С почти изяснен стартов състав за осминафинала на Световното първенство срещу Австрия, Луис де ла Фуенте има само една голяма въпросителна: кой ще партнира на Родри и Педри в центъра на терена. Останалата част от отбора изглежда решена, но третото място в халфовата линия остава отворено, като за него се борят Фабиан Руис, Дани Олмо и Микел Мерино.
Има две безспорни имена за селекционера. Родри ще продължи да бъде оста на отбора. Въпреки че не показва формата си от Европейското първенство, Де ла Фуенте не обмисля да се лиши от носителя на „Златната топка“. До него ще бъде Педри. Футболистът от Канарските острови започна Мондиала, играейки по-близо до противниковото наказателно поле, почти като атакуващ полузащитник, но постепенно изтегли позицията си назад, за да се установи в основата на играта. Оттам той се превърна в истинския двигател на националния отбор: играчът, който осмисля играта, ускорява движението на топката, балансира халфовата линия и е контрапункт на Родри.
Съмнението е за третото място. Де ла Фуенте изпробва различен вариант във всеки от трите мача на турнира. Фабиан Руис беше избран за дебюта срещу Кабо Верде, но се оказа големият потърпевш след равенството. Във втория мач той заложи на Дани Олмо и резултатът беше незабавен. С футболиста на Барселона в центъра, действащ като атакуващ халф, „Ла Роха“ направи очевидна крачка напред: възвърна плавността и ритъма си, намери повече решения в атака и постигна убедителна победа с 4:0 над Саудитска Арабия.
Третата алтернатива дойде срещу Уругвай с изненадващото титулярно място за Микел Мерино. Наварецът, един от най-доверените хора на селекционера, показа липса на игрови ритъм, тъй като на практика не е играл през последните пет месеца. Испания отново изглеждаше тромава, загуби динамика с топката и на моменти се върна към прекалено хоризонтална игра.
Именно заради профила на съперника всичко сочи, че Дани Олмо е най-подходящият избор за този мач. Австрия на Ралф Рангник базира голяма част от играта си на висока преса при изнасянето на топката. Ако Испания успее да преодолее тази първа линия, се отварят много пространства за атака. Тук Олмо предлага решаващо предимство: той умее да получава топката между линиите, да се обръща бързо и да напредва с нея.
Де ла Фуенте продължава да обмисля решението си, избирайки между трима от своите играчи.