина посвети 17% от времето си с топка на офанзивни преходи. Проблемът беше, че само 1% от тях завършиха с контраатака. Испания „убиваше“ всяка отнета топка, преди тя да се превърне в опасност, като прекара 12% от времето без топка в контрапреса. Една цифра обяснява всичко: испанците си връщаха притежанието средно за 10,23 секунди, докато на Аржентина ѝ бяха нужни 22,34. Играчите на Скалони пресираха повече (445 преси срещу 300), но да пресираш много и да пресираш добре са две различни неща.
Резултатът от всичко това е офанзивна пустиня, трудна за сравнение с друг финал на световно първенство: 0,07 очаквани гола (xG), два удара и нито един в очертанията на вратата. Първият аржентински удар дойде в 117-ата минута, вече в продълженията. Аржентина не отправи нито един изстрел в редовните 90 минути, което постави рекорд. Унай Симон стана световен шампион, без да направи нито едно спасяване. Въпреки това той действаше като либеро и завърши като лидер на своя отбор по отнети топки – девет.
Има един показател, който по-добре от всеки друг илюстрира двете футболни идеи, сблъскали се в Ню Джърси. Аржентинският играч, който опита най-много пасове, преодоляващи линия, не беше Меси или Енцо, а вратарят. Емилиано Мартинес опита 28 пъти, повече от всеки полеви играч на своя отбор, като успя в 9 от тях (32%), а 27 от тези подавания бяха дълги. Най-често повтаряната комбинация от пасове за Аржентина в целия финал беше Мартинес-Лисандро. Когато най-честото партньорство в един отбор идва от ръкавиците на вратаря, изнасянето на топката вече не е изнасяне, а изритване. 60-процентната успеваемост на пасовете на Дибу допълва картината.
&format=webp)
С крака той страдаше, но с ръце сам удържаше нещата. Срещу него бяха отправени 20 удара, той направи 12 спасявания и завърши с 92% успеваемост. Единствената причина резултатът да остане нулев до 106-ата минута беше човекът в жълт екип.
&format=webp)
Обсадата не отслабна, защото смените на Де ла Фуенте повишиха интензивността. Феран Торес влезе в 62-рата минута: три удара, едва 10 паса (с 50% точност, което говори за чиста вертикалност и нулева циркулация) и голът за титлата. Нико Уилямс, от 75-ата минута нататък, записа четири центрирания (най-много в отбора) и три удара. Педри добави 59 паса с 95% точност, за да не спада ритъмът. От другата страна, единственият удар от аржентинска резерва беше този на Джулиано Симеоне в 121-вата минута, който беше неточен.
Испания е световен шампион чрез натрупване: на пасове, на пробиви, на спечелени втори топки, на километри. Аржентина заложи, че стена от 36 метра и вратар в състояние на благодат ще бъдат достатъчни, за да се стигне до дузпи. Не им достигнаха петнадесет минути. Финалите невинаги се решават от един момент. Понякога се решават от ерозията.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)