Устойчивост срещу безопасност – дилемата с водата на маратона в Париж

Всеки бегач на дълги разстояния познава облекчението, което носи появата на хидратиращ пункт в далечината. Следата, която остава след това обаче – море от хиляди изхвърлени чаши и бутилки – е далеч по-малко идилична. Затрупаните с боклук трасета са синоним на маратоните, но дали това е напът да се промени?

Всички погледи в света на бягането ще бъдат насочени към френската столица този уикенд, тъй като на маратона в Париж в неделя няма да се предлагат чаши и пластмасови бутилки за еднократна употреба – за първи път в историята на масово състезание.

Вместо това от бегачите ще се изисква да носят собствен съд за хидратация – било то мека бутилка, сгъваема чаша или хидратираща раница, които ще могат да пълнят на водните пунктове по трасето.

Решението раздели общността на шосейните бегачи, като някои се отказаха от опитите си за лични рекорди, докато други приветстваха преминаването към устойчивост.

Организаторите твърдят, че решението няма да се отрази на представянето и че това е бъдещето на масовите събития.

BBC Sport научи, че представители на маратоните в Лондон, Ню Йорк и Чикаго, които са със сходен мащаб като този в Париж, ще бъдат на място, за да наблюдават как работи системата.

BBC Sport разговаря с двама бегачи, които ще участват в Париж.

“Това ще се отрази на времето ми.“

Кари Браун е запалена по маратоните и се готви да се състезава в своя 11-ти в неделя. След като научава за промените, тя се чувства принудена да се откаже от плановете си за личен рекорд в Париж и се записва за друго състезание, за да преследва целта си.

“За съжаление, това няма да бъде моят целеви маратон. Всеки бегач, който трябва да спира и да тръгва, за да си налее вода, ще повлияе на времето и на ритъма си“, каза Браун.

Най-голямото ѝ разочарование обаче е решението да се разрешат предварително напълнени лични бутилки с вода по трасето за бегачи, които се целят във време под два часа и 50 минути.

Това е обичайна практика в елитните състезания, за да се избегне загубата на време от атлетите на хидратиращите станции, но обикновено не е лукс, предоставян на останалите участници.

“Това е огромно предимство най-вече за по-младите бегачи от мъжки пол, тъй като средно техните маратонски времена са по-бързи. Това също така признава факта, че спирането за вода наистина се отразява на времето“, добавя Браун.

ИТ мениджърът от Уокинг ще тича по улиците на Париж с хидратираща раница. Това е изпитан метод за трейл бегачите, но е по-непознат за шосейните, които обикновено предпочитат да поддържат екипировката си възможно най-лека и да разчитат на водата, осигурена по трасето.

Това предизвиква безпокойство у Браун, която, макар да признава, че пластмасовите отпадъци са проблем, вярва, че липсата на каквато и да е налична вода в хартиени чаши за еднократна употреба в потенциално топъл ден е голям “рисков фактор“, като бегачите вероятно ще пропускат станции, ако са претоварени, и ще се изложат на риск от дехидратация.

Организаторите настояват, че това няма да се случи, като броят на подкрепителните пунктове е увеличен от 8 на 13, а при горещо време ще работят и системи за водно пръскане.

Тома Делпьош, директор на маратона в Париж, заяви пред BBC Sport, че макар системата да е “значителна промяна“, тя е “успешна и ефективна“ след пробен период на полумаратона в града миналия месец.

Продиктувана от общоградска забрана отпреди две години за пластмаси за еднократна употреба на всички парижки състезания, се очаква тази промяна в маратона да елиминира отпадъци, равняващи се на 660 000 пластмасови бутилки.

“Пластмасата е навсякъде в живота ни и се нуждаем от силни решения, за да се освободим от нея. Бегачите години наред са оценявали бутилките и чашите заради тяхната практичност, но нещата вече се променят“, добавя Делпьош.

“Индивидуалният избор може да доведе до голяма промяна.“

Тина Мюър е бегач с мисия. След върховото си постижение да представи Великобритания на Световното първенство по полумаратон през 2016 г., тя губи любовта си към бягането. Сега 37-годишната атлетка се завръща с, по нейни думи, “нова цел“ – да насърчава по-устойчиви практики в бягането, а този ход на организаторите в Париж е точно това, на което се е надявала.

“Имах чувството, че това предстои, и бях толкова развълнувана да видя състезание, голямо колкото Париж, да бъде толкова смело да го направи“, каза Мюър.

След като миналата година основава кампанията Racing for Sustainability, тя работи с организаторите на някои от най-големите състезания в света, за да се опита да елиминира чашите, използвани на тези събития, чийто брой се оценява на между един и два милиона.

Мюър живее в САЩ от студентските си години и сега е известна с това, че бяга с поли, направени от боклук. След като променя навиците си като бегач, сега тя иска и други да последват примера ѝ и да поемат “лична отговорност“, като приемат тези промени.

“Аз изхождам от позицията на несъвършени опити, несъвършени действия. Не казвам “никога повече не използвайте гел, защото е в пластмасова опаковка“, казва Мюър.

“Това е една малка стъпка, която всеки от нас може да направи. Вярвам, че ако му се даде шанс, бегачите ще открият, че всъщност не е толкова лошо, колкото си мислят, а може би дори е по-добре“, добавя тя.

“Тази идея може лесно да бъде адаптирана и приложена и в други състезания. Мисля, че може да послужи за пример. Просто трябва да убедим бегачите да повярват, че промяната е нещо добро.“

Следвай ни:

Снимки: Gettyimages