Инфантиноизация

ЗОРАН АВРАМОВИЧ, Sportal.rs

Дефинирано чрез „скритите убедители“ (книгата на Ванс Пакард „Скритите убедители – Психология на рекламата“), е ясно, че Джани Инфантино не е станал знаменитост чрез еволюция, а чрез методично инженерство. Неговият PR екип използва невромаркетингови и семиотични манипулации, за да трансформира един швейцарски юрист в поп-културен бранд преди финала на 19 юли и първото „Шоу на полувремето“ в историята на Мондиала.

За да се разбере този преход от администрация към шоубизнес, трябва да се дешифрират посланията, които се изпращат в подсъзнанието на зрителите. За разлика от Сеп Блатер, който управляваше от сенките, Инфантино използва стратегията на „приятелска достъпност“. Разполагането на оперативния му център в Маями представлява съзнателно изместване от Цюрих към арената на глобалната развлекателна индустрия. Той вече не се кодира като президент на организация, а като равноправен член на глобалния елит.

Паралелно с това тече наративът за „първия фен на света“. Правилото към телевизионните оператори Инфантино да не бъде показван, ако гледа в мобилния си телефон, е ключово доказателство за създаването на мит. Телефонът сигнализира за загуба на фокус и бизнес. Кадърът, в който той с емоционално изражение следи мача, създава илюзията за човек, който живее футбола с чисто сърце, пренасочвайки вниманието от корпоративните теми към чиста, симулирана емпатия.

Самият Мондиал, който десетилетия наред беше фестивал на базовата национална принадлежност и традиция, е превърнат в корпоративен панаир, издигнат за нуждите на глобалния капитал. Самото лого на първенството, където идентичността на страните домакини е напълно премахната, а в центъра е голо поставена снимка на златния трофей, е материално доказателство за още едно „скрито убеждаване“. Вече не се празнува турнирът, празнува се самият трофей и корпорацията, която го притежава. Съгласно драконовските правила на политиката за „чист стадион“ (Clean Stadium Policy), всяко корпоративно име, което не е внесло стотици милиони в касата на ФИФА, бива физически изтрито.

Най-бруталният парадокс на това инженерство се отразява в цената на билетите за финала на стадион „МетЛайф“. Докато PR екипът ни храни със слогана „Футболът обединява света!“, внушавайки народно единство и общност, финансовата бариера казва нещо съвсем друго. Инфантино нагло защитава тези цени с „пазарна логика“, с което ясно показва коя е истинската целева група. Финалът не е предназначен за милионите пред екраните.

Обявеният спектакъл на полувремето представлява повратна точка – това е съчетание на американизация и Супербоул-изация на футболната култура – „Инфантиноизация“.

Гледайки тази дистопична естрадизация, е невъзможно да не си спомним предупреждението на Пакард за съзнателното изключване на критичното съзнание. Вниманието на зрителите целенасочено се притъпява, за да се създаде хронична загуба на чувствителност към собственото им изключване.

Спектакълът ще получи пълния си контекст едва след последния съдийски сигнал и изхода от финалния мач между Испания и Аржентина. В почетната ложа „Джони“, както го нарича Доналд Тръмп, ще стои рамо до рамо, за да връчат заедно трофея и медалите. Геополитическото разположение на подиума ще бъде отражение на настоящите отношения на Вашингтон със света: очаква се присъствието на испанския крал Фелипе VI и аржентинския президент Хавиер Милей (Милей каза, че няма да присъства - бел.ред.).

В рамките на този строго контролиран церемониал, където спортната ложа се превръща в глобална среща на върха на футболния популизъм и корпоративния капитал, остава само да се види как и доколко последният акт на Световното първенство наистина ще допринесе за имиджа и престижа на присъстващите световни сили, които са (пре)добре разбрали величието и значението на Футбола.

Да, изборите за президент на ФИФА са догодина...

В УЕФА вече мислят за кандидат, който да изправят срещу Инфантино

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: