Владо Николов: Имам какво да дам на спорта в България!

10–13 minutes

Спортистите нямат нужда от политика, но политиката има нужда от спортисти, коментира бившият волейболен национал

Бившият ни волейболен национал Владимир Николов, който освен, че се е превърнал в спортна легенда, е един от най-успешните и разпознаваеми лица в България и се радва на широка популярност. Днес той продължава да работи в спорта, като е съпрезидент на Волейболен клуб „Левски София“.

Владо Николов: Ще работя за спорта и в политиката

Популярната личност предприе нова крачка в живота и се впуска в политиката, като оглавява листа на Румен Радев в партията „Прогресивна България“ в Пловдив.

Владо Николов: Ако всички са здрави, Левски отново е фаворит за титлата

Владимир Николов даде обширно интервю за BGvolleyball.com, като говори по темата за влизането в политиката, каузите и други теми.

Какво Ви мотивира да направите тази крачка от спорта към политиката?

Това, което ме мотивира, е сентенцията на Чърчил: „дори да не се занимаваш с политика, политиката се занимава с теб“. Когато стигаме до един момент, в който виждаме неща, които биха могли да се развият, да се надградят и да се подобрят, аз съм готов да поема участие във взимането на тези решения, на базата на опита, който съм натрупал през всичките тези години.

Това по-скоро спонтанно решение ли е или дълго обмисляна стъпка?

От години съм си мислил, че много неща в България могат да се направят по-добре. И могат да се направят със сравнително малко усилия, защото започваме от ниско ниво. А когато започваш от ниско ниво, винаги е лесно да се направят първите стъпки и да се постигне голям напредък за малко време и с не много усилия. От години ми се въртеше в главата, но за първи път президента Радев ми вдъхна достатъчно увереност, че нещата, които се казват, ще бъдат изпълнени. Затова се присъединих към проекта „Прогресивна България“.

Смятате ли, че популярността от спорта може да бъде използвана за реална промяна в обществото?

Смятам, че както с медицина е по-добре да се занимават лекари, с наука - учени, а с образование – учители, така смятам, че със спорт и управление на спорта, е по-добре да се занимават спортисти и хора, които са били на терен. Хора, които знаят реалните проблеми на треньори, клубове и децата. Нещо, което в последните години на мен лично ми липсваше. Липсват ми професионалисти, специалисти в областта, в която се занимават и това, което умеят най-добре. В един от първите ми разговори с президента Радев, го попитах как вижда той моята роля в проекта, който обмисля да стартира и той ми каза нещо много ясно и просто: „Владо, аз смятам, че ако в България всички вършим това, в което сме най-добри, ще живеем на едно по-добро място“. Няма нищо лошо в това спортисти да се занимават със спорт и конкретно в управление в спорта.

Кои са основните каузи, за които ще се борите като политик?

В интерес на истината много от нещата, които се казаха на откриващата церемония са ми близки на сърце. А именно това е, че България е на последните места по доходи в Европейския съюз, че страната ни е много назад в дигитализацията, изоставаме в демокрацията в Европейския съюз. Не на последно място България е много, много назад в свобода на словото и независими медии. Това са все неща, които много ме вълнуват. Аз наистина бих искал да говорим и за глобалните неща, бих искал да видя как България се изкачва в тези класации – тези реални измерители на демокрацията.

Като говорим за каузи, къде остава прословутия Закон за спорта, който толкова години не може да излезе на преден план?

Този Закон за спорта, за когото говорихме преди 20-30 години, от него практически няма нужда във вида, за който се говореше тогава. Няма нужда, защото ние имаме една данъчна ставка от 10%, която вече е от най-ниските в Европа. В онзи Закон за спорта, когато хората изпитваха неговата нужда преди години да съществува, това беше в едно друго време. В момента, това, което нашият спорт има нужда, е издигане на статута натреньорската професия в цялото общество. Осигуряване на съвременна инфраструктура по най-високи стандарти за нашите спортисти. Както и това, което ние направихме и продължаваме да правим във волейбола. Имаме нужда категорично от развитие на масовия спорт. Една такава елементарна мярка, която ще даде моментален резултат, е трети час по физическо в училище на седмица. И така нататък. По тази тема може да се говори дълго.

В едно ваше интервю казахте, че Общините трябва да заделят 2% от бюджета за спорт и култура. Какъв е начина да го направят?

Най-лесният начин е с разговори и с убеждения. Ако не помогне това - със законови рамки и ограничения. В крайна сметка, парите, които се инвестират в спорт и в култура, това са средства, инвестирани в нашето бъдеще. Всички знаем, че е много по-добре да се инвестира в спорта, като превенция за здравеопазването, от колкото да се лекуват деца. Някъде четох изследване, че всяко евро, инвестирано в спорт, спестява 4 евро за лечение. Мисля, че е повече от ясно. По отношение на културата - тя е носител на историята на обществото.

Задължително трябва да обръщаме внимание на културата, защото тя ни извисява, прави ни по-добри и по човечни. Тук се получава един парадокс, в малките населени места кметовете повече се интересуват от тези наболели проблеми. Основният проблем, който ние виждаме, са големите градове – София, Пловдив, Варна. Там категорично не се отделят достатъчно средства за спорт и култура и там може да се постигне най-бързо голямо подобрение.

Като говорим за масов спорт, преди години, той бе грижа и финансиране на Държавата. Сега от къде ще дойдат средства?

Винаги масовият спорт трябва да бъде приоритет на обществото, не бих казал на държавата. Защото сега как делим държава и община. И двете са държавни – едното е глобално, другото е локално проявление на държавата. Смятам категорично, че това не е само на този или онзи отговорност, това е отговорност на държавните структури, в частност Министерството на спорта, Общините по места и изключително Министерството на образованието с организация на училищни спортни състезания, на лагери и участия в различни дейности. С общи действия на Министерството на спорта, на Министерството на Образованието и общините, може да се направи голяма разлика в масовия спорт.

Вашето лично мнение за ученическите, студентските и дори ако щете работническите игри, които преди години бяха страшно популярни, сега с изключение на определен брой спортни прояви на ученическо ниво, останалото се загуби?

Да направим разликата – за ученическите игри смятам, че трябва да ги има задължително. За студентските - не толкова вече, тъй като студентите вече са избрали какво да правят и те трябва да се движат, дотолкова, доколкото желаят това. Ние трябва да се концентрираме върху децата. Да изграждаме характер, воля и навици в младите. Един човек, когато е навършил пълнолетие, е негово право да взима решение дали да ходи на фитнес, йога, каланетика, или каквото му харесва. За работнически игри - това е хоби и спорт. Много хора, които имат желание, се събират след работа и практикуват даден спорт. Включително и в залата на „Левски София“ има много такива много фирми, които наемат залата, идват техни служители да играят волейбол, баскетбол и

т.н. Това не би трябвало да бъде фокус на Държавата. Смятам, че трябва да бъдат осигурен условия за спорт при подрастващите основно и да се работи за масов спорт сред децата.

Ако трябва да посочите конкретно една реформа в българския спорт, коя би била тя?

Трудно е да дадеш прост отговор на толкова сложен въпрос. Но, ако все пак трябва да каже само едно нещо, смятам, че статута на треньорите в България трябва да бъде издигнат незабавно.

Треньорите работят с нашите деца и те трябва да са максимално мотивирани да се занимават само с това ,а не да им се налага да работят на 2 или 3 места за да могат да преживяват!

Имате ли подкрепата на Вашето семейство и как се коментира тази Ваша крачка от най-близките?

Без пълната подкрепа на семейството, категорично не бих се захванал с подобно предизвикателство. Така че – да, след като получих поканата от президента Радев да се включа в проекта, разговарях със семейството повече от един път и имам тяхната подкрепа, толкова, колкото ми е необходима.

Как ще отговорите на тези, които заявяват, че спортистите не трябва да се занимават с политика и готови ли сте за големия хейт по Ваш адрес?

Разговарях с един приятел. Той не е от спортните среди и ми казва така: „Владо, защо го правиш, сега ще започнат да те хейтят, да те плюват и ще започнат да изсипват „фекални маси“ в твоя двор. Ти нямаш нужда от това“. Аз помислих малко и му казах: „Знаеш ли, аз наистина нямам нужда от политиката. Но смятам, че политиката има нужда от спортисти и от големи хора, които да се опитат малко да облагородят тази нечистоплътна среда.“

В едно интервю изказах мнението си, абсолютно човешко, за Йорданка Фандъкова и веднага започна хейт. Не мили хора, не! Аз нямам нищо общо с партия ГЕРБ, но ние в спорта сме свикнали преди мач да подаваме ръка на противника и след мач да поздравим този, който е победил. Съответно и този, който е победил, да приеме поздравления от този, който е загубил. Аз смятам, че политиката има нужда от достойно уважение на участниците. Смятам, че политиката има нужда от спортистите.

Спортистите нямат нужда от политиката. Аз като гражданин бих искал да дискутираме идеи и варианти как да се направят нещата по-добре. Не смятам, че имаме нужда от това, който има идеи в полза на обществото, да го заклеймяваме и да го отхвърляме. Не е нужно хора, които са готови си да работят и да отделят време за реализирането на идеи и проекти, ние да се опитваме да ги омаскарим. Точно за това нашето обществото и политика има нужда от спортисти. За да знаят всички, че могат да си подадат ръка в нужда.

Хипотетично, чувствате ли се готов за евентуален министър на спорта?

Ако влезем в такава хипотеза, че изборите са спечелени, смятам, че имам какво да дам на спорта в България. Имам много идеи за реализиране. Една от тях, е свободният достъп на хората до Витоша. Имам и много други. Така че да, готов съм да работя за реализирането на тези идеи и за развитието на спорта в България.

Следвай ни: