)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Николас Иван Гонсалес (роден през 1998 г. в Белен де Ескобар) се превърна в истинска застраховка „Живот“ за Лионел Скалони. Досегашният играч на Атлетико Мадрид е талисман за отбора. Всеки път, когато той влезе в игра, Аржентина подобрява резултата си, независимо дали става дума за обрат, победа или увеличаване на преднината.
&format=webp)
Юношата на Архентинос Хуниорс замени Тиаго Алмада в 55-ата минута при резултат 1:0 срещу Алжир (победа с 3:0); влезе на мястото на Лаутаро Мартинес в 65-ата минута при 1:0 в мача срещу Австрия (победа с 2:0); замени Алмада в 64-тата минута при 1:1 в двубоя срещу Кабо Верде на осминафиналите (победа с 3:2); появи се в 66-ата минута при пасив от 0:1, заменяйки Николас Таляфико, при обрата до 3:2 срещу Египет; и влезе на мястото на Таляфико в 78-ата минута при 1:1 в спечеления с 3:1 след продължения четвъртфинал срещу Швейцария.
Да се сведе всичко до ролята му на амулет би било твърде повърхностно. Нико Гонсалес допринася с интензивност, устрем, широчина на играта и височина, като дори се налагаше да играе като ляв бек. Срещу Швейцария например той направи страхотно центриране, спасявайки топката на самата аутлиния, което Алексис Мак Алистър пропусна от чиста позиция в 89-ата минута. В 116-ата минута, при резултат 2:1, изчисти коварно центриране на Миро Мухейм и инициира контраатаката, довела до крайното 3:1.
Статистиката му, отвъд асистенцията срещу Алжир, подкрепя значението му. Въпреки че е едва 15-ият играч на Аржентина по изиграни минути (182), той е вторият в отбора по създадени голови положения (5) и спечелени въздушни двубои (9 от 13). Освен това е трети по центрирания (6), пети по успешни дрибъли (3 от 9) и изчистени топки (8), шести по отправени удари (6) и седми по спечелени дуели (17 от 30). Към това добавя и 11 отнети топки.
Представянето му при обрата срещу Египет обаче му спечели специални похвали от Скалони. „Ако нямаш на пейката Лаутаро Мартинес, ако нямаш „Коня“ Гонсалес, който тича като животно и достига до всяка топка... Може да си магьосник, но е важно да имаш играчи, това е реалността“, отбеляза селекционерът.
„Той ме уби. Ако чуете съотборниците ми, те ме наричат „Кабита“ или „Кабайо“ (Конче или Кон). Харесва ми, когато ми казват „Кабита“, звучи ми по-мило“, пошегува се бившият играч на Атлетико, който подхрани сравнението с бягането си (без топка) при решаващия гол за 3:2 на Енцо Фернандес. „Пристигнах като кон. Кълна се, спринтирах с мисълта: „Дори да се контузя, не ми пука, трябва да отида, това е моят шанс за гол“. И така стана. Центрирането беше за мен, но там беше Дебелия (Енцо Фернандес). Ще дадем 30% от гола на Лаутаро за центрирането, 30% на мен за спринта и 40% на Енцо за завършващия удар.“
Срещу Египет той премина от разочарование към екстаз. „В 75-ата минута, при 0:2, си казвах: „Трябва да се прибирам с куфарите. Къде, по дяволите, отивам?“. Беше лудост, усещане, че трябва да го търсим, да продължим напред, без значение какво. Скалони вече го каза: „Качете“ (Монтиел) играеше като деветка, аз също, а ние двамата сме бекове, без да сме в схема с петима защитници. Никога не съм преживявал нещо подобно и мисля, че няма да го преживея отново. В онзи момент се чувствах така, сякаш сме спечелили Световната купа“, настоява Нико Гонсалес.
Все още не я е спечелил, но продължава да се бори за нея. Най-вече заради Меси. „Лео ни дава онзи допълнителен стимул да си кажеш: „Ще си дам живота за теб, братко“. Заради нещата, които създаваш, заради тази амбиция, която имаш, и в крайна сметка ние пренасяме това на терена“, признава Нико. Англия ще направи добре да бъде нащрек, когато го види да се появява на терена.
&format=webp)
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)